Представете си, че не сте сбъркали вие, а някоя си Ванчето или някой си Иван. Така ще можете по-честно да анализирате
"Точният човек" е специален проект на "24 часа" за професионалния успех, растежа в кариерата, личностното развитие, отношенията на работното място, за добрите практики на работодателите, за новини от HR сектора и мениджмънта, за пазара на труда и свободни работни места.
Мразите хората, на които все някой друг или нещо друго им е виновно. Твърдо сте убедени, че не сте от тях. Но дали все пак сте от онези, които наистина успяват да се учат от грешките си?
Можете да проверите с лесен тест. Запитайте се кога за последен път направихте грешка, спряхте за момент, обмислихте защо се случи и решихте какво вече ще правите или няма да правите, за да не я повтаряте. По-вероятно се е случило друго: казали сте си "Леле, сбърках" и сте се втурнали бързо да оправите нещата.
Повечето хора се задоволяват с "леле" и не се учат от грешките си. Оправдават се пред себе си, че това е, защото нямат време. Всъщност причината е, че признаването с анализ засяга егото. Накърнява собствената ви представа като за компетентен и интелигентен човек. Предпочитате да не си го причинявате и не се задълбочавате. Макар да разбирате, че пропускате ползи.
Опитайте тогава да приложите съвета на психолозите и да се разграничите от себе си.
Грешката не сте я направили вие, а някоя си Ваня или някой си Иван. Направил/а я е пред очите ви, затова всичко ви е известно.
През цялото време, докато си припомняте, мислете в трето лице. Нито за момент не си позволявайте да вземете да се ядосвате, да се тюхкате, да се упреквате или да се самосъжалявате. Не е сега моментът да вкарвате емоции. Устоявайте и на желанието да обвините някой друг. Нали не става дума за вас, не бива да си търсите алиби.
Разсъждавайте за грешката, като се опитвате максимално подробно да отговорите защо Ваня/Иван се провали. Да, това е упражнение от типа "Тебе думам, дъще. Сещай се, снахо".
Изглежда нелепо да се самозалъгвате, но специалистите твърдят, че работи. Човек престава да страда, става по-честен. Следователно е в състояние да достигне до причините и да направи нужните изводи.
Тази техника е особено ефективна при голяма грешка, която може да се нарече направо провал. Тогава с "леле" и светкавично втурване да оправяте нещата по-скоро ще стане обратното - още повече ще ги объркате.
Е, знаете си, че няма Ванчето/Иван, вие сте си виновни. Но мисленето, че сякаш субектът е някой друг, приспива егото ви и сте по-обективни.
Важното е да сте упорити и да не се отказвате, докато наистина не достигнете до причините и до изводите.
Разбира се, самозалъгването не може да продължи вечно, осъзнавате се. В този момент вече може да си позволите закратко да пострадате и да се поядосвате.
С ядосването не прекалявайте, в него няма нищо конструктивно - нито като урок, нито като бързо действие за справянето със ситуацията. Пък и самият анализ на причините, провалили Ванчето/Иван, го намалява.
"Анализ" означава трезво мислене, а не емоции. Но си признайте, че ви боли. Защото болката е реакцията, която ще ви предпази от повтаряне на грешката.
"Болката е начинът, по който природата ни насърчава да се научим да не правим нещо. Когато потискате болката, вие потискате и ученето. Ако искате да станете по-мъдри в дългосрочен план, трябва да си позволите да почувствате тази болка. Не бягайте от нея, не я притъпявайте с някакви вещества", подчертават психолозите.
Страданието обаче също е по-малко, защото вече сте направили анализа на причините и сте намислили как да действате, за да поправите щетите.
По-малък е и срамът, заради който много хора пропускат да се поучат от грешките си. Той е особено неприятно чувство, разяждащо самочувствието. Според експертите най-вече заради него хората са склонни да се опитват да прехвърлят вина на другиго и/или да крият издънките дори от себе си. Но когато вече сте наясно къде сбъркахте и как ще опитате да се оправите, срамът няма да ви измъчва.
Можете още да го прогоните, като споделите с партньора си или с приятел какво се е случило и какво възнамерявате да правите. Така ще затвърдите урока, пък и с чужда помощ имате шанс още по-добре да се справите.
Психолозите твърдят, че човек преживява срама не като го държи у себе си, а като го признае пред някой близък. Така му олеква, особено пък ако получи съчувствие и утешение за стореното плюс одобрение и подкрепа за намеренията си.
Според експертите този трик да се учите от грешките е ефективен, ако правите стъпките точно в този ред.
Ако първо се ядосвате, страдате, срамувате се, пък после седнете да мислите "ама къде сбърках", наистина ще се намеси егото ви, за да защити самочувствието ви. И ще пропуснете ползите. А така - с Ванчето/Иван, проявяте милосърдие към себе си, макар че пак извървявате целия път на осъзнаването.
И последно, за да прилагате по-лесно трика - приемете мисълта, че грешките и провалът са част от действителността. Все в един момент ви застигат, колкото и да внимавате. И доста често не се дължат на ваши недостатъци, а на стечение на обстоятелства.
"Въпросът не е дали ще се провалите, а кога ще се случи. Единственият истински въпрос, на който трябва да отговорите, е какво можете да научите от това преживяване", категорични са експертите по личностно развитие.
В "Точният човек" можете да прочетете още:
Как да работите с невъзпитан колега
Техники да излезете от армията на „компетентните тихи" и безстрашно да се саморекламирате
Тактики за умно измъкване, като не можете или не искате да отговорите
Перфекционизмът е път към неуспех. Колко да се стараете, за да не се престаравате
Щом на шефа не му пука за личния ви живот, с него не ви чака и успех в работата
Вместо доброта - стратегическо използване на гнева за успех в кариерата
Как да се сработвате с колега некадърник
Индивидуалист или конформист? Цивилизационен избор, който определя успеха
Не завиждайте на колеги, възхищавайте им се и ще сте по-успешни
Дисциплината - вашата суперсила за успех
Мързелив шеф - претоварени подчинени, или рисковете на стила ограничено управление
