Най-тежко остава положението в Ловеч, Плевен, Шумен и Търговище
Лятната жега и сушата отдавна свършиха, но в сравнение с края на август хората, които са се спасили от режим на водата, са намалели само с 50 000. По данни на регионалното министерство към 11 ноември общо за 265 543 души все още има ограничения при 314 444 на 30 август. Притеснително обаче е това, че на 4 ноември хората с режим са били 234 249 - тоест само за седмица бройката им е нараснала с близо 30 000.
Eдна от основните причини за водния режим е засушаването през тази година, както и остарялата ВиК мрежа,
заради която се губят поне
50% от водата
Най-тежко е положението в Плевен и Ловеч, където от безводие страдат над 140 хил. души. От 13 ноември в Ловеч, който е с население 30 000 души, влязоха в сила още по-строги ограничения. Вода има за по 5 часа сутрин и 6 часа вечер, тоест режимът е за 13 часа в денонощието. В Плевен водата се спира от 22 часа вечерта до 6 часа сутринта.
В Шумен и Търговище на режим са над 25 000 души. “Тича” е язовирът, който ги снабдява с вода за питейни нужди, но
той е на критично
ниско ниво
от 141,1 млн. куб. м, което представлява 45,3% от общия му обем. В Шумен за ноември разполагат с 2,3 млн. куб. м, а в Търговище – със 700 000 кубика. Миналата година по същото време шуменци са имали достъп до 2,4 млн., а в Търговище - до 770 000 кубика. ВиК операторът на Търговище и околностите е подал данни, че 15 793 души са на режим, а операторът на Шумен - за 9051. Първият град е с население 34 793 души, а вторият – с 81 207.
Преди няколко седмици регионалният министър Виолета Коритарова и екоминистърът Петър Димитров обясниха, че вариантът към момента, който да извади хората от това положение, е изграждането на водоснабдителна система “Дунав”. За Плевен и Ловеч вариант за справяне с режима е изграждането на язовир “Черни Осъм”. Тъй като строителството се очаква да отнеме 10 години, преди това ще се предприемат спешни мерки с изграждане на водопровод за подхранване на шахтовите кладенци от водоснабдителна група “Биволаре”.
В Сливен, където живеят 83 740 души, на режгим са 19 141. Язовирът, който обслужва сливенци, е “Асеновец”. За този месец отпуснатите количества са 1 млн. куб. м. По същото време на миналата година са били доста повече - 1,6 млн. куб. м.
За разлика от предишни години
по морето значителни
проблеми няма
“Ясна поляна” снабдява с вода Бургас и населените места по Южното Черноморие. 210 284 бургазлии ще получат 700 000 кубика от язовира, а миналата година през ноември са имали 900 000 кубика. Общо жителите на режим там са 2687. Язовир “Камчия” осигурява вода за Бургас и Варна. Отпуснатите количества за питейни нужди са 2 млн. куб за Варна и 3,3 млн. за Бургас. Миналата година са били повече - съответно 3,4 млн. и 3,5 млн. куб. м. Във Варна живеят 332 394 души, а на режим са едва 686.
Ограничения за столичани няма. Отпуснатите количества от язовир “Искър” са 11,5 млн. кубика, което е с минимален спад спрямо 2023 г. По отношение на “Бели Искър” важи същото.
“Дяково” дава вода за Дупница. За този месец са отпуснати 503 хил. кубика - повече от миналия ноември. Населението на града е 33 705 души, на режим са едва 177.
“Христо Смирненски” е водоемът на Габрово и 23 селища в района . Градът е с население 48 133 души, а на режим са 10 699. Габровци имат 650 хил. кубика, колкото и през 2023 г. за същия период. Във Велико Търново от 59 166 души проблем с водата имат 15 862. Язовирът, от който идва водата за пиене, е “Йовковци”. Екоминистерството отпуска 2,8 млн. куб. м, колкото и през 2023 г.
За язовирите “Боровица”, който снабдява Кърджали и Момчилград, “Студена” на Перник и “Стреченска бара” за Враца и Монтана тенденцията е запазване на миналогодишните нива и също остават без промяна.
Последните данни за състоянието на комплексните язовири са от края на август. Водата в тях е 53,4% от обема им. Тук се включват тези, които се използват за напояване, за енергетика и за питейно-битово снабдяване. Данните на екоминистерството показват, че това е спад с 18,6% на годишна база.
