Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) апелира Плевен и Ловеч, както и всички останали общини в страната, да приоритизират ВиК обекти по Инвестиционната програма за общински проекти. Предвид критичната ситуация, до следващата сряда - 20 ноември, двете общини трябва да преразгледат и оптимизират проектите, които са предложили за финансиране от държавния бюджет чрез програмата. Темата беше обсъдена днес на среща между Министерството и община Плевен, съобщиха от ведомството. В нея взеха участие зам.-министър Веселина Терзийска, д-р Валентин Христов, кмет на община Плевен и експерти от ресорната дирекция в МРРБ и ВиК холдинга. Още през изминалата седмица, същата информация беше предоставена и на община Ловеч.
По време на срещата бяха коментирани големите загуби по водопреносната мрежа в посочените области. Експертите от "Български ВиК холдинг" ЕАД и от МРРБ, които също участваха в разговора, са категорични, че това се дължи на лошото състояние на вътрешната водопроводна мрежа в населените места, чиито собственици са съответните общини, които отговарят и за рехабилитацията им. Основание за това дава проведено от ВиК Плевен обследване на водопроводната мрежа. Резултатите от него, включително данни за най-компрометираните и нуждаещи се от ремонт участъци, са предоставени на общината. ВиК дружествата отговорят за изграждането на довеждащи водопроводи, а при необходимост извършват аварийни ремонти на стопанисваните от общините вътрешна водопроводна мрежа, напомнят от МРРБ.
Към момента повече от 258 общини в страната се възползват от възможностите на Инвестиционната програма за общински проекти и ще получат около 800 млн. лева за реконструкция на ВиК мрежи от общия бюджет на програмата, който след последните изменения възлиза на близо 7 млрд. лева. С цел осигуряване на максимална ефективност на инвестицията, предвидимост в рехабилитацията на ВиК инфраструктурата и избягване на дублиране, МРРБ и неговите структури апелират финансираните чрез програмата ВиК проекти да бъдат съгласувани с операторите, за да може със съвместни усилия да бъдат надграждани.
Затова за пореден път, както по време на всички срещи досега с представители на местните власти, от страна на МРРБ бе отправен апелът за приоритизиране на ВиК проекти по програмата, която е най-бързият възможен източник за инвестиции в такъв тип инфраструктура в страната, изтъкват от ведомството. Тя дава възможност на местните администрации в кратки срокове да решат голяма част от проблемите с водоснабдяването в общините, които през летните месеци се изострят заради напояване, пълнене на частни водоеми, аварии, амортизирана водопроводна мрежа, засушаване и др. Освен това, тази инвестиция от общините има и друг социален аспект, който следва да бъде отчетен при подаване на проекти. За разлика от извършваните от ВиК операторите подобрения по мрежите, не се калкулира в цената услугата, т.е. няма да повиши цената на водата.
За задълбочаване на проблема допринася и нерегламентираното ползване на питейна вода за небитови нужди, което трябва да бъде преустановено със съдействието на местните власти.
В продължение на проведената през миналата седмица среща за проблемите с водоснабдяването на различни населени места в страната, сред които и Плевен, днес бе коментирано, че ще се предприемат спешни мерки за облекчаване на водния режим за града. Предвижда се изграждането на довеждащ водопровод за подхранване на шахтовите кладенци от Водоснабдителна група "Биволаре". Това ще повиши количествата подавана вода, но няма да реши проблема изцяло. Заедно с общината ще започне активна работа по подмяна на вътрешната водопроводна мрежа. По този начин ще се намалят загубите и авариите. Паралелно с това МОСВ ще засили наблюдението на нивата на водите в язовирите, включително регулационният режим, и приоритетно ще се отпуска вода за питейни и битови нужди. Другият важен проект за гарантиране на водоснабдяването на Северна и Североизточна България е изграждането на система "Дунав".
Осигуряване на средства от държавата за доизграждане на язовири е една от мерките, които работната група, сформирана в изпълнение на заповед на министър-председателя Димитър Главчев от месец юли 2024 г., предлага за справяне с безводието в страната. В прогнозния бюджет за периода 2025-2028 г. са предложени средства за финансиране на обследвания, проучвания, проектиране и извършване на строително-монтажни работи по няколко язовира в страната. Това са язовирите "Черни Осъм" за Плевен и Ловеч, "Христо Смирненски", яз. "Бяла" за Габрово, Севлиево и Дряново, както и частично изградената язовирна стена "Кюстендил" и пречиствателна станция за питейни води "Сливен".
През 2025 г. предстои в района на Панагюрище в експлоатация да бъдат въведени яз. "Луда Яна" и пречиствателна станция за питейни води към него. Това е вторият язовир за питейно водоснабдяване, който се изгражда в страната през последните 30 години. През 2019 г. е издадено разрешение за ползването на язовир "Пловдивци" в района на Рудозем.
Сред другите предложени от тях мерки са изграждането на пречиствателни станции за питейни води, нови водоизточници, довеждащи водопроводи, резервоари за акумулиране и съхраняване на воден ресурс, изграждане на инфраструктура за присъединяване към съществуващи водоснабдителни системи, реализиране на проекти, свързани с измерване на водно количество и налягане, събиране на данни за водопроводни мрежи в населени места и оценка на загубите на вода в тях, съществено намаляване на загубите както по водопреносната мрежа от водоизточника до потребителя, така и по хидромелиоративната мрежа.
В началото на ноември представители на държавата и на местната власт постигнаха съгласие по необходимостта от предприемане на дългосрочни, средносрочни и краткосрочни мерки за решаване на водния проблем в регионите на Плевен, Шумен и Търговище. Подобно решение бе постигнато за регионите на Кочериново и Кюстендил. Служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Виолета Коритарова заедно с министъра околната среда и водите Петър Димитров проведоха поредица от срещи с кметовете в регионите, в които най-силно се усеща безводието в страната. Двете министерства не спират да работят по проблема, който тази година е много остър, посочи тогава министър Коритарова.
