Изборите отминаха, но гражданските проблеми тепърва започват. До това мнение стигат в Малък градски театър “Зад канала”, където пуснаха премиера на “Враг на народа” от Хенрик Ибсен. По-малко известна пиеса на норвежкия класик, но прилягаща точно на ситуация на избор на народни водачи. Режисьор е Крис Шарков, който нарича спектакъла си “Обществен враг”.
В сюжета д-р Томас Стокман, главен лекар на спа центъра в малко курортно градче, открива в резултат на продължителни изследвания, че водата е замърсена. Микробите и бактериите, които се разпространяват по тръбопровода в луксозната къпалня, са източник на зарази и болести, някои от които могат да доведат до тежки увреждания. Всъщност единични случаи се наблюдават отдавна, но досега никой не ги е свързвал с обща, масова причина. Верен на човешкия си морал и лекарската клетва, д-р Стокман решава, че час по-скоро трябва да огласи резултатите от проучването и спа центърът веднага да бъде затворен, като се предприемат мерки за смяна на цялата канализация, за пречистване и рестарт. Позната ситуация от медийните вести у нас, макар и не с тази конкретика.
В текста на Ибсен срещу д-р Стокман се изправя брат му Петер Стокман, шеф в общинския съвет. Той има сериозен довод – затвори ли се спа центърът, отрязва се източникът за поминък на бизнеса в града. Така конфликтът е Стокман срещу Стокман, човекът срещу народа, личността срещу системата, гражданинът срещу властта. Идеален за следизборно развитие. Режисьорът Крис Шарков изработва текста за сцената на Малък градски театър. В конфликта вече са вкарани социалните мрежи, медийните манипулации, директните
дебати, които се излъчват
на живо и влияят на
обществените нагласи
Сцената е рамкирана от десетки екрани, за да ни напомни, че днес всичко е спектакъл, ние сме пърформари в него и възприемаме случващото се около нас през екрана на монитора или телефона си. Към днешна дата битката вече не е толкова между личността и властта. Тя е между морала и парите. Между грижата и ползите за здравето и икономическия просперитет, за който всички мечтаем.
Главните роли в спектакъла се поверени на силното мъжко трио Мак Маринов, Леонид Йовчев и Малин Кръстев. Особено интересен е изборът на Леонид Йовчев за ролята на общинския съветник Петер Стокман. Актьорът, известен с изключително пластичното си, почти каучуково тяло, тук е усмирен в официален костюм. На този фон вътрешното му гърчене в опит да донесе от девет кладенеца вода, за да докаже как в града и спа центъра всичко е наред, още повече изпъква и предизвиква комизъм, без явни външни комични сцени и мимики.
Мак Маринов е както обикновено мощен в ролята на персонаж в неговата праволинейност, а чрез малката, но запомняща се роля на Малин Кръстев като журналист, готов да обслужи властите, “пробива” темата за
срастването на медиите
с политическите партии
и капитала
В “Обществен враг” към политическия трилър се прибавят и елементи на семейна драма, защото д-р Стокман е женен отскоро, с малко дете, а работата и доходите му са застрашени.
В интерес на истината самата пиеса далеч не е атрактивна, по-скоро е декларативна, дидактична, дори скучна. Да се чуди човек какво е провокирало интереса на режисьора да посегне към нея два пъти в рамките на 10 години – веднъж в Плевенския театър, и сега в София. Вероятно Крис Шарков е бил заинтригуван да изследва как темата за корупцията, почтеността и злоупотребата с власт се променя в годините и как се възприемат по различен начин в различен политически контекст.
Сценографията и костюмите са на Никола Тороманов и допринасят много за разчупването на декларативния текст. Сцената е разделена от прозрачна преграда, която позволява зрителите да наблюдават действия, които текат паралелно на няколко места. Преградата може да се тълкува и като разделителна линия между вътре и навън, явното и скритото. Всякакви прилики с реални лица и случки като укритата истина от правителството на Тодор Живков за Чернобил са за сметка на зрителите.
