Синдикати с идея облагането за бизнеса да се вдигне от 10 на 15%
Държавата няма да вдига данъци догодина, но ще реже разходи. Това става ясно от вариантите за бюджета, които се готвят във финансовото министерство, твърдят запознати.
Единият предвижда връщане на ставки по ДДС на 20% и вчера бе обсъден на тристранния съвет, в който участват синдикатите и работодателите.
След заседанието служебният финансов министър Людмила Петкова обяви, че не се предвижда увеличаване на данъците. Тя потвърди обещанието си отпреди месец да разчете парите на държавата така, че дефицитът да бъде 3%. Заложено е само връщане на ДДС на 20% за хляба и ресторантите. От финансите са пресметнали, че това ще донесе 400 млн. лв. повече.
Имало и неформални разговори с работодатели, политически партии, синдикати и Сдружението на общините дали е възможно да се вдигат данъци. Такава мярка не срещнала подкрепа. В понеделник обаче от КНСБ обявиха, че имат предложения за промени, с които приходите в бюджета ще се увеличат с 4,7 млрд. лева. Те включват вдигане на ставката на корпоративния данък от 10 на 15% и налог върху финансовите трансакции.
Във финансите са направили и втори вариант, в който е предвидено свиване на капиталови разходи. При него обаче дефицитът паднал до 6%, а не до целевите 3%. Поради това се предполага, че може да се стигне до искане за удължаване на сегашния бюджет с надеждата, че ще има редовен кабинет.
Проблемите с разходите се случват за втори път в последните две години заради изборите и серията служебни кабинети. В края на 2022 г. тогавашният служебен министър на финансите Росица Велкова прогнозира за 2023 г. дупка от 6,9% заради нови разходи. Казусът бе решен без да се вдигат данъци, но бяха свити инвестиции. Имаше и по-големи приходи от високата инфлация, дойде и първото плащане от над 2,6 млрд. лв. по плана за възстановяване.
Наскоро Петкова заяви, че догодина се очертава да има дефицит от 18 млрд. лева, което прави почти 9% от БВП. Той се формирал от 6 млрд. за тази година и още 12 млрд. за следващата. Парите се натрупвали заради разходи вследствие на решения на Народното събрание.
Така депутатите от новия парламент ще трябва да решат дали да удължат действието на сегашния бюджет до март и редовно правителство да внесе нови разчети. Това означава през всеки от първите три месеца на 2025 г. да се харчат толкова пари, колкото през същите на тази година. Втората възможност е парламентът да орязва разходи, за да се свие дефицитът и да не попречи за влизане в еврозоната.
Неофициалните сметки на финансовото министерство показват, че има резерви в намаляване разходите за персонал, за пенсии и социални плащания, откъдето ще се икономисат няколко милиарда лева. Със сигурност ще отпаднат и някои общински проекти по програмата за финансирането им. Тя вече е близо 8 млрд. лева, но повечето плащания са през 2026 г. Значително могат да бъдат свити и парите за издръжка на администрацията - там имало резерви за близо 2 млрд. лева.
След заседанието на тристранния съвет Петкова отново напомни, че пред депутатите има и друга важна задача - бързо да приемат нужните реформи, за да се предоговори планът за възстановяване. Петкова съобщи още, че внасянето на проект за бюджет ще се забави след 30 октомври, както е по закон, заради липсата на работещ парламент.
