- Тогава търновецът се страхувал за дъщерите си, сега е доволен пенсионер със стара жигула
- През 2005-а номинира за достоен българин Ивайло Чолаков, който спаси 14 души от горящ автобус
- Ядосва се обаче, че е изчезнала човечността
Навършиха се 35 години от 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е свален от поста генерален секретар на ЦК на БКП. Това става ден след падането на Берлинската стена.
Така започва преходът към демокрация и пазарна икономика в България. И големи геополитически промени в света.
Преходът през тези години беляза съдбата на няколко поколения. Решихме в няколко публикации да направим равносметка през очите на няколко семейства от различни краища на България. Те да говорят какво преживяха и как се промени България.
Ето една от тях.
За Радко Йончев 10 ноември винаги е бил празник - и в соца и след 1989 г., защото това е неговият рожден ден. Тази година на датата, символ на демокрацията у нас, навършва 79 г. Той е бивш началник на Окръжната следствена служба Велико Търново, а от 14 г. е пенсионер.
Живее в Горна Оряховица, има половин декар двор в село Поликраище със стар фургон и асмалък
с над 24 сорта грозде, кара 41-годишна жигула. Определя се като доволен пенсионер, макар и с няколко стента на сърцето. Казва, че пенсията му стига, защото има 44 години трудов стаж, първа категория, което се равнява на 75 г. трета.
"Е, тавана на пенсията вземат само 8 човека в държавата, но и от моята не се оплаквам", усмихва се тъжно Радко. Духът му е висок и опитва да се шегува, въпреки че преди година е загубил съпругата си Елена - ракът победил.
Казва, че това го сблъскало с липсата на човечност и бездушието у лекарите, което го отвратило най-силно след промените. Липсва му и комуникацията, защото приятели и колеги вече или ги няма на този свят, или са си оттеглили да карат старини по селата.
"През обектива на моя живот мога да кажа, че който го има - си го има и преди 10-и, и след 10 ноември. Кадърни, почтени и добри хора винаги са просперирали", казва възрастният мъж. За него
хората се делят на 3 категории - можещи и неможещи, знаещи и незнаещи, отговорни и безотговорни
"Все пак съм бил на отговорна длъжност, но на този стол, на който съм стоял, никой не ме е напсувал, никой не ме е обвинил за нещо. Никога никой не ме е притискал, дали преди 10 ноември или след това, нито по кадрови въпроси, нито по следствени дела", прекръства се Радко Йончев.
10 ноември го заварил като следовател към Транспортна милиция в Горна Оряховица. Попаднал случайно в града след Школата за запасни офицери в Плевен, покрай първия си братовчед. Родът му е от село Сопот, община Угърчин.
Вече работел като офицер в системата на МВР, когато записал право в Софийския университет. Сред известните му състуденти са бившият вътрешен министър Виктор Михайлов, адвокат Людмил Рангелов, който сега защитава бившата шефка на митниците. С него били и колеги към следствения отдел на Транспортна милиция-София.
"Понеже сме в периферията, нищо не се усети на 10 ноември 1989 г. Тогава нямаше такава е-комуникация с колегите в столицата, пък и нали съм рожденик, може би в този ден не съм се интересувал толкова. Не настъпи никаква промяна в службата - делата са си дела, разследваш си", спомня си Радко Йончев.
В годините назад е разследвал доста тежки влакови катастрофи
Спомня си инцидент с 9 жертви в изгорял локомотив и първи вагон на композиция край гара Ясен. Пред очите му са и наредените в снега 8 прегазени на релсите жепейци, които в мъглата работели по линията и били пометени. Случило се в местността Хумата край Червен бряг.
През 1992 г. дошло предложението да оглави Окръжната следствена служба. Всъщност първо от Координационния съвет в Търново му предложили погрешка да стане началник на стопанския отдел в Окръжното управление на МВР. Отказал.
За следствието се колебаел. Насърчил го окръжният прокурор на Търново Цанко Русев
"Да не вземеш да откажеш, аз встъпвам в длъжност на 15 септември", ме предизвести", смее се Радко. На 1 октомври 1992 г. той поел длъжността.
"Следователите напуснали, станали адвокати, защото тогава усилено вървеше земеразделянето и куфарчетата на адвокатите бяха като портмонета. Трудна история, аз не знаех откъде да започна, няма хора, кабинетите празни. До обед ходех в Транспортна полиция на гарата в Горна Оряховица да си довършвам делата, на никого нищо не съм оставял", спомня си трудния ръководен старт Радко Йончев.
