Правя всичко необходимо да не позволя прокуратурата да бъде използвана за политически цели, обявява и.ф. главен прокурор в концепцията си, която внесе във ВСС
Той предлага още следователи да поемат делата за корупция, да се премахнат поемните лица, да не се пише всеки път мотивиран отказ за образуване на дело
Вещите лица да бъдат обединени в един център с регионални структури. Техните специалности и местата, където работят, да бъдат включени в национална база данни. В същото време да се помисли за създаването на национално бюро за съдебни експертизи към Министерството на правосъдието, на което да бъдат възлагани всички заключения по делата.
В Закона за висшето образование да се обсъди промяна, така че факултетните съвети да осигуряват вещи лица при необходимост. Да се премахнат поемните лица, въведени по руски модел. Причината - докато се намерят двама, които се съгласят, може да се загубят доказателства. Да отпадне изискването прокурорите да мотивират отказите си и да се премахне задължителното предявяване на материалите в края на разследването.
Делата за корупция да се разследват от следователи
Това са част от идеите на Борислав Сарафов, залегнали в концепцията му за главен прокурор. Той я внесе във Висшия съдебен съвет в сряда. Самото изслушване и гласуването в Пленума на кадровия орган ще бъде на 16 януари догодина.
В концепцията си, която е 48 страници, Сарафов се спира както на това, което го е митивирало да се кандидатира (виж карето по-долу), така и на нужните според него законодателни промени. Той обяснява как вижда съдебната реформа и прокуратурата в следващите 7 г., колкото е мандатът на обвинител №1.
“Виждайки лошите практики на своя предшественик, се уча от неговите грешки и правя всичко необходимо
да не позволя прокуратурата да бъде използвана за политически цели”, посочва той.
И.ф. главният прокурор изброява причините, които водят до забавяне на делата. Първата, на която се спира най-обстойно, е недостигът на експерти.
“Голяма част от прокуратурите отбелязват
сериозни затруднения при намирането на вещи лица за съдебномедицински, автотехнически, химико-физически
експертизи, специалисти по безопасност на труда, в областта на финансите и счетоводството”, посочва той . И добавя, че проблемът е от години. Според него “повече от ясно е, че не може да бъде решен с организационни и административни мерки, а само на законодателно ниво”.
Затова смята, че по нов начин трябва да се регулира работата на вещите лица. Той предлага дейността им да бъде обединена в център с регионални структури. Национална база данни пък трябва да осигури достъп на досъдебното производство до всички вещи лица, тяхната специалност и района, в който работят. Според него може да се помисли, макар “идеята да е авангардна” факултетните съвети при висшите учебни заведения да помагат с експерти, когато са необходими специални знания.
“Това е особено важно за своевременното приключване на наказателните производства, чийто ход е сериозно затруднен от невъзможността да бъдат извършени в срок назначените експертизи в различни области на познанието”, отбелязва той.
Другите причини за мудност на делата са: бавното изпълнение на молбите за правна помощ и европейски заповеди за разследване. Също така не се използват възможностите за разглеждане на делото в отсъствие на обвиняемия.
Причини има и от субективен характер. Като такива изброява
чести смени на наблюдаващите прокурори
поради кадрови промени в прокуратурата или отводи, както и много смени на разследващите поради кадрови проблеми в МВР.
В концепцията си той обяснява и как си представя съдебната реформа. “Кадровата смяна на когото и да било в съдебната система не е съдебна реформа”, отбелязва кандидатът за обвинител №1.
“Всъщност именно ние по-силно от всички изпитваме остра потребност от съдебна реформа
- реална, разумна и съобразена с времето и с очакваните от обществото резултати от нашата работа”, посочва той.
Допълва, че се надява “този път тя да не бъде гледана през призмата на конюнктурните интереси на отделни политически лобита”.
В концепцията си обяснява, че приоритетите му са противодействието на организираната престъпност, корупционните престъпления, както и тези, свързани с транспортния травматизъм и
домашното насилие, което е срам за българското общество
Обстойно акцентира, че Наказателният кодекс, който е от 1968 г., е “безвъзвратно остарял”.
“Макар и кърпен многократно, той не може да обслужва динамиката на обществения живот и съвременните форми на престъпна дейност - разхищението на публичния ресурс през обществените поръчки, киберпрестъпленията, събирането на електронни доказателства, съвременните методи за пране на пари и т.н.”, изброява Сарафов.
Важна крачка в съдебната реформа е да отпадне прокурорът да мотивира отказите си.
“В районните прокуратури постъпват сигнали, в които се изразява лично отношение към дадено събитие или човек, недоволство от решение на етажна собственост, с което някой от съкооператорите не е съгласен, лична неприязън към съсед и редица други сигнали, в които данни за престъпление няма”, посочва той.
Когато прокурорът откаже да образува дело по подобен сигнал, трябва да го мотивира обстойно. Затова Сарафов предлага в подобни случаи да се слага само резолюция за отказ.
Друг важен момент в концепцията е, че главният прокурор се обявява
да се запази текстът, по който се отнемат автомобили от пияните
и дрогираните шофьори. Смята обаче, че текстът трябва да се редактира. Сега автомобилите или тяхната левова равностойност не се отнемат задължително, когато пияният или дрогираният шофьор извърши тежка катастрофа.
Сарафов предлага също някои деяния като леки телесни повреди, маловажни случаи на престъпления против собствеността да имат облекчен ред за наказателно преследване. Това щяло да доведе до бързина и до намаляване на финансовия ресурс, необходим за провеждане на наказателното производство.
Според него е добре делата на антикорупционната комисия да се разследват от следовател. “С нарастваща тревога наблюдавам как все по-спешно е необходима законодателна промяна”, пише той. Като “огромен проблем, който се задълбочава и скоро може да доведе до зацикляне и дори провал на огромна част от делата за корупция”, определя кандидатът за главен прокурор факта, че сега само инспекторите от комисията разследват тези случаи.
Поел прокуратурата, когато била играчка в ръцете на предишния главен прокурор
“За съжаление, бях принуден да поема ръководството на прокуратурата именно в нейния най-тежък период”, отбелязва Борислав Сарафов. Тогава тя “изглеждала като играчка в ръцете на предишния главен прокурор”. В онзи момент била без никакви реални приоритети, свързани с престъпността, заигравала се политически и била управлявана авторитарно. “Злоупотребяваше се с доверието на колегите към главния прокурор, който, неглижирайки факта, че е магистрат, се държеше като политически лидер (включително на празници отправяше поздравления до нацията)”, посочва Сарафов. Според него тогава се скъсала връзката с Прокурорската колегия на ВСС, която вече не се приемала като орган, който да контролира главния прокурор, а като негов помощен орган”. Сарафов решил да се кандидатира за поста, защото имал 30 години опит във всички нива на прокуратурата. Опитът бил натрупан основно в хода на работата по дела срещу знакови фигури на организираната престъпност и корупцията.
