- Красимир Тодоров преподава "Човекът и природата", но книжовният език е истинската му страст
- Актьорите Мариан Бачев и Гергана Стоянова сами предложили да се включат с кратки видеа по правоговор
Един вдъхновен учител, посветен на опазването и съхранението на българския език, натрупа 44 000 последователи със сайт, който всеки ден дава отговори на всяко колебание как се пише и произнася грамотно родното слово. Красимир Тодоров от година и половина води кампания с платформата си Грамотен.бг. Целта е да насърчи правилното използване на българския език във всекидневието. Достъпът е безплатен.
45-годишният учител, родом от Белене, живее и работи във Велико Търново. Възпитаник е на 4 университета, занимавал се с частен бизнес, даже с политика, но открил призванието си да бъде учител. Тази учебна година поел предмет “Човекът и природата” на ученици от пети и шести клас в училище в града. Но неговата истинска страст е книжовният български език.
“Идеята за сайта дойде от тази моя любов. Тя назряваше в мен прекалено дълго. Опитвах се по някакъв начин да бъда полезен с това, че имам познания по граматика, правоговор, правопис. Човек, докато не направи нещо, достъпно за всички хора, няма как да предаде знание”, казва Красимир Тодоров.
Рубриката е кръстена
“1 минута български език”
Не крие, че бил скептичен за интереса към такава интернет страница, тъй като много хора са обърнали гръб на тази тема и най-малкото нещо, което ги интересува в днешно време, е това как се пише или изговаря определена дума.
Бил страшно изненадан, когато хората масово започнали да харесват сайта. Дори събудил интереса на актьорите Мариан Бачев и Гергана Стоянова. Писали му и сами предложили да се включат, ако могат да бъдат полезни с нещо. С охота приели да направят видеа и да участват в ограмотяването на българите. “И Мариан, и Гергана са хора, които следят с огромен интерес промените и правоговора, а това е много важно”, благодарен е Красимир.
Дори преподавателката по правоговор в НАТФИЗ проф. Борисова се свързала с него. Дала му съвети как да прави клиповете “1 минута български език” с правилен изказ. Така увлякъл в дигиталните дискусии езиковеди, филолози, журналисти, студенти и обикновени хора, но не и политиците.
“Те не търсят! Те са уверени в себе си, а всъщност нищо не знаят. Изключително неприятна тенденция е екането - “ходиме”, “говориме”, “пишеме”. Те дори смятат, че това е някак модерно. Когато говорят, не знаят колко лоша услуга правят на обществото, защото те заразяват с неправилния си изказ. Тези хора трудно биха издържали изпита, който полагат четвъртокласниците на националното външно оценяване по български език”, смята преподавателят.
Много често депутатите създават думи, които не съществуват в речника.
“Входирам” е пълен абсурд,
изумително глупаво, а го срещам дори в официална кореспонденция. Не може да сложиш наставката “-ирам”. Тя е препоръчителна и се поставя само на чуждици като “чекирам”, “анулирам”, “финализирам”. Тази дума беше измислена от една жена, която вече не е в политическия елит на България”, гневи се Тодоров.
Книжовната норма се променя много динамично и, за съжаление, българското училище изостава в преподаването на езика.
“За мен винаги ще стои на първо място умението на един учител да говори и пише правилно. Не съм учител по български език и литература, но за мен писането на дъската е от съществено значение. Като родител също очаквам от учителя на моето дете да го учи да говори правилно. А децата са като попивателна - когато виждат как говори и пише техният учител, поемат”, казва преподавателят.
11-годишният му син често получава критики, че някоя дума не се произнася така.
“Тате, аз нямам мира с теб! Трябва постоянно да внимавам какво говоря!”,
казва му момчето.
Убеден е, че взорът ни трябва да е навсякъде. “Виждам думи в социалните мрежи, писани от възрастни, които не правят разлика между “и” и “й”. В национална телевизия бъркат “нечий” и “нечии”. Да не знаеш как се пише думата в множествено число, не е шега работа”, казва педантичният пазител на езика.
Казва, че сайтът е платформа на добри дискусии и дори създателят понася критики. Дебатите са породени от драстичните промени след 2012 г., въведени с излизането на официалния правописен речник на БАН, които хората отказват да приемат. “Последно огромна дискусия на сайта стана, когато бях публикувал, че жителите на Сливен не са сливналии, а са сливенци. Тогава имаше над 1000 коментара в духа:
“Вие ли ще ни кажете как да се наричаме?”
А то е много лесно - като влезеш в общината, насреща пише “сливенци”, като отидеш в местния музей - също. И никога не са били други. Но те обичат да се наричат “сливналии”, твърди преподавателят.
Има огромна заблуда по отношение на някои думи, които българите са убедени, че се произнасят по един начин, а всъщност това е неправилно. “Примерно за думата “кипарѝс”, много хора живеят в заблуда, че тя се произнася като кипа̀рис”. Чуждата дума “кѝноа” е с ударение на първата сричка, а не както е масово разпространено. И когато им го изстреляш в социалните мрежи, те казват: “Не, това не е вярно!”. Правиш си справка и е точно така, както аз съм написал, защото го проверявам няколко пъти във всички източници”, допълва Красимир.
Прави го, защото смята, че ако веднъж напише нещо невярно, сайтът ще изгуби доверието на потребителите. “Последно ме питаха как трябва да се напише:
“ПанталонА му го няма” или “ПанталонЪТ му го няма”
Обяснението е просто - глаголът “няма” е безличен, в това изречение подлог няма, така че членът е кратък.
Далеч не смята, че е изчерпал всички спорни казуси в българския език, защото постоянно изникват нови и нови езикови ситуации. “Като казах на учениците си, че се казва и пише “деветка” и “десетка”, те реагираха: “Господине, това не е вярно! Ей сега отиваме да питаме госпожата по български език!”, смее се Красимир.
Той е завършил политология, дипломация и национална сигурност, начална училищна педагогика. В момента учи за учител по “Човекът и природата”. Често колегите му го питат защо не запише и българска филология, за да преподава любимата дисциплина. “Приемам го като хоби - нещо, което много обичам да правя. Ако се заема професионално, може пък да изчезне любовта ми към него”, шегува се Тодоров.
