Износът все още е по-голям
заради дефицита в региона
С 37,4% се е увеличил вносът на електроенергия през деветте месеца на годината в сравнение със същия период на 2023 г. Най-големи количества са влезли у нас през Румъния - 2 млн. мвтч, и Гърция - 500 000 мвтч. От Сърбия, Северна Македония и Турция са минимални. Общо са внесени 3,6 млн. мвтч.
Износът бележи спад с 12 на сто, но все пак е по-голям от вноса - 5 млн. мвтч. Най-много ток е пренесен към Гърция - 1,6 млн. мвтч, и към Румъния - 1,4 млн. Причината е дефицитът в региона.
Това показва анализ, публикуван от Института за енергиен мениджмънт по данни на ENTSOE - организацията на европейските оператори на електроенергийните системи.
Това означава, че докато токът у нас беше скъп и се изнасяше навън, търговци са намерили начин да внасят, въпреки тапите по преносната мрежа между Източна и Централна Европа и недостатъчния им капацитет да транспортират електроенергия към Балканите.
През отминалото горещо лято в Централна Европа имаше нива от 3 до 10 евроцента за мегавачас, докато у нас, а и на Балканите до Унгария включително гонеше и надминаваше 100 евро. Това беше и причината
бизнесът да поиска компенсации за
скъпия ток,
по аналогия с времето на кризата, предизвикана от войната в Украйна и отрязването на страната ни от руския газ през 2022 г.
Тази тенденция се запазва и до днес, защото в неделя, 27 октомври, в 14,20 ч вносът от Румъния беше 571 мегавата. Но пък близо 500 мегавата товар се изнасяше за Сърбия, и между 175 и 250 мегавата - за Турция, Гърция и Северна Македония.
Производството на електроенергия от началото на годината до края на септември в страната възлиза на 27,9 млн. мвтч, което представлява спад от 7,9% спрямо деветмесечието на 2023 г. При почти всички източници се наблюдава свиване на производството с изключение на слънчевата и водната енергия.
Справката на ЕСО за енергийния баланс на страната показва, че от началото на годината до 20 октомври са произведени 30,20 млн. мвтч което е спад с -6,14 на сто, спрямо същия период на 2023 г. С влизането в зимния сезон този спад намалява.
Да припомним, че през 2022 г., когато беше пикът на производството, това количество за цялата година беше 38,17 млн. мвтч, а през миналата - 36,58 млн.
Миксът от произведена електроенергия от различни източници също се свива с изключение на слънчевата и водната енергия.
Отливът от изкопаеми горива продължава да е все по-осезаем. През деветмесечието лигнитните въглища губят значителен дял. Произведената от тях електроенергия е 6,3 млн. мвтч, което е драстичен спад, 3 години по-ранно от тях се правеха 12 млн. мвтч.
Природният газ също намалява дела си
в производството на електроенергия
През 2021 и 2022 г. от него идваха близо 2 млн. мвтч, то през 2024-а количеството намалява на 1,5 млн.
Ядрена енергия също се свива. Производството на ток от нея е 12 млн. мвтч, което е с близо 4% по-ниско спрямо деветте месеца на 2023 г.
При възобновяемите източници стихийното инсталиране на фотоволтаици през последните две години допринесе за близо 4 млн. мвтч, което е 64% ръст спрямо януари-септември 2023 г. През 2021 г. производството на електроенергия от слънце е 1,2 млн. мвтч.
Най-слънчевият час е на 14 август между 12 ч и 13 ч, когато производството достига 2969 мегаватчаса, или 47,1% от енергийния микс в този момент. През тази година делът на слънчевата енергия някои часове (127 бр.) надминава 50% в енергийния микс.
Дори в неделята на 27 октомври делът на слънчевия ток в микса от енергии в 14,20 ч беше 50,35%, докато на атомния ток - 23,34 на сто, а на тецовете - 15,33 на сто.
От началото на годината до 20 октомври делът на големите фотоволтаици, присъединени към преносната мрежа, се е увеличил с 62,83%, а на малките - към разпределителната мрежа, с 56 на сто.
При останалото ВЕИ производство към 20 октомври има спад - при вятъра - с 10,67%, при биомасата в по-големите инсталации - с 51,48 на сто.
.
