- Диджей се престарал с димките и обгазил журито на конкурс
- В донесение от 80-те се описва как децибелите нарушавали мозъчната дейност, кипи гняв срещу "сръбското и гръцкото"
Държавна сигурност е държала под око “дискозаразата” през 80-те години на миналия век. Това става ясно от разсекретени документи на ДС от Комисията по досиетата. Запазени са сведения, отразяващи дейността на агентите в областта на естрадната, джазовата и дискомузиката в България.
Дори на национален конкурс за диджеи през юни 1979 г. е пратен агент, който след това пише сведение как е преминала надпреварата. Агент Артузов подробно описва “слабостите и неуредиците” при провеждането на фестивала в Радомир. Определя го като “меко казано едно съзнателно поощрение на кича в най-масовата сфера на естетическо въздействие на младежта – естрадната и танцовата музика”.
Още в началото на разказа си агентът се спира на “физиологическия аспект на проблема”, който определя като “сериозен”, изпитал го на гърба си и едва ли не се е поболял.
“От личен опит установих, че невероятното количество децибели, натрапчивите ритми и общата атмосфера на опиянение от непоносимия звук и монотонните движения водят до временни нарушения на мозъчната дейност, които при злоупотреба могат да се превърнат в постоянни, да не кажа необратими, по този въпрос наложително е мнението на медицински лица”, пише Артузов.
Той обаче
не уточнява как точно се е увредил мозъкът му, няма и данни да е поискал допълнително заплащане за “вредни”
условия на труд. Пояснява обаче, че ефектът се описва като “затъпяващ съзнанието”.
Прави и анализ на естетическите стойности на представените в конкурсната програма дискотеки, като подлага на унищожителна критика дисководещите. Според агента “по правило те разполагат с печално ограничен речников фонд, който очевидно отразява и умствените им способности”. Липсвала им свобода на импровизациите, като сочи двама диджеи, които правят изключение. Останалите копирали от чужди филми, фестивали и западни радиа.
Опитите да се свърже дискомузиката със задачите на идеологията и пропагандата били “безобразно нескопосани”. Почти всички състезатели посветили програмата си на полета на първия български космонавт Георги Иванов през април.
Специално внимание агентът отделя на диджея Асен Накев, който бил индивидуален участник, необвързан с никоя институция. Имал собствена много скъпа апаратура. Програмата му също била посветена на полета на първия български космонавт. Тя включвала пускане на димки – очевидно символизиращи старта на ракетата, но символът довел до “полузадушаване на журито”.
Дисководещият пускал на два екрана едновременно “диапозитиви с лика на космонавта, с китка рози и миловидно кученце, пикаещото момченце от Брюксел или
отвратително прелестни девойки, потънали в нега и сласт”
Същият Накев обикалял страната и предлагал услугите си, като от разговор с него станало ясно, че за два часа програма печелел чисто 500 лв. Бил един от хитовите диджеи в страната, имал препоръки от различни организации. Показвал дори писмени похвали от работници в ЦК на ДКМС и ръководството на Института за художествена самодейност.
“Впрочем, познавайки до болка вкуса на много от тях, не считам за невъзможно лично Ана Тричкова да подпише такъв документ”, критикува агентът дори и високите етажи на държавата. Дисководещият бил редовно наеман за мероприятия в страната.
“Тъй като отговорните работници както в провинцията, така и в София
невинаги са дарени от природата и образованието си с чувство за вкус,
познаване на естрадната информация и най-общи естетически критерии, а често се ръководят от финансови съображения, абсолютно необходимо е да се създаде компетентна комисия т надеждни творци, която да прецежда дископрограмите през най-строго сито”, предлага агентът.
Проблеми при организацията и разпространението на дискомузиката анализира и агент Асен в сведение до Шесто управление на ДС от юни 1980 г. Констатира, че е “трудно да се направи цялостна оценка на съществуващия “дискофеномен”, но е категоричен, че дискомузиката е вкарала в България “най-голям процент озападняване”.
Агентът смята, че тази музика
навлиза в “навиците и мисленето и за никакви мерки, спиране или забрана не може да се говори”
“Общите усилия на институтите създадоха наши състави и висококачествени записи, но все още към “нашето” в една дискотека се гледа с пренебрежение. Започва дискозараза, стремеж към учене на професията дисководещ, модерно оборудване с техника и озвучаване. Този стремеж не е проявен от отделни частни лица, а от обществени организации, ДКМС, читалища”, смята агент Асен.
Според него “феноменът диско” е удобен и изгоден, защото заменя жив скъпоструващ оркестър, намиране на артисти, съставяне на програми. Анализира обаче, че докато страната се напълни с боксове, техника и магнитофони, световната мода вече ще се обръща отново към оркестрите и ние пак ще сме изостанали.
Той си е направил експеримент, като е посетил студио за презапис, което работило “с пълна пара”. Поръчал да му бъдат презаписани четири касети, като поискал гръцка, сръбска, диско и естрадна музика - оставил избора на работещия в студиото. Когато си взел касетите, останал потресен. “Дискокасетата и естрадната бяха само от западна музика, а гръцката и сръбската – от песни със съдържание, което не е възможно да се опише. Не ми е ясно от какви източници са събирани тези записи, но по-кафански сръбски и по-евтини гръцки песни не съм чувал.
Няма контрол върху текстовете на чуждите песни
Можеш срещу 6 лв., платени официално, да получиш песен с най-пошло, антисоциално или антиполитическо съдържание”, възмущава се агентът.
Предлага да се направи анализ и да се изпрати до Постоянната комисия по духовни ценности в Народното събрание. Поставена е задачата да се изготви обобщена справка, с която да се запознае Комитетът за култура за вземане на мерки, тъй като според службите дискомодата е създала най-голям процент от т.нар. неуправляеми дейности и процеси в разпространението на музиката.
