Българката ще управлява ресор "Стартъпи, изследвания и иновации"
Екатерина Захариева премина успешно 3-часовия си “изпит” пред евродепутатите във вторник и беше одобрена за еврокомисар за “Стартъпи, изследвания и иновации”.
Захариева беше препитана по много въпроси - от енергетика, изкуствен интелект, бъдещето на програмата “Хоризонт Европа” до войната в Газа и т.нар. санитарен коридор (мерки, които предотвратяват разпространението на опасни идеологии – б.а.).
ITRE - Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, изпитваше Захариева, а CULT - Комисията по култура и образование, участва в изслушването, но без право на глас при крайната оценка. От българските евродепутати в ITRE членуват Ева Майдел (ГЕРБ/ЕНП), Радан Кънев (ДСБ/ЕНП), Цветелина Пенкова (БСП/S&D), както и Петър Волгин (“Възраждане“/“Европа на суверенните нации”), а в CULT е Христо Петров (ПП-ДБ/“Обнови Европа”).
От тона на изслушването стана ясно, че депутатите вероятно поначало са били положително настроени към кандидатурата на българката – диалогът беше умерен, а самата
Захариева успя
да отговори
на всичко,
като по доста теми влезе и в дълбочина. От ITRE останаха доволни – 7 от 8 координатори одобриха кандидатурата на Захариева, обясни пред журналисти в Брюксел Ева Майдел.
Всички координатори бяха много впечатлени от нейното изслушване и я подкрепиха, смея да кажа единодушно, допълни още Майдел, като уточни, че “дори партията на Левите, която каза, че по политически причини не може да подкрепи тази кандидатура, изяви своя позитивизъм от отговорите, които е чула”. При гласуването е липсвал единствено координаторът на “Европа на суверенните нации”.
От политическото семейство на ЕНП също заговориха положително за българката непосредствено след изслушването. Кристиан Елер, който е координатор на ЕНП в ITRE, заяви, че представянето ѝ било много “убедително”: Тя постави акцент по всички важни теми, тя отстоява независима програма със силен бюджет.
Пет основни приоритета очерта Захариева, преди ITRE да започне с въпросите си. Първият от тях е укрепването на европейското пространство за научни изследвания с нов законодателен акт: Трябва да положим усилия да постигнем 3% от БВП за изследвания и иновации. Днес е 2,3%, което не е достатъчно, отбеляза тя. Вторият приоритет е осигуряването на по-добра координация между страните-членки на ЕС, като уточни, че “27 добри, но фрагментирани изследователски стратегии не правят европейска стратегия - липсата на координация води до неефективно инвестиране, не окуражава трансграничното сътрудничество”.
Като трети акцент българката посочи насърчаването на инвестиции в ключови технологии, които да подобрят конкурентоспособността в Европа: Трябва да сложим край на изтичането на мозъци, на изтичането на иновации. Трябва да преборим прекомерната бюрокрация и трудното намиране на капитал. На четвърто място Захариева се застъпи за привличането на повече жени в областта на иновациите и научните изследвания. Подчерта, че целта е да се постигне участие на жените от 50% в различните научни програми. А петият ѝ приоритет е по-голям и амбициозен бюджет за бъдещата рамкова програма.
Докато отговаряше на поредица от въпроси, стана ясно, че едно от нещата, за които Захариева силно се застъпва, е
намаляването
на бюрокрацията,
което ще улесни най-вече малкия и средния бизнес при участието в програмата “Хоризонт Европа”. Новата ни еврокомисарка обясни, че смята в началото на 2025 г. да организира форум за стартъпи, “за да разберем от какво имат нужда”. Сред първите неща, които българката иска да подобри, когато става въпрос за тежки административни процеси, е срокът на кандидатурите за малките и средните предприятия – сега той е цели 35 дни.
Захариева говори положително и за бъдещи иновации в областта на ядрената енергетика. Когато говорим за изследвания и иновации, трябва да не забравяме, че гоним неутралитет в климата до 2050 г. - моят план е да ви предложа да удължим програмата за ядрена енергетика 2026-27 г., обясни тя, като допълни, че ще продължи да подкрепя Европейския индустриален алианс за малки модулни реактори, както и организациите, свързани с безопасността на технологията.
Сред малкото по-остри въпроси беше този на Пър Клаусен от Левицата, според когото финансирани от ЕС научни програми се използват за военни цели от Израел в Газа. Захариева беше категорична, че “Хоризонт Европа” ще продължи да финансира израелски учени, но “ние продължаваме да следим дейността им - те трябва да спазват международното право”. Тя уточни, че към момента няма проект на “Хоризонт Европа”, който по някакъв начин да е свързан с отбрана, и поясни, че има строга система за контрол, която не допуска изключения - нарушаване на нормите води до възстановяване на средствата и изключване от програмата. Новата ни еврокомисарка обаче уточни: Не подкрепям идеята да затворим програмата въз основа на националност - това би било дискриминация.
Когато беше питана за позицията си по отношение на потенциален санитарен кордон, Захариева увери, че е готова да работи с всеки, който “ще пази европейските ценности и ще работи за по-конкурентоспособна Европа”. Тя отбеляза още, че трябва да се подкрепят и усилията за повече сигурност: Нещо, в което вярвам, е, че
трябва да
продължим
да подкрепяме
Украйна”
По време на изслушването евродепутатът от крайнодясната “Европа на суверенните нации” Петър Волгин коментира, че според него ресорът на Захариева предполага по-скоро спокойна обстановка, както и че докладът за конкурентоспособността в Европа на Марио Драги ясно посочвал, че ЕС, освен че вече изостава от САЩ и Китай, “ще трябва и да харчи много за отбрана”. В контрааргумента си Захариева беше категорична, че “финансирането в иновациите не се противопоставя с финансирането на отбраната”, но отбеляза, че подкрепя по-голямо финансиране за отбрана на блока. Ресурсите, които даваме на Украйна да победи, не са изгубени пари - Украйна се бори за нашата сигурност, коментира още тя.
Сред темите, в които Захариева се впусна, беше и Космосът и как ще се развиват в бъдеще космическите иновации, особено като се има предвид, че досега ЕС изостава спрямо САЩ, Китай и Индия. Тя отбеляза, че “имаме много добри предприятия в областта на космическите изследвания”. Допълни обаче, че финансирането, което за настоящия програмен период е 1,9 млрд., е недостатъчно.
