- Всеки взема каквото му трябва и предлага това, което не му е нужно. Който "купува", не е длъжен и да оставя
- Идеята на кметицата дошла от гастарбайтерите, които обзавеждат наново домовете си, местните спретнали рафтовете, етажерките и стелажите
Ако ти трябва нещо, си вземи, ако имаш в повече - остави.
Това е принципът, на който работи безплатният магазин във врачанското село Мраморен.
Магазинът
няма персонал или каса, намира се в сградата на кметството
и всъщност е терен за взаимен обмен. Всичко е сортирано и подредено, организаторите призовават само дрехите да се оглеждат внимателно и да не се разхвърлят.
Всеки може да остави излишни, но здрави и запазени дрехи, домакински уреди или играчки. А ако о има нужда от нещо в момента, да го вземе. При това този, който взема, не е задължен и да оставя веднага.
Идеята дошла от кметицата Гергана Маркова. Тя е втори мандат селски управник, познава нуждите на хората и винаги е готова да помогне с каквото може.
“Всичко започна по-отдавна. Забелязах, че много от работниците, ангажирани по социалната заетост, идват със стари и изпокъсани дрехи, някои нямаха дори някое топло яке за студените дни. Затова помолих приятелки и познати от селото да ми донесат вече ненужни за тяхното семейство дрехи. Молбата ми се разчу и много хора се отзоваха, а кметството буквално бе задръстено от чували с облекла, които още можеха да се използват. Раздадохме ги на хора, които трудно могат да си позволят да си купят нови”, разказва Маркова.
Мраморен е на десетина километра от Враца, жителите по списък са 860. Половината от тях обаче са гурбетчии, защото трудно могат да си намерят работа тук. От завърналите се в селото кметицата научила, че в малките населени места
в чужбина има специални магазини, в които хората си обменят дрехи и битова техника
Освен това със спестените пари много от тях обзавеждат наново домовете си, вадят старите уреди и ги заменят с нови, по-съвременни.
“Виждала съм много такива семейства да изхвърлят все още годните си стари дрехи, кухненски посуда, уреди и какво ли не”, разказва младата Мария Николаева.
На кметицата ѝ светва лампичката и тя нарежда ремонт на една стая от пощата в кметството, която вече използвала само за склад.
Хора от селото донасят шкафове, етажерки, стелажи и ето, че безплатният магазин вече е готов.
Някои медии побързаха да обявят, че в Мраморен са си направили магазин за бедни. Това е малко обидно според местните. Казват, че са направили нещо добро - не за бедни, а за практични и екологични хора. Въпреки това много от тях, особено тези на средна възраст, вече се срамували да бъдат засечени в безплатния магазин, за да не бъдат обявени за бедняци. Сякаш в потвърждение на това, когато решаваме да надникнем в магазина, всички, които бяха вътре, побързаха да се изнижат.
На улиците в селото и в близкото до кметството кафене обаче срещаме хора, които вече са били в магазина и се учудват на подобни реакции.
“Нищо срамно няма в тази работа, и аз ходих и си взех няколко неща,
които ми трябват. Жена ми пък преди това занесе там цял чувал с малко носени дрешки и обувки, които вече няма как да се носят от порасналите ни внуци. И казвам “евала” на нашата кметица за идеята, имаме нужда от това”, споделя пенсионерът Николай Иванов.
Нищо срамно в съществуването на такъв магазин не намира и Наталия Дамянова. “Сега гурбетчиите спокойно могат да занесат в магазина ни излишните предмети и дрехи, та да ги ползват други хора, които имат нужда и им е скъпо да си купуват чисто нови”, казва тя.
“Аз също
помагах да подредим
магазина и предоставих доста неща, за които веднага се намериха мераклии”, допълва Мария Николаева.
В кафенето срещаме и Христина Иванова, която обсъжда нещо оживено с други млади майки. Споделя пред нас, че е от Мраморен, но е омъжена в съседното село Голямо Пещене.
“Като чух да новия безплатен магазин, веднага приготвих няколко чувала със запазени дрехи - и за възрастни, и за деца. Преди малко дойдох в Мраморен с колата си, за да ги пренеса в магазина и да видя има ли нещо подходящо за мен или децата ми”, разказва Христина.
Тя споделя, че е възхитена от инициативата и
много ѝ се иска да има подобен магазин и в Голямо Пещене
Предложила е вече в тамошното кметство да направят подобно място за обмяна и очаква да се намери подходящо помещение за това.
А през това време кметицата на Мраморен Гергана Маркова не се спира. Разказва ни как се е появил безплатният магазин не в кабинета си, а на една от улиците в селото, защото тече подготовка за бетониране.
Докато първият бетоновоз от Враца прави маневрите си, енергичната Маркова пред очите на работниците измерва с крачки 140-метровата отсечка, за да прецени набързо колко арматура ще отиде да се покрие цялата улица. Радва се, че от община Враца навреме са ѝ отпуснали средства, за да се направи настилка на улицата, докато времето още позволява.
