Южна Корея е наш приоритетен търговско-икономически партньор в Източна Азия. Усилията на страната ни са насочени към привличане на повече южнокорейски инвестиции в приоритетни отрасли. Това заяви заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов по време на Българо-корейски енергиен форум, организиран от Атлантическия клуб в България, Корейската агенция за насърчаване на търговията и инвестициите (KOTRA) и Посолството на Република Корея в България, съобщиха от пресцентъра на министерството на икономиката и индустрията.
„Азиатските ни партньори биха могли да използват потенциала и предимствата на България като платформа към огромния пазар на Европейския съюз и региона", поясни той. По думите на икономическия заместник-министър страната ни може да предложи на корейския пазар висококачествени и утвърдени на световните пазари продукти.
По време на изказването си в панела, озаглавен "Пътят към по-зелено бъдеще", Павлов коментира, че съществуват редица предизвикателства за постигането на целите на зеления пакт, но добрата новина е, че мнението е общо споделено и това е посоката, в която трябва да се върви. По думите му страната ни не прави изключение с разумни и реалистични цели, срокове и амбиции. „Партньорството между България и Южна Корея ще спомогне този път да върви по-гладко и умерено и да направи нашите икономики по-силни, екологично съобразни и по-добри за нашите общества", каза Павлов.
Зам.-министърът очерта и основните инструменти на „Европейската зелена сделка" по пътя към климатична неутралност, а именно финансирането на зелени проекти, декарбонизацията на индустриите, зелените вериги на доставките, нисковъглеродните технологии и енергийната трансформация. „Целта е Европа да премине към икономика с ефективно използване на ресурсите, да се справи с изменението на климата, да увеличи продоволствената сигурност и в крайна сметка да генерира нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г.", посочи още Павлов.
„Зеленият и цифров преход продължават да са „на върха на дневния ред" на европейската политика. Визията за това как европейската промишленост трябва да ръководи двойния преход към климатична неутралност, цифрово лидерство и да подобри своята отворена стратегическа автономия, е представена в индустриалния план за зелената сделка", посочи Павлов. По думите му мисията е да се засили конкурентоспособността на европейската промишленост.
Николай Павлов допълни, че енергоемките индустрии са фундаментални за икономиката, като същевременно са сред най-големите потребители на енергия и отделят значителни емисии от парникови газове. „Стремежът на Европа е да намали въглеродния им отпечатък и по този начин да ускори прехода към климатична неутралност. Част от кръговата концепция е потоците от отпадъци в производството да могат да бъдат рециклирани, повторно използвани, възстановени и превърнати в ценни ресурси", посочи Павлов. Той допълни, че на дневен ред е създаването на достъпни и ефективни чисти технологични решения, с които да се постигнат дългосрочните екологични цели на ЕС.
