- През 2020 г. идва Байдън, тук са протестите и призивът на Радев "Мутри, вън!". Хиперинфлация при Виденов, а Клинтън печели втори мандат
- Инфарктна 2000 г.: Във Флорида броят ръчно бюлетините, в България дебатират може ли царят да стане президент. Съдът го спира, но на следващата година той става премиер
Вече 36 г. изборите за президент в САЩ учудващо съвпадат с мощни турбуленции или ключови политически моменти у нас. Последният пример е вотът от 27 октомври, за който Румен Радев призова МВР да каже кой купува гласове, “Величие” заковаха на невъзможните 3,999%, а скандалът с бившата шефка на митниците Петя Банкова заплашва вероятността да се състави правителство.
“Без съмнение геополитиката има значение за нашия политически живот, от Освобождението насам големите държави са ни влияели силно. Но дори случилото се да е точно в един и същи момент, те не са взаимно свързани – коментира политологът Юрий Асланов. Вътрешните имат една логика, външните – друга. Иначе казано, каквито и да са резултатите в Съединените щати на 5 ноември,
България няма да поеме в друга посока.
Нашата криза се развива на собствени основания отдавна и ще продължи и след американските избори.”
Но съвпаденията са налице и държавният глава присъства вече три пъти в тях. Освен сега, с атаката срещу МВР,
предишното участие на Радев в такива съпътстващи събития беше с призива “Мутри, вън!”
и вдигнат юмрук, когато под прозорците му минаваха протестиращите с искане за оставка на правителството и тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Зад океана Джо Байдън победи Доналд Тръмп, а у нас участието на генерала стана емблематично за месеците на недоволство, шествия, блокади и сблъсъци с полицията.
Де факто, 116-те дни на протести дадоха началото на кампанията му за втори мандат, който той спечели на следващата година. А на 2 ноември, ден преди вота в Америка, “Отровното трио” обяви, че прекратява масовите недоволства, и обеща да ги трансформира в друга форма на натиск. В Щатите също течеше ожесточена битка между кандидатите на републиканците и демократите. В крайна сметка Байдън спечели с малко - 51,3%, срещу Тръмп (46,8%). Милиардерът говореше за изборни измами и всичко това доведе до щурма на Капитолия на 6 януари следващата година, когато
четирима души загинаха,
тълпата нахлу в сградата, в която после бяха открити две самоделни бомби, дългоцевна пушка и коктейл “Молотов”.
След всичко това Тръмп призна вота на хората, макар че през цялото време се надяваше на втори мандат, след като през 2016-а успя да победи Хилари Клинтън. Преди 8 г. успоредно с надпреварата при янките тече оспорвана битка и в България. Един срещу друг са се изправили Румен Радев, издигнат от БСП, и тогавашната председателка на Народното събрание Цецка Цачева (ГЕРБ). Неизвестният за широката публика пилот събра подкрепата на 59,37% от българите.
Със сигурност няма как да го сравняваме с известния американски магнат, който в своите изяви
разчита на провокациите и изненадата,
не се притеснява да говори, че НАТО е остаряла конструкция, а Европейският съюз да му мисли, ако той спечели. Тръмп беше тренирал години наред стратегията си, докато е бил във фокуса на вниманието като бизнесмен.
Докато българският президент беше свикнал да управлява МиГ-29 и да се занимава с Военновъздушните сили, а не да държи речи, с които да привлича симпатизанти. Но у нашите сънародници винаги е имало респект към военните и голямата част предпочетоха командира пред Цачева. Това можеше да бъде предречено, защото тя никога не се е радвала на особено висок рейтинг, въпреки че оглавяваше Народното събрание от 2009 г.
Така, заедно с Тръмп, започва първият от двата мандата на Румен Радев, който през 2012 г., когато са предишните президентски избори в САЩ, е заместник-началник по подготовката на Военновъздушните сили. Преди 12 г. никой няма представа, че той ще се задържи начело на държавата 2 мандата. Но тук има други съвпадения в годината, в която започва втората администрация на Барак Обама в Белия дом.
Незабележимо почти стартират протести на зелените срещу застрояването на Витоша. Те не са така мащабни, както през 2020 г., но прерастват в друг вид недоволство - срещу повишената цена на тока и самите енергоразпределителни дружества, както и срещу цялата политическа система. Довеждат до оставката на правителството през февруари 2013 г.
Те не са оглавени от нито една партия и не стават основа за формирането на нови,
а лидерите, които тогава множеството припознава, не влязоха изобщо в политиката. Но в тяхната “кръгла маса” участват интересни личности – флейтистът Кристиян Коев, доведен син на адютанта на Че Гевара Мануел Дучесне, Десислава Петрова от ЛГБТИ, хора от Съюза за стопанска инициатива (който се смяташе за близък до покойния Алексей Петров), приближени на Слави Бинев, както и бъдещият депутат от БСП Таско Ерменков. В това време зад океана
Обама прави първите визити във втория си мандат.
