- За първи път показват в чужбина каменната стела на Дейнес и плочата от Кьолмен с един от двата надписа у нас на тракийски език
- Бронзова статуя на император Траян лежи в хранилище, никога не е излагана, нито може да бъде реставрирана. Лувърът показва 8% от експонатите си
В специални опаковки и каси, с прецизно изработени форми, така че да паснат до милиметър на всяка част от артефактите. Така са изпратени предметите за изложбата в музея на “Джон Пол Гети” в Лос Анджелис. Тя е под надслов “Древна Тракия и класическият свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция” и ще продължи от 4 ноември т.г. до 3 март 2025-а.
Тъй като няма два еднакви обекта, формата на опаковката се преценява индивидуално за всеки от тях.
Някои музеи покриват всичко с пяна с различна плътност според предмета
Тя трябва да е достатъчно мека, за да не го нарани, но същевременно и достатъчно твърда, за да го поддържа. Накрая контейнерите се затварят плътно, за да няма натиск отникъде.
При разопаковането трябва да се провери в какво състояние са експонатите. Дали това е спазено при изпращането на паметниците на културата за изложбата в Лос Анджелис, не е ясно, тъй като по информация от Министерството на културата сключеното през 2023 г. споразумение за изложбата е поверително. То е на базата на друго - от 2020 г., за сътрудничество с музея на “Джон Пол Гети”, който се занимава с пренасянето на общо 150 предмета от нашите земи.
Те са избрани заедно от американския и българския куратор. Между тях са Панагюрското и Вълчитрънското златно съкровище, находки от могилата Голяма Косматка, Рогозенското съкровище и други експонати, които се пазят в 14 музея в страната. От Румъния и Гърция има още общо 50.
“За първи път в чужбина пътуват два каменни паметника от фонда на Националния археологически музей (НАИМ) – разказа пред “24 часа - 168 истории” доц. Маргарит Дамянов, ангажиран с организацията. - Единият е надгробната стела на Дейнес, открита в Созопол, античната Аполония Понтийска, а вторият е тракийският надпис от Кьолмен, Шуменско.
Става дума за големи и тежки паметници, което крие своите предизвикателства. И двата преминаха през нова консервация и реставрация в лабораторията на НАИМ-БАН. Мраморната стела на Дейнес е най-представителният паметник на архаичната гръцка скулптура от българските земи, а плочата от Кьолмен е един от само двата надписа на тракийски език от България. Другият - на златния пръстен от Езерово, Пловдивско, също участва в изложбата.”
От избраната от българските музеи колекция най-уязвимо е едното око на Севт III, обясняват специалисти. Още в древността очите на тракийския владетел са били извадени, бронзовата му глава е куха, но после са инкрустирани със слюда. Едното е залепено много деликатно, по-лабилно е и има опасност да падне. Държи се на собственото си тегло и трябва съвсем внимателно да се укрепи при преместването.
Главата на Севт III и преди е пътувала за изложби по света.
Тя беше основен експонат пак в музея на “Гети” през 2016 г. “Първото нещо, което виждаше човек, като влезе в залата, беше втренченият много строг поглед на Севт III”, разказа археологът проф. Людмил Вагалински. Експозицията съвпада с предизборната надпревара в САЩ и в американските вестници тогава са се появили заглавия, че само този човек може да спре Тръмп към президентството. 8 години по-късно нещата сякаш се повтарят. Магнатът отново е кандидат, а главата на тракийския владетел ще бъде изложена пак на същото място.
Той е бил избран и за плаката през 2016 г. Днес музеят отново рекламира експозицията с артефакти от Древна Тракия с находката от Голямата Косматка.
Бронзовата глава, както и останалите експонати са застраховани за милиони,
тъй като всички предмети се оценяват един по един, казват запознати. От отговора на Министерството на културата става ясно, че застраховката се поема от американската страна.
Заедно с ценните находки пътуват придружители от наша страна, както и от гръцка и румънска. Те отговарят за безпроблемното транспортиране на съкровищата, по-леките и по-тежките предмети. Само стелата на Дейнес тежи 700 кг със стойката и опаковките.
Как точно експонатите пристигат в Лос Анджелис или в друг град в света? Подготовката е траяла 2 години, като работата по каталога е започнала още по-рано. Представители на музея “Гети” са идвали у нас, за да видят лично всички експонати и да изберат кои са подходящи за техния проект. Както и кои не биха пострадали при подобно дълго пътуване. “Има установена процедура и за всеки предмет, който ще пътува, се изготвя пълна документация, включително фотографска”, обяснява още доц. Дамянов. От Министерството на културата добавят, че при тях са издадени необходимите документи за временен износ за митническите власти.
Ценната пратка пътува със специално карго с клетки.
Поверена е на международна спедиторска компания, специализирана в работата с произведения на изкуството. На летищата са отделени карго зони, до които представител на фирмата за спедиция има достъп и проследява преместването. Дори и да е с граждански самолет, режимът не е като да пренесеш куфар с дрехи и обувки.
Понякога обаче се прибягва и до други начини. Като в холивудски сценарий Вежди Рашидов като министър на културата през 2011 г. пренесъл от Канада у нас 21 000 антични предмета, в 8 запечатани куфара и 5 чанти. Заедно с още 8 души той организирал връщането на ценните артефакти, които общо тежали 150 кг, а стойността им е била около 500 000 долара.
