Да се направи механизъм за определяне на минималните и максималните осигурителни доходи сред мерките на експертите
Премахване на COVID добавката от 60 лв. към всяка новоотпусната пенсия, промяна на швейцарското правило и преразглеждане на категориите труд. Това са част от препоръките в анализа на задължителното пенсионно осигуряване подготвен от социалното министерство. Той е обсъден миналата седмица в работна група с участието на НОИ, представители на Министерството на финансите, синдикатите и работодателите. В него са засегнати 17 проблема, натрупани през годините, и възможни решения.
Един от тях е т.нар. действителен стаж. В началото на 2023-а се приеха промени и вече са включени не само периодите на реално упражнявана трудова дейност, но и тези на наборна или мирновременна алтернативна служба, както и периодите на репресия. Така се стига до ситуацията човек да има право на пенсия за трудова дейност, без реално да е отработен нито един ден, дори и без никога да е сключван трудов или друг договор, пише в анализа. Експертите препоръчват този текст отново да се промени и да се спазва принципът той да обхваща само реално отработено време.
Друг проблем е зачитането на стаж, без реално да са внасяни осигурителни вноски. Причината е, че сега законът защитава работниците и за осигурителен доход и стаж се зачитат периоди, в които реално работодателите не са внасяли пари за тях. Тук възможните мерки са повишаване ефективността на контролния механизъм на Националната агенция за приходите, включително чрез
идентифициране и следене на рисковите осигурители
Върху системата оказват влияние и т.нар. COVID добавки. След 2020 г. бяха предприети мерки, свързани с пандемията, за изплащане на допълнителни суми към пенсиите - т.нар. “ковид добавки” и еднократна добавка за ваксинирани пенсионери. Макар изплащането на тези добавки да бе замислено и започна като временна мярка, през юли 2022-а те бяха включени в размера на пенсиите. Нещо повече, тези 60 лв. се начисляват и за новоотпуснатите пенсии. Една фиксирана сума беше превърната в елемент от пенсионната формула за определяне на размера на трудовата пенсия. “Така ковид добавката и индивидуалната допълнителна разлика, както и сумата от 60 лв. (за новите пенсии), станаха част от размера на трудовите пенсии, въпреки че по никакъв начин не са свързани и не отразяват осигурителния принос на лицата в пенсионноосигурителната система. Няма съмнение, че и по този начин принципът “принос-права” губи стойност и значение”, отбелязват експертите.
Освен всичко друго тези допълнителни суми всяка година се осъвременяват от 1 юли по швейцарското правило. Експертите препоръчват да се премахне добавката от 60 лв. към новите пенсии.
Друг от засегнатите проблеми е швейцарското правило. В момента пенсиите се осъвременяват всяка година от 1 юли, като се отчитат 50% от ръста на инфлацията и 50 % от ръста на осигурителния доход. “Почти няма година, в която осъвременяването да е осъществено при стриктно спазване на заложения в нея подход”, пише в анализа. Според тях една от възможностите е стриктно прилагане на сегашното швейцарско правило. Възможно е да се промени “тежестта” на двата елемента - инфлацията и осигурителния доход. Може и да се предвиди
осъвременяване от 1 април
Не бива да се изземват финансовите възможности за подобряване адекватността на пенсиите чрез повишаване приноса на всяка година осигурителен стаж, пише в анализа.
В момента трудности има и при настъпили промени в състоянието на пенсионера на територията на друга държава. Ненавременната информация за датата на смъртта може да доведе до изплащане на пенсия по българското законодателство без правно основание, понякога за много продължителен период от време. Проблем има и когато роднини и близки с пълномощно укриват смъртта на пенсионера, за да получават пенсията му. Тук възможните мерки са две. Когато не се прилагат европейски и международни договори веднъж годишно пред пенсионните органи да се предоставя декларация за продължаване получаването на пенсия от България. Втората е въвеждане на задължение за лицата, които получават пенсиите с пълномощно, при всяко получаване на пенсия да декларират, че упълномощителят им е жив.
Мерки се предлагат и при тежестта на осигурителния стаж и тя се увеличи до 1,4% за годините без превръщане и да остане 1,2 за превърнатия стаж. (Например - когато 6 г. осигурителен стаж от първа категория се превърнат към 10 г. стаж от трета, от тях 6 г. се умножават с 1,4 %, а останалите 4 г. с 1,2%).
Категорията труд оказва влияние не само при определянето на размера на пенсиите, но и при преценката за отпускането им. Предложението тук е да се създаде междуведомствена работна група за изготвяне на анализ и оценка на характера и спецификата на включените в съответната категория труд производства, видове работа и професии. След това да се направи предложение за промяна в Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране. Така в първа и втора категория труд ще останат само на работници и служители, които реално работят при тежки условия.