Казва, че с вече покойния Цанко Русев били добър тандем. По това време двете му дъщери били ученички.
"Страхувал съм се за тях, защото тогава се натрупваше първоначалния капитал. На Цанко Русев му беше запален гаражът, изгориха му колата. Мислех си: "Аз съм след това", връща се в първите години на демокрацията Радко Йончев.
Това били и трудните години след 10 ноември. Голямата му дъщеря Таня заминала да учи висше в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Станало трудно с издръжката, защото инфлацията изяла парите.
"С една моя заплата издържах нея, а ние се справяхме някак", разказва Радко Йончев.
Подчертава, че винаги е бил на санитарно разстояние от политиката,
макар да има и един мандат във ВСС (1997-1998). Гордее се с приноса си Велико Търново да бъде предпочетен пред Русе, когато определяли апелативните райони.
Един бивш политик и зам.-кмет на старата столица му казал, че винаги знае кога да отиде на дадено мероприятие, дали да пие, кога да говори, колко време да стои и кога да си тръгва.
"Значи са ме "пасли". Търсили са някъде компроматчета", допуска Йончев. Казва още, че е живял добре преди 10 ноември 1989 г. и след това. В новото демократично време обаче все повече го огорчава липсата на човечност и отчуждението.
Отвратен е от отношението към съпругата му в болница в Плевен, която преди година е починала от мозъчен тумор. Освен бездушието към гаснещата Елена юристът открил редица нередности в родното здравеопазване като изфабрикувани документи, фалшифицирани подписи, необясними такси.
"Отвращава ме - спрямо моето отношение към хората, това е обидно
Аз на най-големия престъпник съм ставал прав, когато е влизал в кабинета ми. А те изхвърлят умираща жена на един стол в коридора, да чака близките си да я приберат - решили, че я изписват веднага. 5 дни я държаха гладна.
Не пускаха дъщеря ни да я види и да я нахрани. Предизвикахме проверка. Те обясниха, че оставяли на масичка край леглото кебапче и филийка хляб, а Ленчето не можеше да стане, успяваше да приема само течна храна. Накрая от РЗИ - Плевен и етичната комисия заключиха, че няма нарушения", просълзява се бившият следовател.
"На всяка врата на лекарския кабинет пише: "Надежда", а вътре като влезеш е една съвест - докторската", допълва.
С широко отворени очи за доброто през 2005 г. Радко Йончев номинира за достоен българин Ивайло Чолаков, който извади 14 души от горящ автобус и спаси живота им. Младият мъж тогава получи голямата награда "Златен ритон". За своята сетивност към добрите дела Радко бе отличен с грамота на церемонията "Достойните българи".
"Тогава го извадих това момче от един канал на частен сервиз в Русе. Но пък е проявил истинско геройство.
Автобусът от София за Русе гори отпред. Запалва се от повредена неонова светлина. Шофьорът и стюардесата загиват,
а Ивайло пътува след тях с джип. Счупва с един чук всички стъкла и пътниците успяват да излязат от автобуса. Отзад - колона от автомобили и нито един не е слязъл да му помогне. Виждат горящия автобус и всички бягат, да не би да гръмне", връща картините дядо Радко.
Сам се нарича така, защото най-голяма радост днес му носят дъщерите и внучката Ива. Татяна е доцент, доктор, инженер, зам.-директор на Института по лозарство и винарство в Плевен. Известна в Средна Европа, чела е лекции на студенти в Измир и в Текирдаг.
"Аз за да завърша основното си образование, съм изминал 20 800 км пеша, което се равнява на половината екватор. От къщата ни в гората до училището в центъра на село Сопот бяха 7 км.
От 1952 до 1959 г. баща ми ме водеше всяка сутрин до пътя долу, там се събираме 20-тина деца и един родител води напред, за да прави пъртина до селото.
Сега младите имат по-широк мироглед, по-друго мислене за живота, за професията, ако щеш
Те вече надграждат в това отношение. Наблюдавам Таня, която е в постоянна динамика, усъвършенства се, пътува из Европа по различни програми, комуникира с други институти", анализира промените, настъпили след 10 ноември той.
По-малката му дъщеря Йоанна пък е административен секретар на Административния съд във Велико Търново. Тя е икономист, има опит като банков счетоводител и в администрация. Неговата слабост е единствената внучка. 20-годишната Ива е бъдещ компютърен инженер - второкурсничка в Техническия университет във Варна.
"Не съм богат, както смятат някои, но съм удовлетворен от себе си и от живота си", казва 79-годишният мъж.
