Научил се е да брои от автоматичните броячи на светофарите, а в детската градина вече смятал числа на степен
Антон Кремов е едва на 17 г., а зад гърба си вече има десетки медали от различни състезания по информатика, програмиране и математика. За него обаче те нямат стойност, защото не победата, а знанието е важно.
На състезания Тони ходи от детска градина и всяка година печели поне по няколко медала, които майка му Елица Цонева събира в едно чекмедже вкъщи. Тя е учителка по “Информационни технологии, компютърно моделиране” и програмиране и зам.-директор в ЧОУ “Томас Едисън”, където Антон учи до седми клас.
Талантливият ученик не се притеснява преди тестове или състезания, защото за него победата не е на всяка цена. За тях се подготвя на школа по състезателно програмиране.
Рядко разказва за успехите си, защото не смята, че е направил нещо кой знае колко значимо. Сам намира състезанията, в които участва, и избира и такива, в които няма възрастово ограничение и участват над 20 хил. души от цял свят. Не пътува често, макар че състезанията му се провеждат из различни краища на страната. Когато е на състезание, просто не му остава време, за да разглежда. Предпочита да си стои вкъщи.
Доста
успешно влизам в стандартния стереотип на програмист, който си седи вкъщи и не прави нищо, освен да си цъка на компютъра,
шегува се той. В момента Тони учи в частната гимназия “Софтуни будител”
Все още не е решил дали ще замине, за да учи в чужбина, но знае, че иска да учи “Информатика”.
Да брои, се е научил сам от автоматичните броячи на светофарите. Тогава родителите му забелязват интереса му към математиката. Още в детската градина вече решавал по-сложни задачи, като дори смятал числа на степен.
Обича точните науки, откакто се помни. Програмирането пък открива, когато е в основното училище. Това, което търси във всяка наука, е логиката.
“В математиката не ме интересува каква е формулата, а защо тя работи. Научавам нещата, когато разбера как работят, и никога не ги забравям”, категоричен е той.
Харесва физиката и химията, защото иска да знае как работи света. Предпочита точно определените факти пред описанията. Харесва обаче и философията, защото и в нея открива някаква логика. Разбира, че има връзка между нея и програмирането, защото философията изследва начина на мислене, а програмирането позволява да запишеш мисълта си с код, а така компютърът може да мисли вместо теб.
Иска да постигне нещо, с което да получи световно признание, но не вярва, че е възможно. Мечтае да успее да построи собствени молекули.
Литературата е едно от нещата, които го затрудняват. Това, което не харесва в нея, е, че трябва да описва подробно неща, които може да обясни с няколко думи. За него да напише дори една страница текст, е сложно, защото смята, че информацията трябва да бъде предадена възможно най-ясно и кратко. Затрудняват го и множеството изключения в българския и руския език. Според него езикът е средство за предаване на информация, а когато това е трудно, смисълът от познаването на езика се губи. Английският със сигурност му е по-лесен, защото постоянно се сблъсква с него в ежедневието си и от малък го практикува. Съвсем малък Антон се научава да чете на български и на английски. Учителката на Антон в детската градина е човекът, който забелязва, че детето не просто е запомнило наизуст думите, а действително успява да ги прочете, и то без да срича. Изпитала го на над 100 думи, за да се увери в умението му. Останала изумена, че успява да прочете всяка дума бързо и дори обърната наобратно.
“Обичам да говоря дълго, но не и да пиша, защото според мен писането е нещо, което може да бъде спестено. Дори кодове не обичам да пиша”, обяснява Тони.
Миналата година той става част от журито на конкурс, организиран от училището му. Въпреки че се е забавлявал, впечатлението му от това не е особено добро. Не е останал доволен от критериите за оценяване на проектите, защото може да възникне ситуация, при която по-сложен и добре измислен проект изкарва по-малко точки от по-елементарен, но по-добре изглеждащ.
Лятото отишъл на стаж в International Business Machines Corporation (IBM) заедно с още 6 деца от училище. Там екипът им получил
задача да създаде сайт, чрез който да функционира вид изкуствен интелект,
който по същество приличал повече на чатбот. За Антон това била първата му екипна работа по програмиране и много му харесало, защото имал възможност да допълва познанията си за нещата, които не знаел.
Тони смята, че изкуственият интелект е уникален инструмент, но човек трябва да знае как да го използва. В състезателното програмиране е направен опит дали изкуственият интелект може да се справи със задачите.
“С малко модификации и около 50 000 опита, спечели златен медал. Новият модел е по-добър от мен, но това има значение само ако има някой, който да знае как да го използва”, разказва той.
Затова е категоричен, че изкуственият интелект не може да отнеме работата на хората, а това впечатление е втълпено от масовото представяне на изкуствения интелект във филмите.
Любимото му занимание е да играе видеоигри, които определя като изкуство. Фен е на стратегическите игри, докато тези, които масово играят децата на неговата възраст, изобщо не му допадат. Игрите, които играе, му позволяват да направи каквото пожелае и да експериментира, за да открие какво може да постигне чрез тях. Любима му е “Нойта”, при която влиза в ролята на магьосник, който сам създава магии, което за Тони е подобен на програмирането процес. Най-близките му приятели са трима негови съученици, с които си помагат с материала. Заедно играят на “Майнкрафт”. Антон дори успява да създаде калкулатор в играта, който успешно събира числа. Не обича да копира идеите на други играчи, а се опитва сам да създаде собствени творения.
Тони е правил опити сам да програмира игри, но досега не е успявал, защото е нужно да бъдат създадени и картините, и графиките, което не му се отдава, защото не обича да рисува. Не е сигурен дали правенето на игри е мечтаната му работа, но със сигурност би се занимавал с това.
За четене рядко отделя време. Последната книга, която прочита, е “Състезателно програмиране 4”, но като дете четял повече художествена литература. Рядко гледа и филми, но е категоричен, че любимият му жанр е фантастиката. Любимите му филми са от поредицата за Хари Потър. Харесва и екшън, но зависи от филма.
За Антон вдъхновението не идва от един специфичен човек. Майка му Елица е учител по информационни технологии, но самата тя споделя, че редовно научава нови неща от него.
