Ръководството на Регионалния исторически музей във Варна настоява местната власт да им осигури подходящи помещения за реставрационни ателиета.
Това съобщиха на пресконференция директорът Игор Лазаренко, ръководителят на отдел Археология доц. Мария Войкова, археологът Васил Тенекеджиев и реставраторът Милен Маринов, цитирани от БТА.
Официално писмо с такова искане е изпратено до кмета и до Общинския съвет.
Проблемът с липсата на адекватно пространство за реставрация и консервация съществува от десетилетия. През 80-те години на ХХ век е съборена специално построената за целта сграда до Кукления театър в града и дейността е преместена в постройките към Художествения музей „Георги Велчев", които са малки, неосветени и неудобни, припомни Лазаренко.
През 2008 г. обаче сградата и прилежащите й площи са прехвърлени от Министерството на културата към Градската художествена галерия по искане на Община Варна. Оттогава реставраторите на РИМ-Варна се помещават в два фургона в задния двор на сградата на Археологическия музей, които по думите на специалистите са крайно неподходящи за работа.
Директорът припомни, че от Министерството на културата са имали изискване Община Варна да осигури ателиета за реставрация на музея още през 2008-ма.
През годините ние периодично напомняме за това условие, но досега са ни предлагани само непригодни за целта места, някои в състояние за ремонт, други без електричество, каза той и уточни, че Историческият музей е общински институт и няма собствени средства за благоустрояване. За да ползваме даден имот и да заплащаме консумативите му, той следва да бъде предоставен с решение на Общинския съвет, посочи още Лазаренко.
Като подходящо място за реставрационна дейност, екипът на музея счита петия етаж на Стоматологията във Варна, който е създаден за лаборатории и кабинети. Милен Маринов уточни, че там има необходимата вентилация, добро осветление, водоснабдяване и редица други изисквания, поставени от министерството.
В момента във Варненския регионален исторически музей са назначени само двама реставратори и по думите на директора много трудно могат да бъдат привлечени нови специалисти при сега съществуващите условия за работа. Освен това не може да се купи и нова техника, защото няма къде да се постави.
Мария Войкова припомни, че Варненският е най-големият извънстоличен музей и притежава много богат фонд със 160 хиляди инвентарни единици от най-различен характер. „Ние сме отговорни за тяхната поддръжка през годините, иначе ще се окажем в ситуация да отписваме паметници и да губим културно наследство", каза тя и добави, че основната част се намират в сградата на Археологическия музей, затова там няма място за реставрационни помещения.
Васил Тенекеджиев обясни, че използват момента, че наскоро бе открита първата изцяло запазена статуя от античната епоха във Варна, за да повдигнат отново болезнения въпрос за реставрационните ателиета. Хората очакват нейното експониране в музея, но това не може да стане докато тя не премине належащата обработка, която няма къде да се осъществи в момента. Затова засега няма отговор на въпроса кога ще може скулптурата на Гай Марий Хермоген да бъде разглеждана от посетители, допълни той.
Надяваме се този път да намерим решение и разбиране от местната власт, подчертаха от екипа на Историческия музей.
