В началото на ноември няколко български зелени неправителствени организации изпратиха девети сигнал до Бернската конвенция с настояване да се спре довършването на автомагистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Това се случва на фона на многобройните катастрофи, случили се в Кресненското дефили, които са взели 76 жертви и 400 ранени.
Трасето от Кресна към София, наречено Източен вариант Г10/50, е определено от Министерския съвет като обект от национално значение, свързан със сигурността на страната и живота и здравето на гражданите. Проектът за довършването на магистрала "Струма" беше одобрен, както от българското правителство, така и от Европейската комисия. Затова екоактивистите са се свързали със Секретариата на Бернската конвенция, за да спрат изграждането на магистрала "Струма".
Основният мотив, който еколозите използват е, че ще се нарушат местообитанията на няколко вида влечуги, включително два вида змии и два вида костенурки. Поради тази причина те искат и нова оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) - процедура, която след връщането на двуинстанционното обжалване на обекти от национално значение, ще отнеме между 3 и 5 години. Така довършването на АМ "Струма" се отлага за след 2035 година.
Сред аргументите на еколозите е, че в района има вълци и мечки, за които магистралата би била опасна, въпреки че по сегашния път в дефилето никога не е имало инцидент с хищници.
В жалбата си до Бернската конвенция еколозите оспорват и одобрената през 2017 г. оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), която след тяхно обжалване беше потвърдена от Върховния административен съд. Те също така заявяват, че не признават решенията на ВАС по 14-те дела, които водят срещу довършването на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Съдът непрекъснато отхвърля жалбите им като неоснователни или недопустими, посочвайки, че липсва правен интерес, тъй като строителството на магистралата не засяга пряко дейността на зелените НПО. Въпреки това, зелените продължават да подават нови жалби от различни НПО.
В изложението до Бернската конвенция еколозите твърдят, че държавата е срещу тях. Но получиха 9 милиона лева за определяне на зоните по "Натура 2000". Над 35% от територията на България беше включена в "Натура 2000", където икономическата дейност е ограничена.
Зелените са против не само срещу довършването на АМ "Струма", но и магистралата "Черно море", както и тунелите "Шипка" и "Петрохан". От години е блокирано и изграждането на язовир "Черни Осъм", което оставя областите Ловеч, Габрово и Плевен на воден режим, пише ekonovini.bg.
Разширението на най-голямата водна централа в България – ПАВЕЦ "Чаира" също се бави заради екологистите. То ще отнеме десетилетия, тъй като бившите министър и зам.-министър на екологията Борислав Сандов и Тома Белев включиха разширението на яз. "Яденица" в защитената зона "Ниска Рила", където има забрана за строителство.
Единственият шанс за зелените да спрат или забавят довършването на АМ "Струма" през Кресненското дефиле е чрез Бернската конвенция. Делегации от екоактивисти начело с бившите съпредседатели на Зелено движение, Андрей Ковачев, Петко Ковачев и Даниел Попов, ежегодно участват в сесиите на Конвенцията в Страсбург. Там редовно присъства и Димитър Василев-Верин, управител на Екоучилището в село Влахи, който редовно подава жалби срещу АМ "Струма".
Тази година срещите ще се проведат от 2 до 6 декември. На последната сесия много държави подкрепиха довършването на магистрала "Струма" като обект от общоевропейско значение. Прогнозите са, че Конвенцията няма да допусне ескалиране на евроскептицизма, който може да се породи сред българските граждани, ако изграждането на АМ "Струма" бъде спряно.
