Ген. Димитър Владимиров, най-дългогодишният началник на Националната служба за охрана (НСО) представя утре в Централния военен клуб своя мемоарна книга, издадена по случай 70-ата му годишнина.
Владимиров управлява НСО 12 години и половина между 1992-а и 2004 г. в мандата на трима президенти - д-р Желю Желев, Петър Стоянов и Георги Първанов. По негово време службата е модернизирана по модел на германската служба за охрана и показа световно ниво в мерките за сигурност по време на първата визита на американски президент в България, първото папско посещение у нас, както и при ред високопоставени чуждестранни гости и короновани глави.
Книгата "Националната служба за охрана. Спомени на генерала" включва разказва за различни ситуации и проблеми около охраняваните висши държавни български и чуждестранни политици.
Сред първите случаи е описан този с президента Желев от лятото на 1992 г., когато след пресконференция, останала в историята като "Боянските ливади" започва ескалацията на конфликта между държавния глава и правителството.
Има и интересни моменти от посещението на д-р Желев на остров Мавриций в Индийския океан за среща, на която България става част от франкофонското семейство. Както и за визитата на индийския президент Шанкар Даял Шарма у нас през 1994 г., когато ден по-рано се оказва, че терорист от организацията „Тамилски тигри" е влязъл в България и е отседнал в хотел „Славия".
Генералът разказва и за Световното по футбол в САЩ през 1994 г., когато президентът Желев отива да подкрепи националния ни отбор, а след това и за грандиозното посрещане на футболистите София, чийто инициатор и организатор е самият Владимиров.
С особени детайли бившият началник на НСО описва политическата криза с нападението и опита за превземане на сградата на Народното събрание през зимата 1997 г., а след това хвърля поглед и към последвалите събития от 4 февруари 1997 г., когато предпоставките за избухване на сериозен граждански конфликт са овладени в последния момент.
Друг интересен момент от кариерата на генерала, който е засегнат в книгата, е визитата на президента на САЩ Бил Клинтън през 1999 г. Това е първа визита на американски държавен глава в България след установяването през 1901 г. на дипломатически отношения между двете страни.
"Много рядко президент на Съединените американски щати е оставал 3 дена в дадена страна, както направи в България през 1999 г. Бяхме взели всички мерки предварително. Имаше съвместна охрана в хотел "Шератон" от НСО и Сикрет сервис". Когато бяхме във Вашингтон, при посещението на президента Петър Стоянов през февруари 1998 година в САЩ, проведох 90-минутна среща с Левис Мерлети, 19-тия директор на американската "Сикрет сървис", а Светлин Михайлов се запозна с Лари Кокал, личната охрана на президента Клинтън. При тези срещи ние говорихме относно предстоящото посещението на президента Клинтън в България", пише ген. Владимиров.
По същия начин по-късно началникът на НСО координира лично с генерал Виктор Золотов, началник на Службата за безопасност на президента на Руската федерация и заместник-директор на Федералната служба за охрана мерките за обезпечаване сигурността на Владимир Путин у нас.
В книгата си ген. Владимиров разказва и за октомври 2001 г., когато в София се провежда Среща на върха на държавите кандидатки за членство в НАТО с участието на 10 президенти и генералния секретар на алианса.
"Организацията, която направихме, беше такава, че минимално да бъдат затруднени гражданите, а нашите задължения да бъдат изпълнени максимално. Президентите бяха настанени в хотел "Хилтън" и се наложи да разположим два двуетажни автобуса, тъй като от гледна точка на сигурността, мястото там е много открито и уязвимо", разказва дългогодишният началник на НСО в книгата си.
По време на 12-те години като ръководител на службата за охрана той се среща с повече от 50 директори и началници на служби за охрана от целия свят, с които споделя и обменя опит и добри практики в охранителната дейност.
За работата си по осигуряване на личната сигурност и безопасност на държавници и крале ген. Владимиров е отличаван с многобройни ордени. Той е "Велик командор на ордена на Феникса", "Кавалер на Националния орден на Кедъра", „Кавалер на червената роза" и още много ордени, връчени му от монарсите на Испания, Дания, Нидерландия, Швеция, както и от президентите на Франция, Португалия и още много други европейски страни.
