Да купиш евтин ток от вятърните паркове в Германия, или атомен френски, когато у нас цената е висока. Би било перфектното решение, но не става и няма да е възможно поне още десетилетие.
Мрежите в Централна и Западна Европа са разделени от Югоизточната част на континента и тапи препречват пътя на тока. Това обяснява и защо, когато през лятото цените във Франция и Германия бяха много ниски, а на Балканите и до Унгария включително бяха най-високите в Европа.
В писмо до Европейската комисия на 1 октомври министрите на енергетиката на България, Румъния и Гърция поискаха мрежова свързаност, за да няма високи летни цени на електроенергията. Трите държави настояха развитието на междусистемните връзки в Югоизточна Европа да е приоритет с цел
преодоляване на недостига на инфраструктура, който изолира региона от по-широкия пазар на ЕС
България има една от най-добрите мрежови свързаности в Югоизточна Европа. Към днешна дата капацитетът на трансграничните далекопроводи е над 4000 мегавата, толкова можем да внасяме и изнасяме на час. Но това не помага за уеднаквяване на цените в Европа заради тесни места в преносните системи на съседни страни, казва изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев.
Едната тапа е между Унгария и Австрия. Австрийците имат един далекопровод с унгарците. Друго тясно място е на унгарско-словашката граница. Между Полша и Балтийските републики електропроводите също са малко. Между Испания и Франция е друго тясно място, както тук влиза и Италия. Гърция и Румъния също не могат да ни дадат по-голям капацитет.
Дори в съседна Румъния свързаността между северната и южната част на страната е недостатъчна. И токът от вятърните им централи при Констанца се пренася през наша територия и се връща в северната ни съседка при Козлодуй.
Ние сме готови да стигнем до 2400 мегавата на българо-румънската граница, но съседите не дават повечеот 1700. По същия начин е на българо-гръцката граница - имаме готовност за 1700 мегавата, те за 1100-1300 мегавата въпреки втория далекопровод, който бе пуснат преди две години.
Така с Румъния дори електроенергията да е минала унгарската граница в пълен капацитет, не може да стигне до нас. На унгарската има възможност за 1000 мегавата, но до нас стига много по-малко, казва Цачев.
Цената на тока между България, Гърция и Румъния е еднаква с малки изключения. От време на време в Гръция е малко по-ниска заради повечето възобновяеми мощности.
Газовите централи в момента определят цените в Югоизточна Европа, тъй като са пикови мощности, посочва шефът на системния оператор. И двете ни съседки са изградили доста такива мощности, в Румъния те са някъде към 4000 мегата, а в Гърция са 5000.
Спират ги в слънчевите часове и внасят евтина енергия от България,
а когато при нас слънцето го няма, газовите им централи работят и ни продават енергията им, пояснява още Цачев. Средно около 15-20% от количествата у нас идват от внос.
За да се изравнят цените на електроенергията на континента, трябва да има достатъчно преносна инфраструктура.
По инициатива на ЕСО в региона се работи по два енергийни коридора. Единият е изток - запад. Той обхваща Турция, България, Гърция, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и Италия. За него от септември има споразумение с Американската агенция за търговия и развитие за безвъзмездно финансиране от 1,5 млн. долара на предпроектното проучване. Има съгласие от всички страни. Но в него се включват и помпено-акумулиращи водноелектрически централи на територията на страната ни. Коридорът е с дължина от близо 1000 км. С Турция далекопроводите са два, преговаря се за изграждане на трети. Със Северна Македония се планира втори, за който се настоява отдавна. В момента има кабел между Черна гора и Италия, планира се втори, както и електропровод от Албания до Италия.
Финансирането на коридора за страните в ЕС може да е през Модернизационния фонд или Механизма за свързване на Европа, за останалите страни има проявен интерес от Световната банка.
Северният коридор е другият проект, по който се работи. Той започва от Гърция, минава през България, Румъния, Унгария, Словакия, Чехия, за да стигне до Полша и Германия и до големите им вятърни мощности в Балтийско море.
Този енергиен път вече е част от 10-годишния план за развитие на мрежата
на организацията на европейските електропреносни оператори.
След приключване на войната в Украйна той може да стане основна част от единната инфраструктура, която да подпомогне възстановяването на Украйна и да се превърне в пръстен катоде затваря през Украйна и Молдова, смята шефът на ЕСО.
Реализирането му обаче е въпрос и на политическа воля на всяка от страните и ще отнеме време.
На първо време спасителното е изграждането на батериите за съхранение на електроенергия, за да може “складираният” слънчев ток от деня да се продава вечер. Това обаче е временно и неустойчиво решение. Според Цачев стабилното решение е изграждане на нови генериращи мощности, което включва възобновяеми източници - вятър, слънце и вода, и ядрени мощности.
Друг вариант, за който отдавна се настоява, са маневрени мощности, които включват батериите, газови централи и ПАВЕЦ. България има много добър потенциал за изграждане на такива съоръжения, защото язовирите са построени. Затова усилията трябва да бъдат съсредоточени върху такива проекти, които да позволят електроенергия от ВЕИ да се съхранява в пиковите часове в страната. В момента тя се изнася в слънчевите часове, а страната ни внася в пиковите часове, когато цените са високи.
.
