- Част от парите - 1,79 млрд. лв., идват по плана за възстановяване
- Трябва депозит от 50 000 лв. при заявление за присъединяване
Нов тренд има в енергетиката ни - след бум на ВЕИ централите идва този на батериите за ток. Проекти за колосалните 8000 мегавата за присъединяване към преносната и разпределителните мрежи са подадени в Електроенергийния системен оператор до днешна дата от бизнеса.
Изчислено като капацитет за съхранение, това дава над 24 000 мегаватчаса, или
6 пъти повече от ПАВЕЦ “Чаира”,
която е най-голямата батерия, то може да съхранява 4000 мегаватчаса, заяви шефът на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев.
Обявяват се батерии за връзване към мрежите с мощност от 10 мегавата до 200-300 мегавата. И тези заявления за присъединяване са отделен бизнес.
Ако те станат факт и бъдат изградени, излиза, че в България ще се инвестират 3,6 млрд. евро, тъй като средната цена на мегаватчас батерия е между 150 000 и 160 000 евро.
Звучи още по-невероятно, тъй като в момента в експлоатация има само две съоръжения за съхранение на електроенергия - едното присъединено към разпределителната мрежа, другото - към преносната. Но и двете са части от фотоволтаични централи и им помагат да балансират производството и да съхраняват еленергия, която да бъде продавана в пиковите часове.
Като една от причините за този бум на батерии е в отворената процедура на плана за възстановяване и устойчивост
за финансиране с 1,179 млрд. лв.
на 3000 мегавчаса. Общият размер на безвъзмездните средства е 1,1534 млрд. лева. Крайният срок за подаване на проекти изтича на 21 ноември. Бизнесът се е активизирал да вади заявления за присъединяване, за да класира проектите си. Или пък да ги продаде.
Комисията за енергийно и водно регулиране се усети, че може да се резервира капацитет в мрежата, който по-късно да бъде продаден, затова в края на септември промени наредбата за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. С измененията въведе депозит за инвеститорите в батерии от 50 000 лв. Сумата ще е дължима при получаване на становище от мрежовия оператор за присъединяване на обекта за съхранение и може да бъде както банкова гаранция, така и паричен депозит.
Ако в тримесечен срок от издаването на становището инвеститорът не внесе исканата сума, то става невалидно.
Само че, както се казва, влакът вече беше тръгнал и
изискването за депозит ще важи за други проекти,
тъй като процедурата беше отворена за кандидатстване на 21 август, а промените са от края на септември.
Съвсем скоро ще стане ясно дали този бум е реален, или е пореден балон и опит да се припечели набързо и без кой знае какъв риск. Големите мощности за съхранение, ако станат факт с европейското финансиране, ще позволят зелената енергия да се съхранява в слънчевите часове, когато цената на тока е ниска, и ще се продава в пиковите - вечер, когато тя скача. Така има надежда те да уравновесят донякъде високите цени.
Крайната цел е да се складират 3000 мегаватчаса. Като се има предвид, че периодът на зареждане и разреждане на тези съоръжения е по 2 часа, то става въпрос за мощност от 1500 мегавата. Това е сериозно число, при положение че по данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие към 2023 г. фотоволтаиците са били 2871 мегавата, а вятърните централи – 697.
Преди процедурата за големите батерии, която трябва да се разплати от втория транш на плана, за който още не е ясно дали ще дойде, бяха обявени две инвестиции за батерии, но към възобновяеми източници.
Това стана през март, а финансирането е отново по плана за възстановяване. Първата е инсталирана мощност от 200 киловата до 2 мегавата, а втората – над 200 киловата. Финансовото подпомагане е за 535 млн. лв., като то е само за батериите.
На 2 ноември министерството на енергетиката обяви, че по тези две процедури са класирани 249 проекта за производство на електроенергия от ВЕИ и за съхранение на електроенергия.
Към 31 март 2026 г., когато трябва те да са готови, ще има нови 3000 мегавата възобновяеми източници и около 1200 мегавата батерии.
