Само в 35 общини има изградена цялостна система за разделно събиране на отпадъците, което помага за тяхното рециклиране
Рециклирането на отпадъците у нас е процес, който напредва много бавно спрямо другите държави-членки на ЕС. Причините за това са няколко, но една от основните е липса на необходимите съоръжения.
В много общини у нас
няма достатъчно на брой контейнери за разделно изхвърляне
на отпадъците, липсват центрове за рециклиране и има недостатъчно добро покритие на системите за събиране.
Освен това много от българите не са наясно какви материали могат да се рециклират, как да ги сортират и къде може да ги предадат. Липсата на достатъчно информация и стимули за хората може да ги обезсърчи да участват в този процес.
От екоминистерството казват, че през 2023 г. едва 35 общини са постигнали целта за рециклиране за календарната 2020 г., която залага 50% от общото тегло на генерирания отпадък да се рециклира. Това се дължало на липсата на инфраструктура за разделно събиране и рециклиране на битови отпадъци в редица общини.
В Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г., който се управлява от екоминистерството, са заложени поетапно няколко цели за изпълнение до 2035 г. От него става ясно, че до 1 януари 2020 г. най-малко 50 на сто от общото тегло на отпадъците e трябвало да бъде рециклирано, до 1 януари 2025 - най-малко 55 на сто, до 1 януари 2030 - най-малко 60 на сто от общото им тегло, а до 1 януари 2035 - най-малко 65 на сто.
По данни на НСИ и Изпълнителната агенция по околната среда тенденцията за петгодишния период показва, че
на национално ниво степента на рециклиране на битовите отпадъци плавно нараства
от 35% през 2017 г. до 45% през 2021 г. Но въпреки повишението не се постигат нормативно заложените национални цели за рециклиране.
От предоставените на “24 часа” данни от екоминистерството може да се види, че за 2021 г. са генерирани 513 102 тона отпадък, като тук се включват метал, пластмаса и дърво, от които са рециклирани 296 995 тона, или 57,88%. За 2022 г. от 523 187 тона са рециклирани 305 163 тона, или 58,33% (виж инфографиката).
Данните за 2023 г. все още се обработват, а за 2024 г. ще излязат догодина.
Статистиката на Евростат за рециклираните отпадъци обаче показва съвсем друго. От нея излиза, че България рециклира едва 7% от отпадъците, които генерира.
Това поставя страната ни на второ място в ЕС след Румъния в негативната класация на държавите, които депонират по-голямата част от отпадъците.
Оползотворяването на отпадъците означава, че това може да включва тяхното рециклиране, както и отделянето от тях на продукти и елементи, които може да бъдат ползвани отново. Отпадъците може да бъдат оползотворени и при изгарянето на тази част от тях, която няма да доведе до сериозно замърсяване на въздуха. Съответно
може да бъде използвана енергията,
която се генерира при този процес (6,4 на сто от третираните отпадъци през 2022 г.), посочва Евростат.
Сред страните от ЕС, които са рециклирали най-голяма част от генерираните на тяхна територия отпадъци, през 2022 г. водеща е била Италия (85,6 на сто), следвана от Белгия и Словакия (по 68,3 на сто).
Общо в страните от Европейския съюз са били третирани 1,99 милиарда тона отпадъци през 2022 година. От тях
61,4 на сто са били преработени и използвани отново,
а 38,6 на сто са били депонирани в депа за отпадъци или са били изхвърлени чрез други способи.
У нас от екоминистерството са наясно с огромния проблем с отпадъците, затова по всяка оперативна програма се заделят средства за финансиране за публична инфраструктура за управление на битовите отпадъци.
Това се прави заради липсата на пригодена инфраструктура и недостатъчния капацитет за постигане на целите за рециклиране и оползотворяване на прогнозните количества битови отпадъци съобразно новите цели на ЕС.
