Водопадът в гората над дупнишкото село в подножието на Рила е пълноводен и завладяващ през цялата година
Понякога сме се питали колко реки Бистрица има у нас - само мимоходом, без да ги броим. Но има и две села със същото име, край тях водопад, наречен Бистришки. При това и двата са в местност, наречена Самоковището. Единият е край софийското село Бистрица, другият - край дупнишкото село Бистрица в подножието на Рила.
Точно вторият в меката гора над селото е все по-популярна посока за хора, които търсят разнообразие и нови маршрути. И които са склонни да отделят време, за да се насладят на сребърните води на дупнишка Бистрица, спускащи се от високите части на Рила, пълноводни особено през пролетта и началото на лятото, преди да се влеят в река Джерман.
Това не е крайпътен водопад, където просто да спрете и да си направите снимки за спомен. Ще е нужно и известно физическо усилие, което, макар да не е нещо натоварващо, е здравословно. Мястото е чудесно за еднодневно пътуване от столицата, Благоевград, Перник и Кюстендил, включително и с деца, и с домашни любимци.
Стига се бързо и лесно по магистрала Струма, през Дупница и отклонението към село Бистрица. Добре е все пак да се следва включен джипиес, иначе може да се повъртите немалко.
От София до Дупница например са около 74 километра. В края на града е парк "Рила", който е прекрасно място за разходка и забавления, ако сте с деца. Дупнишка Бистрица тече през парка и над нея са изградени 38 моста. В него има и много птици и катерици, които са привикнали с хората и може дори да успеете да си направите снимки с тях.
При кръговото край парка се поема по пътя за селото, което е на около 5 километра. Табелите в самото село са оскъдни, но основен ориентир е църквата. По уличката вляво от църквата, на около 500 метра, има добре оформен паркинг, там е и табелата за началото на екопътеката "Самоковището".
Нагоре е въпрос на избор
Преди няколко години в местността Софраджик над селото, до съществуващия заслон, е изградена наблюдателна площадка. Обикновено тя е и основната цел на туристите.
От дългата около 20 метра площадка се открива панорамна гледка към селото, към Дупница, към Конявска планина, Осоговска планина, Верила, Витоша. Единственото, което боде очите на север, е миязмата на ТЕЦ "Бобов дол", но няма как да се избегне.
До наблюдателната площадка може да се стигне по два начина. Единият е да се следва табелката скоро след паркинга. Пътеката не е добре маркирана, на места се разклонява силно, може да ви вкара в дълбоки оврази. Така че е добре да си избирате следващите стъпки. Макар че в крайна сметка нагоре ще стигнете до едно и също място. Пътеката е стръмна, без да е екстремна. До заслона отнема 30-40 минути в зависимост от темпото.
Иначе има горски път, който също стига до заслона и наблюдателната площадка. Той е по-заобиколен, на места също има сравнително стръмни участъци. Както всеки подобен път в българските планини, е силно изровен. Не става за нормални коли. Там обаче се движат често високопроходими автомобили, подготвени за офроуд, и това със сигурност създава неприятно усещане. Хубавото е, че повечето от офроудърите стигат само до площадката и мястото за пикник край заслона. Нататък обикновено са само слизащи надолу тежко натоварени с отрязана дървесина джипове с повдигнати ресори.
Водопадът не е
на ръка разстояние
От заслона до водопада няма нищо стръмно. Върви се по чакълест горски път, почти без изкачвания и слизания.
Той е част от екопътеката, освен информационни табла има и изградени кътове за отдих. В началото е на открито, след което влиза в гората, която е смесица от широколистния дъб и цер с иглолистни – бял и черен бор и смърч. От горите наоколо най-атрактивни са вековните иглолистни по границите с Националния парк "Рила" над Дупница.
Някъде на около половината път към водопада има отклонение за хижа "Иван Вазов" и Седемте рилски езера, стига да са цел. Нагоре е и връх Кабул.
В зависимост от темпото до водопада са от 1,10 до 1, 30 часа. Някъде там, след поредния завой, на един мост на пътя се стига и до целта.
Бистришкият водопад е висок около 35 метра. Не пада отвесно, а в каскада през няколко тераси. Обикновено е мощен, водата се разбива в терасите и създава усещането за сребърна вода. Мястото за наблюдение е именно този мост.
Може да се слезе и надолу, където водата се разбива в множество по-малки падове. Може да се стигне за около 5 минути по пътечка и над водопада, но е доста стръмно и хлъзгаво.
Самата река Бистрица, която е дълга 25 километра, е много атрактивна в тази и в по-високите части на планината. Под хижа "Иван Вазов" например, на 2079 метра надморска височина навлиза в дълбока, стръмна и скалиста долина с редица прагове и водопади. При впечатляващия Бистришки обаче е красива, палаво завива на север, спуска се към селото и навлиза в котловината по пътя си към Дупница.
От водопада пътеката продължава до хижа "Самоковището" и природния феномен Морени. Но дотук са ни били нужни 2 часа, със захласа по гледките са отишли докъм 3 и е време за връщане. Така че 5-6 часа са нормално време, за да се полюбувате на гората и един от красивите водопади на Северна Рила. А от Дупница посоки много.
