Безплатни жилища за работещи в
региони с остри демографски проблеми, политики за насърчаване на социални норми за семейства с три деца, субсидиите за дневни грижи на деца и данъчни стимули за работодатели да предоставят такива услуги, но с регулиране на качеството.
Това са част от директните и компенсаторни политики за справянето с демографската ситуация у нас, представени анализ на Съвета за икономически анализи (СИА) на тема "Демографски предизвикателства пред българската икономика".
Самият доклад разглежда дългосрочните икономически последствия чрез преглед на ключовите демографски показатели в Европа и България, оценката на ефектите върху икономическия растеж на страната и накрая предлага директни компенсаторни политики за справяне с рисковете.
Той бе представен в сградата на министерския съвет от авторите на изследването - членовете на СИА Калоян Ганев, Георги Камбуров, Георги Кочарков, Пламен Ненов и Ралица Симеонова-Ганева, както и Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека на Българската академия на науките.
Демографските тенденции са чувствителна тема - от началото на 90-те години досега населението е намаляло с около 2 млн души, каза от своя страна Пламен Ненов. По думите му демографските тенденции не се случват изолирано, а са част от глобална демографска трансформация. Затова не е изненадващо, че проблемите на демографията стават важна тема с важни икономически последствия.
Според доклада България попада в групата страните от Централна и Източна Европа, които се отличават с по-ниска средна продължителност на живота, ниска раждаемост в преходния период през 90-те, високи нива на емиграция и застаряване на населението.
Ненов обърна внимание, че раждаемостта е под нивото на заместване, тоест коефициентът на плодовитост е под е 2.1. Той пада под това ниво още през 80-те години на миналия век, но преживява драматичен спад през 90-те. От началото на новия век се наблюдава бавно възстановяване - към момента България има сравнително високи нива на плодовитост в страните от ЕС. Въпреки че стоим по-добре в сравнение с други страни, пак коефициентът на плодовитост е под 2.1, каза още Пламен Ненов.
В доклада се отчита и смъртността у нас - най-високата в ЕС в комбинация с най-ниската средна продължителност на живота в съюза. Смъртността устойчиво расте през десетилетията, почвайки от 60-те години заради застаряването на населението.
Отново чак през 2000 почва бавен процес на нарастване на средната продължителност на живота, но към 2022 г. пак е най-ниската сред страните в ЕС. Пламен Ненов подчерта, че високата смъртност не е временно явление, породено от ковид пандемията, защото и преди това тя е изключително висока.
Когато се обединят високата смъртност и раждаемост под нивото на заместване, получаваме отрицателен естествен прираст - той е такъв от 90-те години насам. Пламен Ненов допълни, че се наблюдава силен демографски натиск след 2010 г. заради високата емиграция и ниска раждаемост. Така на всеки 100 души в трудоспособна възраст има 50 души под 14 или над 60 г.
Според прогнозите на ООН се очаква известна стабилизация в следващите 10 години при липса на високи нива на емиграция. След 2035 г. се очаква ново увеличение на коефициента на възрастова зависимост и силен демографски натиск.
Демографските тенденции имат силно отрицателно влияние в периода 2010 - 2021.
Основните проблеми са свързани с нетната миграция и бързата промяна в структурата на населението. Най-големият дългосрочен риск е ефектът от промяната във възрастовата структура след 2035 г., но дотогава (2025-2035) той ще се стабилизира.
Според Пламен Ненов политиките за справяне с проблема са такива, които трябва да се провеждат и без демографски предизвикателства. Една от тях е предлагане на организирани дневни грижи за деца - ясли и детски градини, субсидии, данъчни облекчения за работодателите, които предлагат това.
По отношение на жилищните политиките възможни мерки са данъчни облекчения за семейно
жилище. Други възможности са въвеждането на строителни регулации, чрез които да се увеличи дела на по-големите жилища, както и предоставянето на
безплатни жилища за работещи в региони с остри демографски проблеми.