В Германия го посрещат също с протести. Демонстрантите са се събрали пред “Чекпойнт Чарли” – един от четирите пункта, където по време на Студената война са патрулирали и западни, и съветски войници. Германците се обявяват против американските програми за следене на комуникацията в интернет. В родината му пък критикуват Обама за плахата му политика в Близкия изток. Той настоява да се използват дронове само ако застрашават националната сигурност на САЩ. Освен това намалява драстично броя на американските войници в Афганистан. Призовава и за редуциране на ядрения арсенал на страната си.
А когато печели за първи път през 2008 г., у нас също има ключово събитие – създава се Държавната агенция за национална сигурност. Моделът е заимстван от американската система, но има връзка с вътрешните процеси у нас. Премиерът Сергей Станишев я взема на свое подчинение, за да може да заобиколи вътрешния министър Румен Петков. Така не му се налага да използва информацията на МВР, а разполага със своя.
Връщайки се още назад във времето, съвпаденията продължават. През 2004 г. България става част от НАТО, докато в САЩ Джордж Буш-младши печели втори мандат. При това не така драматично, както първия през 2000 г.
Изборите тогава са инфарктни за САЩ. Във Флорида се налага да преброяват отново бюлетините на ръка заради близкия резултат между Буш и Ал Гор (едва 537 гласа от 6 милиона). В България също има много интересен казус. Докато в Щатите още никой не знае името на спечелилия кандидат,
тук започва обсъждане може ли царят да се кандидатира за президент.
Самият Симеон в интервю за руския в. “Известия” не отрича тази възможност. Пристигайки в София, допълва, че се връща за по-дълго.
В някои среди се обсъжда дори промяна в конституцията, за да се избегне пречката, че не е живял у нас в последните 5 години. Говори се, че и премиерът Иван Костов не бил чужд на тази идея. Сакскобургготски се радва на голямо внимание и уважение. Връщат му двореца “Врана”.
В тази обстановка депутатите от Обединението за национално спасение, в което влиза ДПС, отправят питане до Конституционния съд (КС). Надяват се, че понеже царят е бил изгонен, а не е живял по свое желание в чужбина, ще го пуснат на президентските избори. КС обаче, в който действащият държавен глава Петър Стоянов има собствена квота, решава, че кандидатът трябва да е пребивавал у нас поне по половин година в последните 5. Така царят трябва да се прости с идеята да стане обединител на нацията като първи човек в републиката. В крайна сметка обаче, както самият той е казвал, един шофьор трябва да гледа в страничното огледало, но не и да обръща глава назад. И след всички перипетии през изборната в САЩ 2000 г. тръгва към изпълнителната власт на следващата година, за да стане премиер.
Но още по-драматични са събитията у нас през 1996-а, когато Бил Клинтън печели втори мандат
начело на Щатите. Тогава тук започват протестите срещу кабинета на Жан Виденов и срещу евентуалната възможност БСП да формира второ червено правителство, инфлацията е космическа, доларът стига до 3000 лв., спестяванията на хората се стопяват.
У нас също се провеждат президентски избори, като първият кандидат на червените – Георги Пирински, е отхвърлен от Конституционния съд, тъй като е роден в Ню Йорк. Това води до смяната му с проф. Иван Маразов, но предпочитанията на мнозинството българи са недвусмислени – те са на страната на демократичния претендент Петър Стоянов. Той по-късно ще покани своя колега Бил Клинтън в София в момента, в който в САЩ е в разгара си скандалът с бившата стажантка в Белия дом Моника Люински. Когато любовната афера излиза наяве, тече вторият мандат на президента Клинтън.
По ирония на съдбата в годината, в която е избран за първи път – 1992-ра, в България отново има остро противопоставяне и турбуленции. С помощта на държавния глава Желю Желев демократичното правителство на СДС пада. Добре известно е, че премиерът Филип Димитров иска вот на доверие, който изгубва. Така на власт идва Любен Беров с мандата на ДПС и некоалиционното мнозинство между движението, БСП и отцепилите се от СДС.
И това далеч не е всичко в паралелите между САЩ и България. Ако се върнем 36 години назад, през 1988 г., когато американски лидер става Джордж Буш-старши, на наша почва започват да текат процесите, довели до свалянето на Тодор Живков от власт, стартиране на демократични промени и въвеждане на многопартийна система. Новият президент на Щатите встъпва в длъжност в момент, в който на посещение в България е френският държавен глава Франсоа Митеран с прочутата му закуска с дисидентите.
Само двама американски президенти са идвали у нас – Джордж Буш и Бил Клинтън, но всички съвпадения между изборите там и драматични събития тук показват едно – че може би и тази година няма да е по-различно.