Предлага се прецизиране на текстове около пенсионирането по чл. 69 и тези от учителския пенсионен фонд.
През последните години нарастват и средствата за пенсии за инвалидност за общо заболяване. Основен проблем е бавенето на органите на медицинската експертиза. Така за все повече хора се удължават сроковете, през които се изплащат пенсии за инвалидност по експертни решения, чиято валидност вече е изтекла. Експертите настояват сроковете да се спазват и да се ограничат опитите за измами.
Промени се предлагат и при пенсиите, несвързани с трудова дейност, да се трансформират в
месечни помощи, отпускани и изплащани през социалното подпомагане. “До реализацията на тази мярка условието за отпускане на социална пенсия за старост от Държавното обществено осигуряване (ДОО) за годишен доход на член от семейството може да бъде въведено като условие за продължаване изплащането на този вид пенсия. За целта хора с отпуснати социални пенсии за старост да представят в НОИ веднъж годишно декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството”, предлагат още от социалното. Според експертите извеждането на тези плащания ще изчисти и “санира” картината на нейното финансово състояние.
Необходимо е да се обсъдят възможностите за повишаване размера на осигурителната вноска за този фонд. Повишаването размера на осигурителната вноска с 1% от 1 януари 2025 г. би довело до нарастване на приходите в ДОО от 6,4% на 6,7% от БВП още през 2025 г. Размерът на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига от средства, който до 2027 г. се очаква да надхвърли 48% от общите разходи, при посоченото увеличение намалява с 2,4 пр.п. още през 2025 г.
Предлага се и да се разработи механизъм за определяне на минималния и на максималния осигурителен доход.
“Всяко повишаване на минималните размери на пенсиите води до включване на все повече пенсионери в група с еднакъв пенсионен доход, независимо от действителния размер. Това е сериозен демотивиращ фактор за лицата да работят по-продължително време и да се осигуряват върху по-висок доход. Във връзка с определянето на минималния размер на пенсията трябва да се определя много внимателно, при стриктно спазване на принципите на осигурителната система и с минимално въздействие на други, включително политически съображения”, пишат още те.
В момента максималната пенсия е 3400 лв. В анализа пише, че трябва да падне таванът. Това ще доведе до укрепване на доверието на гражданите и ще мотивира хората да се осигуряват на реалните си доходи.
Заради демографските тенденции пък хората, които внасят осигурителни вноски, стават по-малко, от друга страна периодът на получаване на пенсия става по-дълъг, а броят на лицата, които получават пенсии – все по-голям. В момента в недостатъчна степен е използван потенциалът на някои групи - младежи, хора с увреждания, които имат възможност да работят, имигранти, лица с ниска квалификация или такива, които са ангажирани с гледане на деца и близки. “Необходимо е те да бъдат привлечени по-активно на пазара на труда. Тук възможните мерки са повишаване тежестта на една година осигурителен стаж без превръщане в пенсионната формула. Повишаване процента на добавката от Учителския пенсионен фонд, изплащана на лицата, работили на учителска длъжност, които се пенсионират по общите условия. Насърчаване на работодателите да наемат хора от уязвими групи, допълнително обучение, преквалификация и създаване на трудови навици. Промяна на нагласата за ранно излизане от пазара на труда.
“Ключов фактор за повишаване на устойчивостта на осигурителната система е и намаляването на дела на недекларирания труд”, отбелязават още те. Сред възможните мерки са по-голям контрол и информационни кампании.
През 2023 г. на 100 осигурени лица са съответствали 68 пенсионери с пенсии за трудова дейност. През 2027-а коефициентът на зависимост ще достигне 78%.
Намалението в размера на пенсиите от първия стълб, отпуснати на жените, родени в началото на 1960 г., които придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г., е около 10 на сто. Този процент ще нараства, достигайки до около 25% за пенсиите, отпуснати след 2050 г.
През 2023 г. общите разходи за пенсии, включително за пенсиите несвързани с трудова дейност, достигнаха 10,4% от БВП. През 2026 и 2027 г. този процент ще е 11,5%. След 2027 г. делът на разходите за пенсии от БВП ще започне постепенно да намалява, достигайки най-ниската си стойност от 10,0% около 2040 г., след което се очаква ръст до 10,5% в края на 2070 г.
Да се направи механизъм за определяне на минималните и максмилните осигурителни доходи, сред мерките на експертите
В момента пенсионерите са 2 052 490.
СНИМКА: ГЕОРГИ КЮРПАНОВ
