- Близо 12 хил. места за чиновници обявени миналата година
- В антикорупционната комисия текат 4 конкурса, 3000 лева за проверяващи имотните декларации на властта
- В ДАНС пресяват на 7 етапа, изпитват и на конституцията, другаде минават само с интервю
Държавата търси от шофьори и счетоводители през тайни агенти и гардове за властта до проверяващи имотните декларации на политици и юрист в парламента.
Поне средна работна заплата, не се плащат осигуровки върху нея, дават се бонуси, полагат се дрехи и евтин курорт - това са “въдичките” за държавни служители. И докато бизнесът настоява за поне 20% съкращения на този фронт, наетите от държавата се увеличават, а още по-бързо растат заплатите им (виж инфографиката.)
Свободните позиции през 2023 г. например са били 11 897.
Някои чиновници преминават от една администрация в друга, но 5124 са постъпили за първи път - 20% скок спрямо 2022 г.
Днес с обяви за работа на сайтовете си институциите търсят от шофьори през счетоводители и IT до агенти. Кандидатите не са много. Вероятно едно от обясненията за липсата на интерес освен недостига на кадри като цяло е, че българите нямат навик да следят за оферти в сайтовете на министерства.
Стартовите заплати там са около средната за страната (2296 лв. за второто тримесечие на т.г.), но се знае, че се получават бонуси, не плащат осигуровки, ползват се социални придобивки и карти за евтина почивка в базите на властта, има защита от уволнение. За повечето позиции се изисква висше, но често
стига и само бакалавър
За по-специфичните се полагат физически тестове, полиграфи, проверки за почтеност.
В момента 4 са отворените конкурса в Комисията за противодействие на корупцията. Търсят си главен юрисконсулт, като обещават заплата от 933 до 3500 лева. Впрочем главен юрисконсулт търси и Народното събрание.
Според класификатора на длъжностите в антикорупционната комисия минималната заплата е 1320 лева, а средната - 3182 лв. Търсят си още старши инспектор в отдела, който проверява имуществените декларации на висшите държавници срещу 933 - 2900 лв. месечно според опита на кандидата. Конкурсът е от 2 части - тест и интервю.
На служителите се полагат допълнителни обучения, социално и здравно осигуряване и 13-а заплата за облекло.
За същия отдел КПК търси и главен експерт с малко по-високо заплащане - до 3200 лева, бакалавър в сферите на социалните, стопанските и правните науки, с техническо образование или в областта на сигурността и отбраната. От 3200 лв. започва и главният експерт в отдела за обществени поръчки.
Гладът за кадри в антикорупционната комисия, чието реформиране парламентът така и не довърши, явно е голям - само през септември са обявени още 6 конкурса.
За много от позициите се минава и тест за почтеност,
пита се и за употребата на алкохол и наркотици.
11 нови гардове са нужни в Националната служба за охрана. През юни НСО е обявила конкурс за 20 охранители, но са пресети само деветима от 34 кандидати. Одобрените по документи минават медицински прегледи във ВМА, после физически и психологически тест и интервю. Приемат се български граждани с чисто съдебно минало между 18 и 32 г., с поне средно образование
Минималните изисквания за мъжете са 10 набирания на вис, по 50 лицеви опори
и коремни преси, 10х10 серии совалково бягане за 30 секунди и 1400 м за 7 минути, има и координационен тест. За жените пък са 10 изтласквания на 35-килограмова щанга, 35 лицеви опори, 35 коремни преси, 10х10 совалково бягане под 32 сек и 1400 м за 7 мин и 30 сек.
От вече приключилия прием се вижда, че кандидати отпадат на всички нива, включително и на медицинските прегледи и психотеста, който е съществен, тъй като служителите на НСО пазят висшите ни държавници плюс чуждите при визити у нас и боравят с оръжие. През януари, когато пак имаше конкурс, само 8 от 42-ма са стигнали до интервюто, като 18 отпаднали още на медицинските тестове.
В НСО и кандидат- шофьорите трябва да правят коремни преси и крос,
а желаещите да са автомонтьори се явяват на писмен, устен и практически изпит, после и на психотест и интервю. Не се посочват техните заплати.
През 2024 г. са били обявени общо 19 конкурса за работа в НСО.
Търсили са и трима старши счетоводители за 1850-2900 лв. Любопитно е, че там главният юрисконсулт взима повече, отколкото колегата му в парламента - в НСО са пуснали обява за няколко отдела срещу 2400 - 3500 лв. възнаграждение спрямо 2100 лв. в НС. Интересът не е малък - явили се 12 души.
От 2700 лв. до 3500 лв. пък предлагат за системен администратор, а в парламента заплатата за длъжността е 2200 лв.
В ДАНС пък търсят 11 нови агенти. Конкурсът е отворен от септември до 1 август 2025 г. Девет от длъжностите са с направление "редки езици" и месторабота в София, а от описа става ясно, че
вече и руският език се води "рядък" в ДАНС
Търсят се по двама души с китайски, руски и турски и по един с персийски, арабски и албански език. Владеенето им се удостоверява с диплома за филологическо образование или от следване в чужбина.
За бъдещите агенти цедката е на 7 етапа - проверка на езиковата култура, оценка на нивото на обща компетентност върху конституцията, ДАНС и класифицираната информация, тест за физическа годност, за интелигентност, психотест, детектор на лъжата и интервю. Документите се подават на място, на входа кандидатите предават телефона си и всички електронни устройства.
