Най-хубавото е съпричастността. Това е нещо, което може би в нашето общество липсва. Лично аз съм дългогодишен бежанец по принуда и имам специална емпатия към тази тема. Това заяви цар Симеон II на дискусия за бежанците, която се проведе в двореца "Врана" във вторник. Форумът бе организиран от ПанЕвропа България, Агенцията на ООН за бежанците, Върховния комисариат за бежанците към ООН и Либералния институт за политически анализи (ЛИПА).
Темата за приобщаването на разселените в България мигранти и бежанци, интегрирането им на пазара на труда, както и личните им човешки истории събра цар, настоящи и бивши министри, депутати, общественици и родни и международни експерти.
Самото общество трябва да се ангажира с дела по въпросите за миграцията и бежанците, убеден е царят. Считам, че има и лично отношение към чуждото и външното. Аз съм го виждал и усещал като съм бил на училище в чужбина, където ни гледаха с подозрение. Мисля, че точно това в днешни дни с всичките технологични възможности, които имаме, можем да го преодолеем и да свалим тази завеса, заключи Симеон II.
Повдигаме тема, от която в обичайната среда и в днешния исторически контекст политиците панически бягат - миграцията, каза президентът на ПанЕвропа и бивш министър по европейските въпроси Гергана Паси. Тя обясни, че обикновено миграцията се е случвала не като признак на доброто, а като израз на най-лошата страна на човешката природа и даде пример с робството и колонизацията. Да подадеш ръка на човек в нужда, е най-висшето човешко благо, което ние всички сме длъжни да осигурим и да не позволим то да бъде поставено в отровна политическа среда, каза Паси.
На форума се търсиха решения за приобщаването на бежанците, които да са от полза както за разселените лица, така и за българското общество. Един такъв пример бе сирийката Дина, която е в България от 2013 г. Въпреки че в началото по статут не била бежанка, а е кандидатствала за виза у нас, се натъквала на проблеми. Като такива посочи неумението на администрацията за обработка на лични документи да говори английски, а обикновените хора се притеснявали - подозирали, че е мюсюлманка. Отношението към нея се променяло, когато разбирали, че е от християнско семейство.
България извървя тежък и сложен път в областта на убежището, миграцията и политики по социално включване и миграция, както и продължава да върви, каза председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) Мариана Тошева. Според нея има добри примери за интеграция, като един от тях е чрез образование.
Ако през 2013 – 2016 г. се сблъсквахме със сериозността на това да приемаме хиляди сирийски семейства и да успеем да помогнем тези деца да тръгнат на училище, то през последните няколко години бяхме свидетели на хората от Украйна, бягащи от войната. За първи път Европейският съюз активира директивата за временна закрила, което означава, че в един момент много хора имат права, които трябва да реализират. Това е огромно предизвикателство, предупреди тя. Тошева допълни, че в шестте центъра на ДАБ в момента има 700 деца, от които близо 200 са непълнолетни и непридружени.
За личния си опит като доброволец в бежанските лагери и общуването с децата там разказа депутатът и бивш социален министър Деница Сачева.
2-3 години бях доброволец в бежанските лагери и помагах на децата, запознавайки се от първо лице с казуси, случаи и житейски съдби. Това е невероятен учител за всички нас. Начинът, по който приемаш трудностите, е лакмусът за твоята истинска природа и същност. Най-благородните неща, които съм виждала, са били в тези бежански лагери - степента на взаимопомощ, подкрепа и това да разбираш, че нематериалното винаги ще бъде над материалното, обясни Сачева.
Тя открои два важни аспекта по отношение на бежанците - лидерството и сътрудничеството.
Винаги е било проблем липсата на ясна фигура или институция в администрацията, която да носи отговорност за интеграцията на бежанците, посочи Сачева. Според нея обикновено всичко се хвърля върху ДАБ, но тя е твърде недофинансирана и с твърде слаб капацитет. С политически решения трябва да се разширят възможностите и правомощията й, предложи тя.
Въпреки това обърна внимание, че темата не принадлежи само на една институция. Тук говорим за образование, пазар на труда, жилищни потребности. Така че сътрудничеството между отделните институции продължава да бъде важна и тя трябва да бъде насърчавана, каза още Сачева.
Историята на държавата ни е белязана в борби за свобода и идентичност, и това ни позволява да разберем от първа ръка неволята на мигрантите, напуснали страната си по принуда, каза от своя страна министърът на икономиката Петко Николов. Той обърна внимание, че Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията е изтекла и време за нов национален документ в тази посока. Като министър и човек съм убеден, че трябва да изработим тази нова стратегия, да я съобразим с всички международни актове, за да бъде настолна книга за всички нас, които ще решаваме човешки съдби, каза още той.
И цитира данни на Агенция по заетостта и НСИ, според които в следващите 12 месеца ще са необходими 260 хил. специалисти, а недостатъкът на работна ръка в сферата на промишлеността не е падал под 30%.
