Край архитектурния резерват има много тракийски светилища. Наблизо е и символичният гроб на Хаджи Димитър
Понякога, когато си бродил доста из страната, започваш да търсиш не толкова популярни маршрути. Така откриваме село Свежен в Сърнена Средна гора, което се оказа истинско бижу. Има места за настаняване, но не са много. Но пък разстоянието до София е само 204 километра, до Карлово са малко над 30, до Пловдив около 60.
Старинната част на селото е обявена за архитектурен резерват, представящ възрожденското културно наследство, още през 1987 година. В него са включени 110 обекта, основно къщи. Пет от тях са регистрирани като културни ценности с национално значение, останалите са с местно. Много от тези къщи са обновени и придават свеж вид на Свежен. Има и такива, както е навсякъде у нас, които са оставени на въздействието на времето. Надморската височина е около 740 метра, което обещава и по-прохладно лято.
В близост могат да се посетят тракийски светилища, може да се стигне и до символичния гроб на войводата Хаджи Димитър. А долу, в ниското, е село Розовец, наричано преди Рахманли. В неговия център е паметникът на Гюро Михайлов. Това е мястото, където е роден. Не знаем на кого е хрумнала идеята, но една от улиците, тръгващи от центъра, пък е наречена "Марко Тотев". Но това е друга история.
Легенди и съвремие
Легендата за създаването на село Свежен е за времето на цар Иван Шишман. Тогава неговите боляри предали сестра му на султан Мурад. Засрамени от постъпката си, не се върнали в Търново, а се заселили на това място високо в планината.
Легендите са си легенди, но в следващите векове Аджар (здрав, силен, снажен - старото име на Свежен до 1934 година) е било процъфтяващо селище. Основата на благоденствието са розопроизводството, абаджийството, гайтанджийството, търговията, скотовъдството. Става околийски център, с население около 5000 души. Тук през 1868 година е открито първото селско читалище.
Карловско-Аджарското е едно от най-оживените книжовни средища по време на османското владичество. Още през XVII век там са създавани уникални ръкописни книги. Твърди се, че там са правени и преписи на историята на Паисий. Част от оцелялото историческо наследство е във фондовете на Пловдивската библиотека. А в Свежен вече има музей на Аджарската книжовна школа. Тя се е развивала около старата църква и манастира "Свети Георги", от които сега има само руини. Те са останали от времето на Руско-Турската война от 1877 - 1878 година.
Това е най-голямата трагедия и началото на упадъка на някогашното Аджар. След отстъплението на отряда на генерал Гурко при Стара Загора околностите са подложени на клане, разграбване и опожаряване от войските и башибозука на Сюлейман паша. Тази съдба не подминава и Аджар. Селото е опожарено, изклани са стотици от жителите му. От около 1200 къщи оцеляват малко над сто, които днес са част от архитектурния резерват.
Възстановена и обновена е оцелялата нова църква "Св. св. Петър и Павел", вдигната през 1864 година с дарения на местните хора.
В центъра на селото е и паметникът на полковник Владимир Серафимов. Неговата родна къща е възстановена и в момента е музей. Тя е и една от най-интересните сгради, датира отпреди около 300 години. Изцяло дървена е, от черен дъб.
Полковник Серафимов е известен като герой от "Родопската Шипка". През 1912 година, след като воденият от него полк освобождава Смолян и няколко села наоколо, получава заповед да отстъпи и да се укрепи на Рожен. Полковникът отказва да изпълни заповедта да се посрами и да изостави селата, които току-що е освободил, и в няколкодневни боеве срещу превъзхождащ противник съхранява селищата и тяхното население от изтребление. Едно от селата в района е преименувано на Полковник Серафимово.
Разходката из Свежен е силно презареждаща и приятна. Не бива да се пропуска интересната часовникова кула до една от къщите. Или да се навести старата ракиджийница, която сега е къща за гости с ресторант.
При древните светилища
След Свежен по пътя за Розовец наблизо е Яйцето на змеицата, или Змейовият полог.
Мястото за спиране е обозначено с табела, не е просторно, но пък разстоянието до светилището е около километър и се изминава за броени минути. Тук са единственото у нас мегалитно "яйце", слънчевата врата, обредна ритуална маса. Самото "яйце" е добре оформено и разположено в специален улей. Част от пътеката е древен път, също част от забележителностите в района.
Съвсем близо по пътя за селата Бабек и Розовец под връх Градището е Люляковото светилище. Подходът към него също е обозначен, има просторно място за паркиране, информационно табло, пътеката е добре очертана и маркирана. Преходът е лек, около километър. Все пак мястото е познато и посещавано. Защо е люляково, е разбираемо - намира се сред рехава люлякова гора. Във времето на цъфтежа на люляците би било прекрасно.
В групата скали са издълбани кръгли басейни с улеи. Интересна е слънчевата стела - в скалите, в добре оформено легло, обърнат на юг е поставен добре обработен плосък камък с формата на огнен пламък.
Гледката надолу към долината е панорамна и си заслужава малкото усилие. Наоколо има указателни табели и за други мегалити, стига да имате време да ги посетите.
Е, ако на някого не му се ходи по баирите, Гюро Михайлов си е все там, на площада в Розовец.
