Мерки, които да свият бюджетния дефицит до 3% ще обсъжда с политици, синдикати и работодатели служебният финансов министър
Орязване на разходи и увеличаване на приходи трябва да покрият 12 милиарда лева разлика между тях
Вдигане на осигуровки с 3%, отлагане ръста на някои заплати, облагане свръхпечалбата на банките и амнистия за неплатени данъци. Това са част от мерките, които служебният финансов министър Людмила Петкова ще консултира с политици, синдикати и работодатели, за да свали бюджетния дефицит до 3%.
За „24 часа" запознати споделят и други мерки от „менюто" на Петкова, които все още не са обсъдени с политическите сили. Служебният министър обяви, че ще забави внасянето на бюджета за догодина след крайния срок, за да направи разчет с 3% разлика между приходи и разходи.
Наскоро, тя обяви, че ако бъдат изпълнени всички мерки, следващи от закона за бюджета и решения на парламента, то разликата между приходите и разходите ще се окаже 18 млрд. лв. Тъй като дефицит от 3%, който е в рамките на критерия за еврозоната „позволява" тази разлика да е около 6 млрд. лв., пакетът от мерки трябва да покрие останалите 12 млрд. лв.
„Менюто" от мерки включвало още въвеждане на данък върху свръхпечалбите на банките, от който се очакват приходи в размер на около 250 млн. лв. Още 100 млн. лв. можело да се търсят от увеличаване на вноската върху хазарта от 20% на 30% върху разликата между залозите и изплатените печалби. Имало идея още вместо концесионната такса върху добива на подземни богатства да се въведе данък върху добива.
Специално внимание като източник на приход за хазната щяло да се обърне на амнистия за неплатени данъци, тъй като приходите от такъв пакет мерки били най-големи. Тя може да се отнася за всеки, който има начислени, но неплатени данъчни задължения за предходни периоди, като, ако се издължи през 2025г. няма да му се търсят лихви за просрочие. Очакваният ефект бил в рамките на 4 млрд. лв. Амнистия да се даде и за недекларирани доходи, които ако бъдат декларирани и платени също догодина няма да бъдат глобявани и да се търсят лихви. Мярката можела да донесе около 500 млн.лв.
Засега не се предвижда по-високо ДДС. Планира се обаче отмяна на намалените ставки ДДС върху ресторантьорския бизнес и хляба, а очакваният ефект е 400 млн. лв. Акцизните ставки върху цигарите , планирани според календара на финансовото министерство за идните две години да се съберат в една, обсъждат още експертите на Петкова.
1,8 млрд. лв. могат да влязат допълнително в хазната, ако се увеличат осигуровките с 3% само за първи стълб. Цели 2,3 млрд. лв. могат да бъдат спестени, ако увеличението на заплатите в МВР, МО, МОН се отложи за 2026 г., сочели сметките на експертите. Подвариант на тази мярка е отлагането да бъде с половин година, вместо с цяла и да се случи от юли догодина, което ще остави в хазната 750 млн. лв.
В планираните засега мерки не се предвижда увеличаване на други данъци. Обсъжда се обаче средната работна заплата и социалните плащания да се определят със Закона за бюджета всяка година, което пести близо 500 млн. лв. Още толкова може да донесе намаление на издръжката на администрациите с 10%.
