България е на 52-ро място по икономическа свобода в света за 2024 г. според последното проучване на канадския институт "Фрейзър", съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ). Проучването измерва степента на икономическа свобода в 165 държави по света.
България получава оценка 7,16 точки от максимум 10 точки, което ни класира на 52-ра позиция в света. За поредна година страната получава най-нисък резултат по отношение на правната система и върховенството на правото, като в тази категория изоставаме спрямо всички останали държави членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Изследването регистрира и отчетлив спад на резултата по отношение на стабилността на парите, което е следствие от високата инфлация през 2022 г. и 2023 г. Комбинацията от всички тези фактори води до отстъплението по икономическа свобода, като България е извън топ 40 на света по всяка една от петте водещи категории на проучването, се отбелязва в съобщението. Начело на класацията за икономическа свобода са Хонконг, Сингапур и Швейцария.
От ИПИ посочват, че резултатите в проучването подкрепят наблюденията и препоръките им в наскоро публикувания им доклад "Икономическата свобода в България: Преглед и препоръки за растеж", в който се прави анализ на представянето на страната в последните три десетилетия и се търсят причините за изоставане от успешните примери в Централна и Източна Европа.
Докладът на ИПИ показва, че през последните 25 години икономическата свобода у нас се разширява, страната бележи почти постоянен икономически растеж и отчита значително подобрение в показателите за сближаване с големите европейски икономики. Въпреки това отстъплението на икономическата свобода в годините след пандемията отправя сериозно предизвикателство пред потенциала за развитие. В условията на продължителна политическа криза и на прага на поредните парламентарни избори, оценките на икономическата свобода дават добър ориентир за приоритетите и политиките, които могат да подкрепят растежа, посочват от ИПИ.
От ИПИ отбелязват още, че икономическата свобода изисква ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда, което включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси, оттеглянето на държавата от определени сфери и политики в подкрепа на конкурентоспособността. От ключово значение е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. Фокус остава и ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт, посочват от ИПИ.
Проучванията "Икономическата свобода по света", публикувани от канадския институт "Фрейзър", отчитат, че най-свободните държави са поне осем пъти по-богати от най-несвободните и над два пъти по-богати от държавите във втората част на класацията. Данните показват още, че доходите на най-бедните 10 процента от обществото са значително по-високи в групата на най-свободните държави, което показва, че свободата води както до просперитет, така и до повече възможности за всички групи в обществото и свиване на неравенствата.
Продължителността на живота също е значително по-висока в най-свободните страни, като достига над 80 години при едва 65 години очаквана продължителност на живота в най-несвободните страни.
