По точно тази наука го запалил по-големият му брат. А сега 12-класникът от Математическата гимназия разчупва равнините
“Целта на всеки един човек на земята трябва да бъде да помага на другите хора. ”
Това твърди дванадесетокласникът от Математическата гимназия “Академик Кирил Попов” в Пловдив Стефан Гайдаров. Той беше
един от тримата българи, представили страната ни на европейския конкурс за млади учени,
който се проведе в Катовице.
Гайдаров се интересува основно от приложна математика. Според него тя е в основата на инженерството, без което обществото не може да съществува. “Нашите телефони, компютри, къщите дори използват някаква форма на инженерство, било то архитектурно, или електрическо”, посочи младежът.
Проектът му, с който се представил в Полша, се нарича “Енергии в деформирани равнинни решетки. Геометрично разглеждане”.
“Имаме равнина, която можем да деформираме и да направим неравна. Примерно на вълни. Тази неравна решетка си има собствена енергия, която е определена функция, зависеща от геометричните ѝ свойства. Идеята е да се минимизира тази функция и да се види каква е структурата”, обясни Стефан пред “24 часа”.
“Ученето на такива решетки се използва в произвеждането на сателити например. Но като цяло знам, че приложната математика се занимава с всичко, което ни обкръжава”, каза Гайдаров.
По време на конкурса той се срещнал и с други млади учени и разгледал техните проекти. Имало изключително силни работи, но не от неговата сфера. “Просто защото математиката често беше с приложение в биологията, в медицината или в други области, а аз предпочитам чистата математика”, разказва момчето.
Тази година Стефан е абитуриент и му предстои да избира университет. Пред него стоят различни опции - за Америка, Европа или Софийския. Засега
се е насочил към висшето училище “Браун” в Роуд Айлънд
В този университет го привлича точно департаментът по приложна математика. “Менторът ми, с когото съм работил по всичките си проекти - д-р Константин Делчев, има доста добро мнение за него. Аз също смятам, че атмосферата ще ми допадне, а и е близо до университета, в който учи брат ми”, обясни младият математик.
“Браун” е по-свободен от повечето висши училища в Европа и през първите 1-2 години ще мога да уча каквото реша. Това, естествено, ще ми помогне да разбера какво точно ми пасва”, щастлив е Стефан. Смята да продължи да се занимава с математика, но да изкара и курсове по икономика. Според него така ще е подготвен
след години да си отвори собствена фирма,
а не да работи за някой друг. Все още няма изграден бизнес план, но менторът му го е насочил към приложната математика.
Стефан е по-малкото от двете деца в семейството. Брат му Петър, роден 9 г. и половина по-рано, също е ходил по европейски конкурси, преди да завърши. Сега следва математика със статистика в Колумбийския университет в Ню Йорк. Именно Петър запалил по-малкия си брат по математиката.
“Интересът ми се събуди някъде покрай матурите ми в седми клас. Той просто решава задачи и обяснява математиката по много интересен начин”, спомня си Стефан. За страстта му помогнала и учителката му от предишното училище Десислава Радионова.
Родителите на Стефан и Петър ги подкрепят и са щастливи, че синовете им са се насочили към науката. Майка им е учила българска и английска филология. Баща им е инженер. Баба им искала да се занимава с математика, но в крайна сметка завършила медицина. Затова смята, че любовта им към математиката е генетично обусловена.
Макар сега да се занимава основно с математика, в гимназията той е част от паралелка с изучаване на системно програмиране. Да се запише там, отново го е посъветвал брат му, който, след като видял високия му бал след матурите в седми клас, му казал, че винаги би му било от полза да има опит в програмирането. “Той самият учеше в паралелка с английски и леко съжаляваше, че не е избрал системното програмиране”, казва Стефан.
Макар 5 години да е изучавал тази специалност интензивно, сега младежът няма амбиции да продължи развитието си като програмист. Признава, че често при изготвянето на проектите си използва информатика, за да си спести някои сметки, които компютърът може да направи по-бързо, но
не може да си представи по цял ден да пише кодове
Това е и причината да не е толкова привлечен от развитието на изкуствения интелект, който в последните години вълнува голяма част от компютърните специалисти.
“Интересна тема е, особено за човек, който не е програмист, защото ме изумява на какво е способен един компютър или мрежа. Често съм си говорил с мои приятели, които се занимават с изкуствен интелект по техните проекти, и съм ги питал какво смятат за бъдещето. Но определено не е моето нещо”, обясни младият математик.
По думите на Стефан неговият клас е “най-фрашкан” с хора, които се занимават с наука, сравнено с другите паралелки в Математическата гимназия.
“Първият, който започна, се казва Стоян Ганчев. Сега петима се занимаваме с проекти по математика и информатика. Има и още един-двама, които правят проекти по химия”, обясни той.
Самият Стефан започнал с проекти през лятото след осми клас, когато за пръв път посетил Лятната изследователска школа на ученическия институт по математика и информатика. Там се запознал с ментора си. Според него най-големият проблем пред младите хора е да намерят целите си и с какво точно искат да се занимават. “След това можеш да си изградиш план, но ако някой не ти е насърчил първата стъпка, е трудно”, казва Стефан Гайдаров. Тук идва ролята на менторите.
За да разпусне, в свободното си време Стефан свири на китара Започнал с учител, но вече се упражнява сам. Обича да играе футбол и съжалява, че не е започнал по-отрано, за да тренира с някой тим.
