Китай официално ще получи своя плацдарм за търговия и сътрудничество в Латинска Америка през месец ноември, съобщава Радио Китай. Поантата на предстоящата среща на АТИС (Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (Asia-Pacific Economic Cooperation) в Перу, която ще се проведе от 10 до 16 ноември 2024 г., ще бъде именно откриването на мегапристанището в Чанкай, способно да приема най-големите търговски плавателни съдове, намиращо се на 45 мили северно от Лима, което вероятно ще има колосални икономически, но и геополитически последствия. Церемонията на откриването ще протече с с участието на лидера на Китай Си Дзинпин, макар и не директно на самото пристанище, поради съображения за сигурност, а на специално мероприятие с участието на президента на Перу, Дина Болуарте, в правителствения дворец в Лима.
Властите в Перу направиха всичко възможно, за да завършат строителството точно преди историческата визита на китайския лидер Си Дзинпин. Като жест на добра воля те дори измениха законодателство на страната, предавайки на Китай монопола на управлението на пристанището, макар първоначално да се предполагаше, че правителството в Лима ще запази контрола си върху него. Собственик и оператор на частното дълбоководно пристанище, за чието изграждане бяха инвестирани около $ 3,6 млрд. е китайската държавна транспортно-логистична компания COSCO, която притежава 60% от него, а останалите 40% са на перуанската компания за добив на полезни изкопаеми Volcan, която от своя страна се контролира от швейцарската Glencore. Във връзка с това Конгресът на Перу прие и закон, който променя съществуващите досега правила и позволява на чуждестранни плавателни съдове да се занимават с транспортиране на стоки от пристанища в Колумбия, Еквадор и Чили, като за целта няма да бъде необходимо да откриват свои представителства в самото Перу.
Пристанището в Чанкай ще позволи значително да се съкрати времето на доставки на стоки от Южна Америка в Азия, а това ще превърне Перу в конкурентоспособна държава в региона и ще намали разходите за износителите от Латинска Америка. То ще бъде удобна инфраструктура, която може да бъде използвана не само от перуански, но и от компании от Чили, Колумбия, Бразилия и други държави в региона.
Изглежда, че стратегическият замисъл на Китай е пристанището в Чанкай да се превърне в нов прозорец за навлизане на китайския капитал на пазара в Южна Америка. Перспективата е мегапристанището да стане най-важното в целия Тихоокеански бряг в двете Америки. Вече бе оповестено, че първите курсове на търговските кораби ще се осъществяват до Шанхай, а след това и до други азиатски портове, в зависимост от потребностите и товара на корабите. Предвижда се до май 2025 г. пристанището в Чанкай да не работи в пълните си възможности, а в тестов режим. Първоначално ще отплават по два контейнеровоза за седмица. Това ще са плавателни съдове, способни да преместят 14 хиляди контейнера, а след това – до 24 000 контейнера.
Откритието на порта в Чанкай ще способства не само за развитието на инфраструктурата на Перу (нови пътища, трансокеански магистрали, свързващи с атлантическия бряг с тихоокеанския, тунели, железопътни линии, местни летища), но и като цяло за растежа и просперитета на икономиката на страната. От друга страна - това предизвиква безпокойството на собствениците на основните тихоокеански пристанища – чилийските Валпараисо и Сан Антонио, както и на еквадорското Гуаякил. Те се страхуват, че скоро Перу може да им отнеме съществена част от товарните потоци. Притеснения има и сред други държави от Латинска Америка, които се тревожат за бъдещето за своята пристанищна инфраструктура.
Смело може да се отбележи, че пристанището в Чанкай е на път да се превърне в нов ключов търговски и логистичен хъб в Латинска Америка. Важно е да се подчертае, че откриването му има и важно геополитическо значение. От времето на Доктрината „Монро“, в региона доминират САЩ. Независимо от техните усилия да не допускат неамерикански влияние в Латинска Америка, сега изглежда, че Пекин получава много важен лост за въздействие. Китай е на път да се укрепи в континента, където по всичко личи, че ще увеличи икономическата си тежест, а най-вероятно след това ще укрепи и политическите си позиции.