В Народното събрание няма отворена позиция, но последният конкурс е приключил преди дни и е бил за архитект на софтуерни системи - да изгражда софтуерни решения, необходими за работата на парламента и да поддържа системата за гласуване на депутатите. Трябва да е магистър с поне 5 г. опит, включително със секретна информация.
С предимство са айтита, минали срочна военна служба - т.нар. доброволна казарма
Стартират от 2200 лв. По-рано през годината парламентът е търсил старши експерт в отдел "Обществени поръчки" (стартира от 2000 лв.), ръководител на Библиотечно-информационен и изследователски парламентарен център (2350 лв.), шеф на отдела за парламентарни изследвания (2300 лв.), старши експерт в звено "Плащания", главен юрисконсулт (2100 лв.), старши (2000 лв.) и редови юрисконсулт (1950 лв.), както и хора за още девет длъжности.
Явно обаче този вид експерти не напират да работят за депутатите при това заплащане - на последния конкурс се явили двама, а на предишните два - по трима.
Десетки са отворените позиции в териториалните поделения на НАП и НОИ, където търсят най-вече хора, които да оформят документи за изплащане на пенсиите, със заплата от 1600 до 2200 лева.
Българите намаляха със 756 717, но чиновниците се увеличиха с 5527, а заплатите им- със 178%
- Над 141 хил. работят за администрацията, никой от тях не внася осигуровки, а държавата покрива вноската в размер на 24,5%
През последните 10 години българското население намаля с 10%, но за същия период броят на чиновниците, които трябва да го обслужват, се е увеличил с 4%. А заплатите им са нараснали със 178,1%. Това показват данните на Националния статистически институт.
Броят на чиновниците в централната и местните администрации през 2014 г. е бил 135 939, а към момента е 141 466, което е нарастване с 4%. През целия този период има само едно леко намаление в първата година на пандемията, но всяка следваща работещите в държавната администрация са се увеличавали, за да достигнат сегашната численост.
В тази бройка НСИ не включва служителите на министерствата на вътрешните работи и на отбраната,
с които числеността би се увеличила значително. Мотивът е, че далеч не всички служители на двете силови ведомства може да се причислят към чиновниците.
От тези над 141 хиляди души само 42 хиляди са служители на местните администрации - областни и общински управи и на местната власт. Всички останали работят в централни ведомства или техни териториални структури из страната.
През 2014 г. средната заплата в сектор "Държавно управление" е била 806 лв. при 820 лв. за страната. Но 10 години по-късно възнаграждението на чиновниците е вече по-голямо. Към юни 2024 г.
средната работна заплата в страната е 2276 лв., докато в сектор "Държавно управление" е 2489 лв.
Ръстът е почти троен за десетилетие, но горе-долу толкова е и на средната в страната.
Заплатите в самата администрация обаче варират много силно и за това може да се разбере единствено от ежегодните доклади за състоянието на държавната администрация. Разликите за едни и същи длъжности и рангове в различните ведомства понякога са в пъти.
Общото обаче е, че нито един чиновник не внася осигуровки, защото според закона държавата плаща изцяло техните пенсионни вноски. Те са 24,5% от брутното трудово възнаграждение и за всички останали работещи се разделят 60 на 40, като по-голямата част внася в бюджета работодателят. При чиновниците цялата сума се плаща от работодателя - държавата.
У нас от години се говори чиновниците трябва да започнат да плащат осигуровките си
Синдикатите принципно са съгласни, но с условието заплатите им да се увеличат, така че самите чиновници да не усетят намаление на доходите си. Нещата няколко пъти опряхя до изчисляване на сумите, с които трябва да се вдигнат заплатите, но спираха дотам.
Вдигат двойно парите на правителствения авиоотряд
Командировъчните на пилоти, стюардеси, авиоинженери на Държавния авиационен оператор (правителствения авиоотряд) се увеличават почти двойно. Това става ясно от проект за изменение на наредбата за командировките в чужбина. Един от мотивите е, че авиокомпаниите екипажи получават между 150 и 500 евро на ден в зависимост от заеманата длъжност, а в авиопревозвача, който вози държавните мъже и жени, сумите са определени още през 2007 г. и оттогава не са пипани. Така командирът взема 85 евро, вторият пилот - 80, бордният радист или инженер - 65, стюардът или стюардесата - 55 евро.
Това поставя екипажите на Държавния авиационен оператор в неравностойно положение по отношението на заплащането на командировъчните пари, пише в мотивите за промените в наредбата.
От екипажите на правителствения еърбъс са се оплакали на премиера Димитър Главчев и на транспортния министър Красимира Стоянова след награждаването им за двата полета, с които от Ливан у нас бяха евакуирани 170 български граждани. И само за 2 седмици в МС проучили командировъчните в търговските авиокомпании и подготвили промяната, която е публикувана за обществено обсъждане.
Предлага се дневните командировъчни пари за командир пилот да станат 170 евро, за втори пилот - 150, за борден радист, борден инженер и водещ авиоинженер - 120, и за стюард/стюардеса - 100 евро.
Увеличаването на размера на средствата е нужно не само за да се постигне равностойно заплащане при полетите в чужбина, то е наложително и спешно за задържането на тези кадри предвид влошената военна обстановка в Източна Европа и в Близкия изток, защото те летят да извеждат от опасните райони българи и семействата им, мотивира се още министър Стоянова. Тези полети, извършвани от Държавния авиационен оператор, представляват сериозен риск за живота и здравето на членовете на екипажа и предложената промяна ще е допълнителен стимул за тях да продължат да изпълняват задълженията си със същия висок професионализъм, добавя тя.
