- Ритал и удрял 19-годишното момиче на улицата в Пловдив, изплюл се на челото й, псувал я и строшил телефона й в земята
- В селото го описват като "мъжко момче, което държи на думата си"
20-годишният Валентин Петров от Войводиново се сдоби с присъда за побой над приятелката си в пловдивския кв. "Кършияка" за по-малко от две седмици. Той договори 8 месеца условно с 3 г. изпитателен срок и обществено порицание, което трябва да се постави на видно място на таблото върху сградата на община "Марица".
"Все още нямаме такова уведомление", обясниха пред "24 часа" от ръководството на местната управа.
Петров е признал вина в Районния съд и е сключил споразумение с прокуратурата.
Грозните сцени, от които се вижда как млад мъж рита, удря и влачи за косата момиче по улица "Момчил войвода" в Пловдив. Това стана на 13 октомври.
Държавното обвинение се самосезира от видеоклип. Самоличността на бияча беше установена и той бе привлечен към наказателна отговорност.
Пред съда Петров е признал фактите и обстоятелствата в обвинителния акт. Нанесъл е лека телесна повреда на 19-годишното момиче, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване в областта на гръдния кош и корема, както и охлузвания на седалището, дясната ръка и десния крак в условията на домашно насилие.
Освен това е извършил и непристойни действия - нанесъл множество удари с ръце и крака по лицето и тялото на пострадалата, влачил я по земята, дърпайки я за косата, изплюл се по челото ѝ. През това време я обиждал, като я наричал "боклук" и "к**ва". Изтръгнал телефона от ръката ѝ и го счупил в земята.
Валентин трябва да плати и 223,92 лв. разноски.
Пострадалата има право да предяви граждански иск за причинените ѝ неимуществени вреди.
Макар определението на Районния съд да е окончателно и да не подлежи на обжалване и протест, във Войводиново не могат да повярват, че младежът е извършил това, за което си е признал. Сред хората се говори, че той не е имал връзка с пострадалата, но е попаднал на грешното място. "Обича да е мъжко момче и си опира пешкира често", казва негов познат.
Младежът имал собствена фирма, която правела замазки с бетон на труднодостъпни места. Местни разказват, че се грижел за болно момче от селото. Живеел в бившия стопански двор, където си купил къща.
