Хенри Кисинджър почина на 29 ноември 2023 година на 100 години. Държавникът нямаше проблем да бъде личност на два века, на две хилядолетия и на няколко различни варианта на световния ред. През 1973 година той става държавен секретар на Съединените американски щати, но още преди това се е превърнал в най-обичаната личност в Америка и една от най-малко вероятните знаменитости, които някога са пленявали света. И все пак по време на вълнуващия си живот Кисинджър бе често хулен и то от големи групи от американската общественост – от либерални интелектуалци до консервативни активисти.
В книгата си „Кисинджър. Биография" (с логото на Книгоиздателска къща „Труд") Уолтър Айзъксън изследва връзката между характера на този сложен човек и външната политика, която провежда. Въз основа на обширни интервюта с Кисинджър, както и на 150 други източници, включително президенти на САЩ и негови бизнес клиенти, тази богата биография използва много от личните документи и класифицирани бележки на Кисинджър, за да разкаже неговата уникална американска история.
Айзъксън определя Кисинджъркато най-бележитият световен интелектуалец във външната политика, корпоративни и политически лидери търсят съветите му. Приживе боботещият му глас се чува редовно в ефира, а името му често стои под аналитични статии. Отчасти продължителната му известност се дължи, както признават дори хулителите му, на силата на неговия интелект. Дори хората, които не са съгласни с Кисинджър, са впечатлени от неговата точност, нюансираност, дълбочина на мисълта и лишена от сантименталност острота на аргументите му. Написаното и казаното от него съчетава исторически аксиоми с актуални прозрения, които създават смесицата от размах и конкретика, отличаваща мемоарите му.
„Защото надеждно правило на дипломацията е, че не можете да спечелите на масата за преговори нещо, което не бихте могли да спечелите на бойното поле".
Въпреки продължителната си известност той обаче видимо не получава никаква официална роля в управлението. Защо? Отговорът донякъде е разкрит в книгата от Айзъксън, но преди всичко оставя и момент на интерпретиране.Кисинджър е един от малкото реалисти – като контрапункт на идеалистите, – който моделира американската дипломация. Той е майстор на този подход. Има чувство за баланс на силите, сферите на влияние и отношенията в рамките на политиката на възможното. Блестящо изгражда триъгълна структура с участието на САЩ, Русия и Китай и тази структура запазва възможността Америка да е силна и да има глобално влияние и след поражението във Виетнам.
„Кисинджър е привлечен от своите клеветници като нощна пеперуда към пламък. Жадува за тяхното одобрение и се чувства длъжен да ги убеди или да ги очарова. Този подход е особено проблематичен, когато се анализира Кисинджър, чиято най-голяма сила и понякога слабост като глобален стратег е склонността му да вижда или да си представя връзки, съединяващи далечни събития".
Интересен факт е, че самият Кисинджър не е „прехласнат" от книгата, когато тя излиза за пръв път, въпреки че е дал много интервюта. Известно време след излизането на книгата той не говори с автора. В последствие, когато Айзъксън става управляващ редактор на списание „Тайм", кани Кисинджър на коктейл, тъй като ликът му е бил на корицата на списанието. Айзъксън пише: „Телефонът звънна и чух характерния му глас: „– Е, Уолтър, дори Тридесетгодишната война е трябвало да свърши в някакъв момент. Ще ти простя".
Съществена част в книгата е отделена и на човека Кисинджър – на поведението му извън политическия елит, на най-важните моменти в биографията му в личен аспект. Защо Холивуд е в краката на Хенри Кисинджър? Била ли е политиката афродизиак за него? Кои са известните жени, попаднали в плен на чара му? С какво Нанси Кисинджър успява да спечели Хенри?
„Мисля, че моята репутация на плейбой е била и е полезна, защото служи за успокояване на хората, за да им покаже, че не съм музеен експонат... За мен жените са просто развлечение, хоби. Никой не отделя твърде много време за хобитата си".
За автора:
Уолтър Айзъксън е роден на 20 май 1952 г. Американски журналист, който е написал биографии на Хенри Кисинджър, Бенджамин Франклин, Алберт Айнщайн, Стив Джобс, Дженифър Дудна и Илон Мъск. От 2024 г. Айзъксън е професор в университета Тулейн, а от 2018 г. интервюира за новинарското предаване на PBS и CNN Amanpour & Company. Бил е президент и главен изпълнителен директор на института „Аспен", безпартийна организация за политически изследвания със седалище във Вашингтон, председател и главен изпълнителен директор на CNN и редактор на сп. Time.
Кисинджър. Биография
Уолтър Айзъксън
Стр. 936
Цена 70.00 лв.
