Бекови скали са леснодостъпни, от тях има невероятна панорама към Родопа планина и Въча
Родопа планина е магична във всяка своя част. Накъдето и да се отправи човек, ще стигне до прекрасни места. Има и едно село на красиво високопланинско плато, което предизвиква за посещение. И то неведнъж. Това е Равногор. Става и за еднодневен преход, и за дълъг уикенд, а и за още много дни. Разположено е на около 1350 метра надморска височина и сякаш опира в небето.
Твърди се, че според изследвания на НАСА от 1993-1994 година селото и околността на около 40 километра са с най-чистия въздух на Балканите. Подобни твърдения впрочем сме чували и за други места в България, но това място е наистина уникално.
Разстоянието от София до него е малко над 150 километра. Първо трябва да се стигне край Пещера до Брацигово. Оттам нагоре са 16 поувъртени километра, които наскоро бяха преасфалтирани. От Пловдив до Равногор са 63 километра, а от Бургас - 307.
Пътят свършва в селото. То е създадено в края на XVIII век, през 1777 година. Поминъкът оттогава и досега е земеделие, основно производство на картофи и животновъдство. Там е и една от популярните високопланински мандри, която преработва млякото от многобройните стада наоколо.
В началото на миналия век в Равногор се заселили емигрирали белогвардейци, които направили планировката и инфарструктурата. Селото е известно и с това, че през 1944 година мнозина жители, както и от околността, са безпричинно избити от партизани след разгрома на отряд "Антон Иванов". Това впрочем е единственият "подвиг" на партизаните, освен бастисването на планинските мандри, горски пунктове и стопанства и овладяването на две жп гари, преди отрядът да бъде разгромен. Долу, при стената на язовир "Въча" (бивш "Антонивановци") и досега стърчи грандиозен паметник от соцвремената. Не е препоръчителен, освен за хора с особен интерес, пък и е по друг път - от Кричим за Девин.
По голямото плато
Макар и високо в Родопите, Равногор е в края на едно голямо плато с ниви и пасища. В подножието е на връх Света Неделя, който е на 1578 метра надморска височина. На върха има и оброчен камък, където всяка година се прави курбан. Гледката от върха е навсякъде околовръст. Има добре оформена и маркирана пътека, стръмничка е, но се минава за по-малко от час.
Целта на туристите обикновено са Бекови скали с уникалната панорама към Въча и източните ридове на Родопа. Това е един от най-леките маршрути, подходящи за възрастни и за деца. Може да се тръгне от центъра на селото, където да се паркира. Може с автомобил да се продължи и до края на селото, където след малко изкачване наляво също има място за спиране. В сухо време с кола се стига и до параклиса "Св. Илия", откъдето се продължава до скалите или до Червената скала. По принцип е възможно с висок автомобил да се продължи и нататък, край нивите и ливадите, но не е препоръчително, макар да сме го виждали. Все пак разходка от около час от селото до скалите не би навредила на никого.
До панорамната площадка се стига по полски път. Денивелацията от центъра на селото до скалите е около 130 -140 метра, на практика е почти равно. Сянка няма, така че в слънчево време и особено при екстремни температури трябва да се има предвид. Последната вода е при параклиса и малко преди него, при чешмата с интересното име Кочунския чучурук. Едва в последния участък, преди скалите, се влиза в келява горичка. За сметка на това гледката е зашеметяваща. На скалите е направена наблюдателна площадка с парапети, както и беседка с масичка. На изток, освен язовир "Въча", са и ридовете на Източните Родопи. Място, където може да се прекарат и часове пред прекрасната панорама.
Но има и Червената скала
За нея трябва да се върнете до параклиса. Добре обозначена, лесна за минаване пътека води надолу вдясно. След десетина минути се стига до гората, която поне осигурява някаква сянка. Пътеката обаче не отнема повече от 30-ина минути и отвежда отново до панорамна площадка с изглед към язовира и родопските ридове.
А защо Червената скала? Лесно е за досещане. Според легендата някога девойка от селото пасяла стадо овце в близост до скалата, когато била нападната от турчин. За да спаси честта си, се хвърлила от 100-метровата скала. Заради кървавите следи скалата носи и досега това име. Обикновено в България подобни места се наричат Момина скала или Момина кула, но има и изключения като Калиакра или Тодорини кукли. Иначе тук също са монтирани пейки и парапети, а панорамата е впечатляваща.
Обратно в Равногор обикновено е задължителна местната мандра. Създадена още през 1927 година, тя предлага екологични продукти - сирена, кашкавал, кисело мляко от стадата във високата планина.
В района са и множество най-високо разположени тракийски могили. Те са били ограбени още в древността. Едва при разораването на картофена нива в края на 80-те години на XX век е открита най-голямата от тях, проучена от екипа на покойния археолог Георги Китов. Там, но в скална ниша, е намерено Равногорското съкровище. Това са 9 апликации за конска сбруя, сребърни със златно покритие, които са в музея в Пазарджик, шествали са неведнъж на изложения по света, но сравнително по-рядко са показвани у нас.
Накъде наоколо
Първата мисъл е за курортната местност Атолука. До нея се стига по асфалтиран път, някакви си малко над 4 километра. Може и пеша. Има и вили под наем, и къщи за гости. Зоната е много привлекателна и заради чистия въздух, и заради спокойствието, което дава. Невероятна е в началото на пролетта, когато всички поляни са изпълнени със сини минзухари.
Не толкова далеч са Фотинските водопади. До Фотиново може да се стигне с високопроходим автомобил или с планински велосипед. Пеша е малко длъжко, около 12 километра. Друг вариант е да се слезе до Брацигово и оттам да се поеме към Фотиново. Пътят е планински, пак около 16 километра. От центъра на селото до водопадите се върви по горски път покрай реката, има и римски мост. Не отнема повече от час. Последният участък обаче е доста стръмен, леко екстремен и е въпрос на избор дали да се прави, особено в лошо време. Такива, за жалост, са подходите и към повечето красиви български водопади. Единици са тези, към които е осигурен улеснен достъп за обикновени туристи.
За любителите на историята е Брацигово. А над Пещера е красивата пещера Снежанка, макар че и до нея трябва да се походи по стръмното.
