Благи места: Подкова и Джамията на седемте моми

Лечебните камъни до нея привличат хиляди
вярващи. А из малката част на Източните
Родопи от Златоград дотам има чудесни маршрути

Йеди къзлар джами. Джамията на седемте моми. Дървената джамия. Няма значение кое наименование ще изберете. Тук, в родопското село Подкова, се стичат все повече хора от България, Турция, Гърция, от други краища на света - не само мюсюлмани, привлечени от забележителната легендарна история на храма, но и от вярата в чудодейно изцеление.

Издигната е в далечната 1428 година без нито един пирон по древна строителна технология, останала запазена и до днес. Макар да ги има, не са много храмовете у нас, преживели такава вековна история.

За база на обиколката из малка част от Източните Родопи ние сме избрали Златоград. Най-южният български град сам по себе си е изключително привлекателен. Далеч не е само прословутото и масово отразявано въртене на множество чевермета. В близост има чудесни маршрути. Край Ардино по вече подновен път е Дяволският мост. Край село Бенковски е тракийският култов комплекс, известен като Каменния град или Гъбата.

Край село Фотиново е скално-култовият комплекс Костенурките.

Тук е Белото камене край Старцево. По пътя към село Горна Каялоба е природният феномен Слона, култово място от времето на древните траки, почитано и до днес. Има още много.

А в Могиляне по пътя към Каялоба е Тюркян чешма. Този трагичен символ на мракобесното време на смяната на имената на българските турци не бива да се пропуска. За знание, но и за смирение.

После посоката е Дървената джамия. От София до Подкова са около 300 километра, от Кърджали по пътя за Маказа - 26, от Златоград - 31. Всички пътища в района са подновявани и са в добро състояние.

Ориентир за джамията е гарата на Подкова - последната южна гара на България, железницата така и не стигнала до Гърция. Прословутият някогашен пътнически влак Русе - Подкова бе едно от най-бавните средства за обществен транспорт, макар че в ново време БДЖ упорито се опитва да го конкурира.

Легендата и

действителността

Джамията е скрита зад висока ограда, отвън се вижда само минарето, което обаче е изградено наскоро. Отпред в обикновен ден има достатъчно просторен паркинг. Оградата не е за притеснение - отворено е винаги.

След портата се влиза в един различен свят. Тишина, покой, добре поддържани алеи. Първо е кладенецът, от който множество хора идват да си налеят лековита вода или да се измият преди влизане в храма. А веднага след това е самата джамия. Не само защото е паметник на културата, там се влиза с преклонение заради светостта на мястото и заради историята му.

Легендата казва, че в някогашното село Рамоллар в този регион живеели седем моми. Техните годеници заминали на война и загинали. Когато разбрали за това, девойките решили да продадат чеиза си. С парите купили материал за изграждането на джамия. Тя била построена от тях за една нощ. Сглобките са само дървени, има и дървени пирони, но нито един метален. И това личи и е видимо и сега.

След изграждането на джамията момите изчезнали и никой повече не ги видял. Все пак в близкото гробище в знак на почит, има седем гроба с плочи в тяхна памет. Местните хора продължават да вярват в легендата, дори показват улеите, по които е свличан дървеният материал.

Вярва се и досега и не се оспорва, че джамията е вдигната в нощта срещу 6 май. За християните това е Гергьовден. За мюсюлманите е Хъдърлез. Но в този ден се стичат хиляди от различни вери. Прави се и се раздава за курбан традиционният пилаф. Вярва се, че в този ден силата на лечебните камъни в гробището е най-мощна.

Да минеш под провиралото

Попаднали сме все пак в ден, в който посетителите се броят на пръсти. А мъжът, който се грижи за джамията, след като ни е показал историческата постройка, с блага усмивка ни води към старото турско гробище на Подкова. Той всъщност посреща с добро всеки, който влезе в двора. Така са ни посрещали и в много други мюсюлмански храмове, примерно в Босна и Херцеговина, в Западен Анадол...

Дупченият камък е първият, до който ни води.

После ще направим и ритуала за останалите три. Вярва се, че ако се провреш през този камък три пъти в посока, обратна на часовниковата стрелка, болежките, от които страдаш, ще изчезнат. Поне за година. Как да се откажеш? После според традицията може да се остави парченце от облеклото по храстите и дърветата наоколо. Не е нещо ново - с такива парцалчета са осеяни много провирала из Родопите и Делиормана. Най-впечатляващите за нас са били на подхода към Демир Баба теке край Свещари, също свещено място за мюсюлманите.

Помага ли, питаме. Вижте, важно е да вярвате, казва ни стопанинът на джамията. Не е само за там, навсякъде е важно да се вярва.

Следващият камък е продълговат, забит в земята с два други по-малки до него. Всъщност той според твърденията лекува ревматизъм и болести на кръста.

Трябва да се седне на земята, гърбът да се опре на камъка и да се докосне три пъти с болната част от тялото.

Има и камък за лечение на главоболие.

Там вече трябва да се коленичи и да се докосне няколко пъти камъкът с глава. Четвъртият е за болки в коленете.

Случите ли време без наплив на хора, ще имате и упътване как точно да изпълните ритуалите. После трябва да се върнете към джамията. Усещането е наистина мистично, вълшебно.

С мистика и древност са обвити и каменните образувания в района - култови места, които описахме накратко в началото, които са много впечатляващи и си струва да бъдат посетени и обходени. А над всичко наоколо като стражи се открояват няколко самотни вековни дървета - като 480-годишния зимен дъб в землището на село Медевци.