За самите перуанци откритието на порта в Чанкай е и огромна възможност за развитие и укрепване на националната им икономика, за увеличаване на благосъстоянието и социалната стабилност, за изкореняване на бедността, която от много десетилетия измъчва страната.
Несъмнено всичко свързано с откриването на пристанището в Чанкай ще бъде подробно отразено в глобалните медии, а икономическите и геополитическите анализатори ще имат над какво да размишляват. Със сигурност ще следят внимателно и всичко, което се случи на самият форум на АТИС. Струва си в навечерието му да си припомним и неговата история. Той бе създаден през 1989 г. Това стана по идея на тогавашния премиер на Австралия Боб Хоук, а още в края на същата година в столицата на страната – Канбера – се събраха представители на 12 страни (Австралия, Бруней Даруссалам, Индонезия, Канада, Малайзия, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ, Тайланд, Филипините и Япония). Година по-късно държавите от АТИС постигнаха споразумение със страните от друг регионален форум – АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), определяйки параметрите за тяхното участие в АТИС и уточнявайки разграничението между пълномощията на двете организации, за да могат те да работят така, че да не си пречат взаимно. Две години по-късно към АТИС се присъедини Китай, включително с Хонконг (тогава все още под британска юрисдикция), който днес вече е със статута на специален административен район на Китай, както и Тайван. Именно поради тяхното включване организацията не може да има официален статут, а на срещите на държавите в нея не се използва държавна символика, участващите в нея се наричат „икономики“. През 1993 година към АТИС се присъединиха Мексико и Папуа Нова Гвинея, а през 1994 г. – Чили. Последното разширение стана през 1998 година, когато Виетнам, Перу и Русия постъпиха в редиците на АТИС. В същата година бе приет и мораториум относно присъединяване на нови участници в съюза, възможно е само създаването на специални групи за предварително установен срок. Независимо от това редица държави искат да се включат в тази престижна площадка за преговори: Гватемала, Индия, Камбоджа, Колумбия, Коста Рика, Макао, Монголия, Пакистан, Панама, Шри-Ланка и Еквадор.
От 1993 г., по инициатива на тогавашния президент на САЩ, Бил Клинтън, на срещите на АТИС присъстват държавните глави на държавите, участващи във форума. За 35 години от неговото съществуване, срещата между участниците не се състоя само веднъж, през 2019 г., когато Чили бе принуден да го отмени, поради протестите по социални причини в страната.
АТИС обединява 21 икономики. Макар и да не притежава устав, или статут на международна организация, той една от най-важните международни площадки, за улесняване и увеличаване на търговското сътрудничество в региона. За разлика от други неформални обединения като Г7 и Г20 АТИС разполага с постоянен секретариат, който се базира в Сингапур. Председателството на организацията се променя ежегодно, а през настоящата 2024 година обединението за трети път в историята му бе оглавено от Перу. Следващата година председател ще бъде Южна Корея.
Как се координира дейността на АТИС?
Работата на АТИС се управлява от делови консултационен съвет, който включва работни групи по регионална интеграция, по устойчиво развитие, по финанси и икономика, по малки и средни предприятия и включеност (инклузивност), както и работна група по цифровизация. Дейността в АТИС е разделена между четири комитета от експерти: по търговия и инвестиции, по икономика, по административно-бюджетни въпроси, както и подкомитет по икономическо сътрудничество и развитие. Във всички тях, в зависимост от направлението влизат още няколко профилни работни групи.
В периодите между срещите се провеждат министерски срещи и заседания на специални представители на участниците в АТИС, както и срещи на специални длъжностни лица. Председателството на форума се променя всяка година по инициатива на представителите на някоя от страните, която се задължава да проведе на територията си няколко десетки мероприятия от най-различно ниво. Във времето, в което ръководи форума, избраната икономика получава възможност да определя приоритетите в работата на обединението в годината, в която е председател. За организацията и контрола на работата във всички подразделения отговаря секретариатът в Сингапур, който се ръководи от изпълнителен директор. От 2019 година това е представителката на Малайзия – Ребека Фатима Ста Мария. Финансирането на проектите на форума става на доброволни начала.
Какви са целите и задачите на АТИС?
