Охридското езеро, което се намира между Северна Македония и Албания и е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО, е застрашено от замърсяване, прекомерен улов на риба и строителство, посочват ООН и експерти, цитирани Ройтерс. Това съобщи БТА.
Езерото, което е едно най-старите в Европа, съществуващо в продължение на 3,5 мл. години, е хабитат на около 200 уникални вида, включително редки видове пъстърва. То представлява и важна туристическа атракция и източник на приходи за Северна Македония и Албания.
Страната на Охридското езеро откъм Северна Македония бе обявена за част от световното наследство през 1979 г., а ЮНЕСКО разшири обозначението и в албанската част през май 2019 г.
В доклада си за 2024 г. по-рано тази година ЮНЕСКО обърна внимание на ниското качество на строителството около езерото и свръхтуризма около брега. Организацията предупреждава Северна Македония и Албания, че не са взети мерки срещу съществуващите заплахи, както и мерки за превенция.
„Усилията за опазване на мястото не се подобряват и няма позитивна тенденция за възстановяване на доброто му състояние“, посочва ЮНЕСКО.
Биологът д-р Златко Лефков отбелязва, че замърсяването „става все по-сериозно“ и цената са местните видове и биоразнообразието на езерото.
„Някои редки или липсващи видове преди (…) сега заемат мястото на някои биологично важни и редки видове“, казва Лефков.
Според официални данни в местността около Охридскоро езеро, включваща градовете Охрид и Струга в Северна Македония и Поградец в Албания, има около 170 000 души, което е повишение от 56 процента за последните 50 години.
Местните власти твърдят, че са необходими инвестиции в канализацията, построена през 1980 г., тъй като не е пригодена да поеме броя на туристите, които гледат на езерото като на по-евтина алтернатива на морето, посочва ръководителят на института по хидробиология в Охрид Орхидея Тасевска.
„Има проекти (…), но държавата трябва да намери финансиране, за да реализира проектите на практика“, допълва тя.
Природозащитници предупреждават също, че реките, които се вливат в Охридското езеро, и по-малки крайбрежни постройки са източници на постоянно замърсяване.
