Едва 15% от българите биха станали приемни родители. Категорично отказват 68%, а 17% не могат да преценят дали биха приели такава роля. Това показват данните от национално социологическо проучване, проведено от агенция „Тренд“, съобщиха от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Организацията отбелязва 25 октомври 2024 г. като Ден на приемния родител и приемната грижа.
Изследването е реализирано от „Тренд" и е възложено от Национална асоциация за приемна грижа. Обемът на извадката е 1005 ефективни интервюта с респонденти на възраст 18+ г. Представително е за пълнолетното население на страната. Методът на регистрация е пряко полустандартизирано интервю „лице в лице". Проведено е в периода 08–14 юли 2024 г. Максимално допустима стохастична грешка: ± 3.1%.
Тези данни са тревожни, тъй като показват ниска обществена готовност да се подкрепят деца чрез приемно родителство. Причините за този отказ са различни, но основният фактор е липсата на достатъчна информация и разбиране за процеса на приемно родителство, посочват от НАПГ.
Приемната грижа у нас се развива в условията на обществено неразбиране, институционален застой и намаляващ интерес към нея, показват експертни анализи на НАПГ.
Според проучването жените са по-склонни да станат приемни родители в сравнение с мъжете – 21% от жените заявяват готовност, докато при мъжете този процент е едва 9%. Това е доказателство за наличието на дълбоки социални и културни стереотипи, които поставят жените в ролята на основни грижещи се за децата, коментират от НАПГ. И добавят, че по-високият икономически статус има връзка с по-голяма готовност за приемна грижа – хората с доходи над 2000 лв. проявяват значително по-голям интерес (21%), отколкото тези с по-ниски доходи. Образованието също има ключова роля – хората с висше образование са значително по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях заявяват готовност, в сравнение с 13% при тези със средно образование, пише БТА.
Проучването разкрива още, че 60% от съгласилите се да са приемни родители, биха приели тази обществена задача, без значение от това дали получават пари за това. Общо 11% от анкетираните биха се съгласили да станат приемни родители срещу заплата и издръжка за детето. Информираността за приемната грижа остава недостатъчна сред голяма част от населението. Според резултатите 69% от участниците в проучването са научили за приемната грижа чрез телевизията, а едва 29% са се информирали чрез социалните мрежи. Това показва, че традиционните медии все още доминират в информирането на обществото по тази тема, докато новите медийни канали остават подценени, посочват от НАПГ. Освен това 6% от участниците в националното допитване никога не са чували за приемната грижа. Приемната грижа у нас се развива в условията на обществено неразбиране, липса на социална сигурност за приемните родители, както и намаляващ интерес към приемното родителство. У нас има близо 400 приемни семейства, при които няма настани деца, показват експертните наблюдения на Националната асоциация за приемна грижа, добавят от организацията.