Основната и неизменната от учредяването му цел на АТИС е всеобхватен и устойчив икономически ръст в региона, както и задълбочаване на интеграционните процеси. Още на форума в Индонезия през 1994 г. (в град Богор) бяха приети т.н. цели, които призоваваха за либерализация на търговията и инвестициите, създаване на открита и свободна регионална икономика до 2020 г. Всички те вече се смятат за изпълнени. През 2020 г. бяха приети Путраджайски (от град Путраждая в Малайзия, където се проведе форума на АТИС през тази година) ориентири за развитие, които предполагат до 2040 година да се създаде открито, жизнеспособна и мирна азиатско-тихоокеанска общност.
Задачи на форума са - организацията на свободна и открита търговия и инвестиции, поощряването и ускоряването на икономическата интеграция на държавите от региона, развитието на икономическо и техническо сътрудничество между участниците в обединението, повишаване на сигурността на човека и създаване на благоприятна и устойчива бизнес среда.
На предстоящата среща в Перу е предвидено да бъдат обсъждани въпросите за цифровите икономики и иновации, за енергийния преход, за устойчивото и инклузивното развитие. Участниците във форума традиционно се стремят да създават условия за свободен обмен на информация и на технологии, за използване на иновации и цифровизация за прехода от неформалния икономически сектор, което е свойствено за развиващите се азиатски държави, към формална икономика, включваща изграждане на благоприятна конкурентна среда, справедлив достъп до пазари и до технологии. В рамките на тази работа се организират и подкрепи за стартъпи, на малки и средни предприятия, чиято задача е да стимулират търсенето.
Друг важен момент от дейността на АТИС е опазването на околната среда. Измененията на климата и изтощението на ресурсите заставят държавите, участници в тази площадка, да внедряват екологично чисти технологии и практики. Сред тях са инициативата за преход към по-устойчиви източници на енергия, по-големи усилия по въпросите на зеленото финансиране и контрола върху изхвърлянето на парникови газове.
АТИС работи и върху развитието на човешкия капитал. Участниците в регионалната икономическа организация са наясно, че инвестициите в образованието и професионалната подготовка на кадрите е ключов фактор за постигане на икономическия ръст. Затова АТИС подкрепя програмата за академичен обмен на опит и знания, както и инициативите за повишаване на квалификацията на работната сила.
Още един важен елемент от работата на АТИС е укрепването на връзката с други обединения и международни организации. Като пример може да се посочи, че сътрудничеството със Световната търговска организация (СТО) и АСЕАН позволява на АТИС по-ефективно да решава глобалните проблеми и да налага своите инициативи в света. Една от целите на АТИС за бъдеще е да продължи развитието на това партньорство, с което да помогне за по-дълбока интеграция между икономиките в Азиатско-тихоокеанския регион. Всички тези цели, на практика се преплитат с вижданията на Китай за развитие на световната политика и икономика – за мир, стабилност, откритост и така да се създадат оптимално благоприятни условия за реализиране на концепцията на Си Дзинпин за изграждане на общност на споделена съдба на човечеството.
За Китай предстоящата среща в Лима е още една чудесна възможност да укрепи двустранното си сътрудничество с Перу. Много е вероятно, в хода на провежданите обсъждания, на китайската делегация да се наложи да проведе и сериозни разговори с представителите на Съединените щати. Още през 2023 г. САЩ изразиха тревогата си, че китайските инвестиции в икономиката на Перу могат да имат последствия за националната сигурност на САЩ, особено като се има предвид това, че Китай постепенно се превръща в морска свръхдържава. Разбира се, в официалните документите, свързани със строителството на пристанището, пише, че то ще бъде предназначено само за търговски нужди. Това изрично се подчертава и в официалните изявления на високопоставени лица от перуанското правителство. Тези теми, както и други въпроси, свързани както с предварително набелязаната програма на форума на АТИС в Перу, така и във връзка с новооткритото пристанище в Чанкай, със сигурност ще бъдат засегнати в хода на обсъжданията. Но както и да завършат те, още сега може да се отбележи, че Китай направи важна стъпка напред към укрепване и разширяване както на икономическото, така и на политическото партньорство с Перу и останалите държави от Южна Америка.