За периода 2021-2027 г. приоритет за финансиране е развитието и подобряването на общинските системи за управление на отпадъци на регионално ниво с фокус върху повторната употреба, разделното събиране и рециклиране за постигане целите към 2030 г.
Затова по оперативната програма за периода 2021-2027 г. с общ бюджет 611,4 млн. лв. ще се финансират редица мерки за изграждане, разширяване или надграждане на общински или регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци, системи за разделно събиране и др.
От екоминистерството припомнят още, че в продължение на повече от една година
работят активно по въвеждането на депозитна система за отпадъци от опаковки,
която трябва да стартира през 2026 г.
До края на следващата година трябва да са изчистени окончателно всички въпроси, да се купят и поставят автоматите за връщане на опаковки, обясниха за “24 часа” през лятото от МОСВ.
Когато дискутирали цената за върната опаковка, се спрели на 20 стотинки. До сумата се стигнало, след като било възложено проучване на външен изпълнител, който да проследи добрите европейски практики.
Моделът, по който се работи, е хората да могат да връщат опаковки от бутилирана вода, безалкохолни напитки, бира и алкохол от 0,1 до 3 литра. Празните бутилки могат да бъдат от пластмаса, метал или стъкло за еднократна или многократна употреба.
Всички търговски обекти в страната ще трябва едновременно да въведат депозитната система, без значение дали става въпрос за голяма хранителна верига, или малък квартален магазин.
Разлика ще има само във връщането на празните опаковки. Във веригите
ще става чрез
т.нар. вендинг машини, в които се пускат празните опаковки, а те дават пари
В момента в две от веригите вече има такива машини по инициатива на самите търговци. Те принтират ваучери, с които може да се пазарува.
В по-малките магазини връщането на опаковки ще става на ръка. Тоест дава се празна бутилка и ще има опция да се получат пари, но най-вероятно цената ще се приспада при покупка на пълна.
Криза с дрехите втора ръка: фирмите искат по-ниско ДДС и други стимули
Международните организации на рециклиращата индустрия призоваваха наскоро за незабавна финансова и законодателна подкрепа за бизнеса с текстил втора употреба заради задълбочаващата се криза в европейския сектор за сортиране и рециклиране на текстил. В съвместно изявление двете организации обявиха, че спадът на пазара за употребявани текстилни материали е по-сериозен дори от този, преживян по време на пандемията. Войната в Украйна, предизвикателства с логистиката в Африка и възхода на ултрабързата мода са довели до прекомерно предлагане на употребяван текстил и значителен спад в търсенето.
Пратките от ЕС за трети страни са намалели от 464,993 тона през 2022 г. на 430,185 тона през 2023 г.
С намаляването на търсенето цените на дрехите втора употреба са се сринали, докато разходите за събиране, сортиране и рециклиране са се увеличили рязко. От пролетта на 2024 г. цените за сортиране вече не покриват разходите за обработка, което води до сериозни финансови загуби. Складовете се пълнят или вече са пълни, но няма изгледи за продажба. Съществува реален риск ненужният текстил да бъде изпратен за изгаряне, казват от организациите.
И призовават институциите в държавите - членки на ЕС, да намалят ДДС върху дейностите по оползотворяване и рециклиране на текстил в рамките на съществуващото законодателство и да обмислят възможността за въвеждането на данък върху новите текстилни изделия. Такива национални мерки биха стимулирали използването на рециклирани материали и биха намалили негативното екологично въздействие от производството на текстил.
Организациите смятат, че са необходими краткосрочни финансови стимули за компаниите, допринасящи за веригата на кръговост на текстила, за да се защити индустрията от колапс. Те също призовават за инвестиции в технологии и инфраструктура за рециклиране, както и за целенасочена подкрепа за общините.
На този фон особено важно било да се преразгледа Директивата за отпадъците. Мандатът на предишния Европейски парламент приключи, преди да може да бъде постигнато споразумение по предложението за въвеждане на изискване към производителите на нови дрехи да влагат в тях рециклиран текстил.