Всичко започва предходната 2010 година, когато канадските власти в Монреал засичат повтарящи се пратки от България до един техен гражданин. За да проследят канала, оставили 2 от тях да стигнат до получателя, а останалите задържали. Когато го попитали какво е това, той отговорил, че не са за него. Канадците възложили експертиза на специалисти, които установили, че предметите са намерени по нашите земи.
Заведено е дело, в което съдът окончателно решава, че артефактите принадлежат на България и трябва да бъдат изпратени обратно у нас. Позовали се на конвенция на ЮНЕСКО за взаимност, защото двете държави нямали спогодба за връщане на конфискувани ценности.
Те не са били откраднати от музеи, а са били изровени от иманяри и изпратени по пощата. Това са 18 000 монети от елинистичния и римския период, а останалите артефакти са византийски кръстове, игли от кост, езически амулети, пафти със скъпоценни камъни и бронзови орли.
Впоследствие Канада предложила да пренесе антиките, като поискала много висока цена за опаковане и транспорт. Министерството на културата обаче не можело да отдели подобни средства. Така министърът заедно с още 8 души лично се заел с операцията.
“Давахме дежурства, за да ги пазим по летищата и да не спим всички наведнъж,
тъй като пътят беше дълъг - разказа Рашидов пред “24 часа - 168 истории”. Всичко носехме със себе си, не в каргото. Така ни излезе 20 000 евро заедно с пътя. Не знам дали хората помнят, че върнах тези предмети от българската история у нас.”
По-късно, когато Вежди Рашидов подписва спогодба с директора на Лувъра за излагане на български артефакти, те са били изпратени по официален път, като по-голямата част от застраховката е поела френската страна. България платила само 280 000 лв. Емблематичният френски музей се е заел с транспортирането, охраната, експонирането и производството на 600-страничен каталог. Приходите от него са били за Лувъра.
И от изложените в “Гети” съкровища България не очаква средства, защото входът за “Вила Гети”, където ще е изложбата, е безплатен. Американският партньор финансира каталога, така че той ще получи средствата от продажбите. За 14-те регионални исторически музея, които участват със свои експонати, е предвидена компенсация, която да изразходват за същинската си дейност. Тя обаче също е конфиденциална според клаузите на споразумението с музея “Гети”.
В Лос Анджелис вече рекламират изложбата. Описват Древна Тракия като производител на превъзходни златни, сребърни и бронзови изделия, използвани за езда, война и празненства. Обясняват, че в различните времена траките са били силно повлияни от гръцкото изкуство, но създават и собствен характерен стил.
Изложбата е част от цялостен проект на “Гети”
да покаже изкуството и културата на класическия свят.
Представителите на музея са разгледали наличния у нас фонд, като вероятно става дума само за артефактите, които са официално изложени. Една част от това, което притежава Националният исторически музей, а и останалите в страната, са заключени в хранилищата и никога не са били показвани. Причините са различни. Особено интересна е бронзова статуя на римския император Траян, царувал от 98 до 117 г., открита през 80-те години в крепостта “Кандидиана” край с. Малък Преславец, Силистренско.
Върху нея са издълбани сложни декорации.
Според специалистите тя е много ценна, но никога не е показвана. Не е цяла, а начупена на части вероятно при атаката, в която е унищожена крепостта. В продължение на повече от 30 години никой не ѝ обръщал внимание, докато през 2016 г. не осъзнали, че това е ценна находка.
Мотивите върху бронза са редки митологични сцени с богове и герои от древността. Музеят няма средства за възстановяването ѝ, нито къде да я изложи.
Укреплението “Кандидиана” е било на пътя по поречието на Дунав, свързващ Рим и Виена с Черно море. Съществувало е от II до VII в. Функционирало е като структура на IX Клавдиев легион. Крепостта попада в затревен участък и част от нея е пропаднала в коритото на Дунав, защото е върху свлачище.
Вероятно във фондовете на всички музеи в България има находки, които чакат консервация и реставрация. “Пример за това са няколко предмета от разкопките при Требенище преди повече от 100 години, които наскоро бяха реставрирани в лабораторията на НАИМ-БАН, за да участват в поредицата международни изложби - обясняват археолозите. - Експозициите са посветени на този обект – първо в Скопие през 2019 г., после в София през 2023 г., а догодина и в Белград.”
Миналата седмица и директорът на Националния исторически музей доц. Бони Петрунова в интервю за “24 часа” заяви, че в хранилищата се съхраняват огромно количество артефакти, веществени доказателства по дела с изтекла давност във времето. Не могат нито да бъдат върнати, нито да бъдат изложени.
Голяма част от световните музеи също никога не са излагали много ценни свои артефакти и картини.
В Британския музей далече от публиката съхраняват колекция от 11 свещени олтарни плочи от дърво и камък, които са характерни за египетските и етиопските православни църкви. Пазени са 150 години. Те са реплики на кивота и са били плячкосани от войници през 1868 г. след битката при Магдала, Етиопия, по време на Британската мисия в Абисиния. Сбирката е толкова важна, че дори на кураторите е забранено да ги изследват.
Тъй като репликите на кивота никога няма да бъдат изложени или изучавани, неправителствени организации, които се занимават с издирване на историческо наследство, само предполагат, че те се съхраняват в запечатана стая, достъп до която имат само етиопски духовници.
Съдейки по тези примери, очевидно знанията ни за древните находки и произведения на изкуството са изключително ограничени и може би никога няма да бъдат пълни.
