Съществува риск от утежняване на глобалното дългово бреме. В повечето държави по света фискалните планове на правителствата са неспособни да осигурят по категоричен начин стабилно или намаляващо съотношение на публичните задължения към брутния вътрешен продукт (БВП). Това заяви директорът на отдела за фискални въпроси на Международния валутен фонд Витор Гаспар по време на пресконференция, на която представи заключения от най-новия доклад на фонда, озаглавен "Фискален мониторинг" (Fiscal Monitor) и публикуван миналата седмица.
Изявлението на Гаспар е в рамките на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които се провеждат във Вашингтон.
Бюджетните дефицити "са значителни, а глобалният публичен дълг е много висок и продължава да расте. Ако продължи със сегашното темпо, съотношението на глобалния дълг към БВП ще достигне 100 трилиона долара тази година и 100 процента от световния брутен вътрешен продукт до края на десетилетието, надминавайки пиковото равнище, отчетено преди пандемията", предупреди Гаспар.
По думите му са необходими допълнителни усилия в посока намаляване на дълговете, а отлагането на (фискалните – бел. р.) корекции може да е опасно. "Повечето икономики са добре позиционирани по отношение на фискални корекции, но има значение как се извършват те в зависимост от специфичните за конкретната страна условия" добави той.
Гаспар препоръча страните да избягват орязването на инвестиционни (капиталови – бел р.) разходи. Подобно действие би могло да има съществено негативно влияние върху растежа.
Доброто и открито управление може да подобри публичното и социално възприемане на фискалните реформи.
Сега е моментът да се насочим към постепенни, устойчиви и фокусирани върху хората фискални корекции, заяви още той, цитиран от БТА.
Ситуацията с публичните задължения обаче се различава съществено в различните страни. В една трета от страните дълговете са по-високи и се очаква да растат по-бързо, отколкото преди пандемията. Това включва не само страните с най-големите икономики като САЩ и Китай, но също и други големи страни като Бразилия, Франция, Италия, ЮАР и Великобритания, които общо представляват източник на 70 процента от световния брутен вътрешен продукт (БВП), обясни директорът на отдела за фискални въпроси на МВФ.
Във втора група, представляваща също една трета от страните, той категоризира тези, в които публичните дългове са високи, но се очаква да растат бавно или да намалеят спрямо нивата отпреди пандемията.
При останалите страни задълженията са се понижили спрямо предпандемичните си нива, посочи Гаспар.
В доклада "Фискален мониторинг" са представени и прогнози за България. Според тях брутният държавен дълг на страната ни, представен като процент от БВП, ще расте през всяка от годините до 2029 г. Преди пандемията, през 2019 г. България регистрира брутен дълг от 18,3 процента от БВП. През 2024 г. МВФ очаква брутният държавен дълг да възлиза на 23,7 процента от БВП, а през 2025 г. - 25,4 процента от БВП. За периода 2026-2029 г. държавните задължения ще скочат от 27,1 процента от БВП до 32,6 процента, сочат прогнозите на МВФ.
Държавите, които не са изправени пред дългови затруднения, трябва да извършват корекции по устойчив и постепенен начин, за да ограничат дълговете без ненужни неблагоприятни ефекти върху растежа и заетостта. Въпреки това в страните, които са в дългови затруднения, висок риск от такива, са необходими навременни и предварителни решителни действия или дори преструктуриране, каза още Гаспар.
Навсякъде фискалната политика, бъдейки структурна може да допринесе значително за растежа на икономиките и работните места, изтъкна той.
