Изпратиха Кирил Маричков с любимата му китара (Снимки, видео)

Какво казаха близки негови приятели

Над два часа стотици близки, приятели и фенове чакаха своя ред, за да си вземат последно сбогом с рок легендата Кирил Маричков. От столичния храм "Света София", където бе поклонението, опашката по улица "Георги С. Раковски" стигаше почти до Военния клуб. До ковчега в църквата бе сложена любимата му китара.

Съболезнованията приемаха съпругата му Веселина, синът му Кирил Маричков-младши и сестрата на музиканта - Люба.

Опелото бе насрочено за 13 ч, но още час по-рано започнаха да се събират хора, дошли да изкажат своята почит към фронтмена на "Щурците". Пред църквата бяха подредени десетки венци, изпратени от популярни имена, политици и държавни институции. Цветя имаше от Лили Иванова, от кмета на София Васил Терзиев, от Слави Трифонов и "Ку-Ку бенд", от Комисията по културата и медиите, от парламентарната група на ГЕРБ-СДС, от Българското национално радио, Софийската филхармония, от министъра на вътрешните работи Атанас Илков и много други. Тв водещият

Ники Кънчев донесе венец от името на група "Тангра"

Сред първите, дошли да се простят с Кирил Маричков, бяха Христо Мутафчиев, издателят на "24 часа" Венелина Гочева, Катерина Евро, Марта Вачкова, Вежди Рашидов. Своето последно сбогом с големия музикант си взеха и неговите колеги от "Фондацията", които бяха с него в последните му мигове. Цветя на ковчега поставиха Дони, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански. На опелото присъстваха също Момчил Колев, Йордан Караджов от "Сигнал", Наско от Б.Т.Р., поетът Александър Петров, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, братя Аргирови, Валди Тотев, Иво Инджев, Ерсин Мустафов, Стоян Янкулов - Стунджи, Васил Гюров, Михаела Филева, Йорданка Христова, Стефан Софиянски с дъщеря си Ива, Васко Кръпката, Стоян Михалев, бившият премиер акад. Николай Денков. Сред опечалените бяха Станка Желева, Найо Тицин, Асен Григоров, певицата Милена, Дичо, Марияна Попова, бившият премиер Иван Костов, Рафи Бохосян, Станислава Армутлиева, Васил Найденов, Орлин Горанов, Денис Ризов и дъщеря му, Христо Шопов, Николай Сотиров, Емануил Йорданов.

Трагичната загуба на легендарния "щурец" миналия петък натъжи всички, израснали и живели с музиката му. Маричков си отиде едва

20 дни преди да навърши 80 години

при нелеп инцидент във врачанското село Селановци.

По повод събора в селото е трябвало да има концерт на "Фондацията". По време на саундчека Кирил Маричков се качва на сцената, стъпва в празен калъф от цигулка, спъва се, полита напред и пада, удряйки лошо главата си. Инцидентът става около 18,45 часа.

Загубата на рок легендата предизвика спонтанни акции в негова памет. В неделя пред НДК се събраха повече от 200 китаристи, които изсвириха "Клетва" в негова чест. Хората оставяха свещи и цветя пред дома му, за да отдадат почит на легендата.

Васил Найденов: Беше Дон Кихот

Той беше Дон Кихот. Беше борец за права, за истини, имаше наивитет, който беше подкрепен с изключителна интелигентност и компетентност не само в музиката. Остава едно явление за поколенията. Киро го обичаха.

Вежди Рашидов: Един приятел си отиде, а България изгуби изключителен музикант

Безкрайно много обич и уважение към таланта и към всичко, което е направил. Човек, който се превърна в легенда, пример за поведение, изключително деликатен човек. Един приятел си отиде, а България загуби изключителен музикант.

Денис Ризов: Аз съм музикант заради него

Аз съм музикант заради него. През 1979 г. го срещнах в градинката на "Кристал" и с мой съученик му поискахме автографи. Кирчо нямаше картички и ни даде лепенки. Тая лепенка много дълго се чудех къде да я залепя и накрая я сложих на една китара, която си купих от ЦУМ, единствения магазин за инструменти. И така покрай него станах музикант.

Много ни е помагал, когато се научихме да свирим и станахме група. Първото турне на "Ахат" беше с "Щурците", много решаващо за нашата кариера. Тогава за първи път сме пели по стадиони. Последното турне, което направихме заедно, беше през 2004 г., но след това се чувахме редовно. Той е човек, който кара хората да станат музиканти, такива хора като него са в основата на това други да искат да се занимават със същото нещо. Велик човек!

Иван Лечев: Ще направим концерт, както той искаше - в голяма зала, в която всички да пеят неговите песни

Празнината, която остава, е огромна. Хубавото е, че с делото си, с целия си живот той си създаде паметник още приживе. Беше не само голям музикант, но и много голяма личност, с всестранни интереси, много честен, много праволинеен. Би трябвало такъв човек да служи за пример на всички.

Чудехме се дали е редно да направим концерта в края на месеца, но в крайна сметка той самият би искал това да се случи - голяма зала, в която всички да пеят неговите песни. Да го изпратим както подобава!

Ники Кънчев: Отвори прозорците на свободата чрез музиката си

Той има огромен принос за развитието на българската музика най-вече от човешка гледна точка, и то във времената, когато беше невъзможно да се твори, да се публикува. Той е един от хората, които отвориха прозорците на свободата в тази държава чрез песните си. Ангелогласен и в същото време гласът му беше като камшик на "Мускетарския марш", който той възпява. Атакуваше "лъскавите простаци", "Алчност и песен", "Стадото на слепите пастири" (цитат и заглавия на негови знакови песни - бел.ред.), които дълго време ни водеха наникъде, както се видя. Един силен и демократичен глас.

И в същото време играеше някаква игра като с кодове. Имаше няколко песни, чрез които казваше как ще се раздели, като тръгне натам. "Там" е една от последните му песни от новия албум по текст на Александър Петров. От какво ще имам нужда там? Не бих си купил нова дреха и не бих помъкнал 100 неща. С една любов ще отпътувам, с една усмивка и сълза.