Самоопределящите се като етнически турци, излезли да гласуват вчера, се разделят в съотношение 72% срещу 48% за АПС срещу ДПС-НН. Това показва първия прочит на електоралните профили за парламентарните избори на „Галъп интернешънъл болкан".
Изследването е по поръчка на БНР, БНТ, „Нова броудкастинг Груп" ЕООД и „Инвестор.БГ" АД.
По данни на проучването структурата на вота „Не подкрепям никого“ е млада по традиция.
Според данните, излезлите да гласуват избиратели, които миналия път са гласували за ДПС, са разделени практически равно в избора си за „ДПС-Ново начало“ (ДПС-НН) и за „Алианс за права и свободи“ (АПС).
Самите самоопределящи се като етнически турци, излезли да гласуват вчера пък, се разделят в съотношение 72% срещу 48% за АПС срещу ДПС-НН. Вотът за ДПС-НН обаче не е така етнически капсулиран, а добавя към традиционния електорат на ДПС и значителни сегменти други етноси, в т.ч. от българския етнос. Това личи особено ясно при сравнение на структурата на двата вота, пише БТА. Делът на самоопределящите се като роми във вота за ДПС-НН е сходен с този на българите и е най-висок в сравнение с другите партии, отчитат от „Галъп интернешънъл болкан“.
Анализаторите посочват, че около 40 хиляди са гласоподавателите, които на 9 юни са гласували за МЕЧ и сега са гласували за партията. Останалите гласове от общо над 110 хиляди, които формацията сега печели, идват главно от гласували преди това с „Не подкрепям никого“, негласували или бивши гласоподаватели на основните партии, обясняват от „Галъп интернешънъл болкан“. Оттам добавят, че този тип електорална физиономия е присъщ за протестните срещу цялата политическа прослойка формации. Както при други подобни партии, оказва се, че при МЕЧ има висок дял на млади хора – повече от една пета от вота за партията идва от 18-30-годишни при средно участие на младите в целия вот от около 15%. Млада е по традиция и структурата на вота „Не подкрепям никого“. Като вече не толкова нова формация пък, „Величие“ като че ли вече не показва и чак толкова млада структура, както преди три месеца, но и сега партията има експозиция към икономически активни възрасти и областни градове, коментират анализаторите. Отново, според местоживеенето, вотът за тази партия продължава да наподобява, например, структурата на вота за друга започнала като протестна партия – ИТН, посочват те.
Заедно с младата структура обикновено идват и по-високите дялове мъжки вот, отбелязват от „Галъп интернешънъл болкан“. И добавят, че тук по-радикалните формации традиционно печелят. Пример обикновено е и „Възраждане“, смятат експертите. Сред най-високите образователни групи пък по традиция добре са поставени формации като ПП-ДБ и „Синя България“. Делът на висшистите във вота за двете формации е по над 70%. ГЕРБ-СДС, както обикновено, е формацията, която показва структура на вота, максимално приближена до обобщената структура на гласуването в България, добавят от „Галъп интернешънъл болкан“.
