Започна проучване на владетелската резиденция – теренът пред източната фасада на жилищния дворец във Велики Преслав.
„Целият комплекс е интересен, тук е имало канцелария и верижна сграда. Тук е била и жилищната сграда на владетелската фамилия. Повече от 20 години вече се копае този обект. Първо с доц. Стойчо Бонев започнахме работата по обекта, а сега аз продължавам разкопките". Това разказва д-р Радостина Благоева – ръководител на разкопките пред БТА.
Археологическите проучвания тази година са финансирани с близо 13 хил. лв. от Археологическия музей във Велики Преслав. По думите ѝ най-голямата открита материална находка в района на разкопките е от 2016 година - сърцевидната апликация, златна, с клетъчен емайл, която е изложена в трезора на Археологическия музей във Велики Преслав. Според нея златните накити, с клетъчен емайл, са византийски, елитни накити, не са за масовото население и се предполага, че този накит е принадлежал на висша дама от владетелския кръг.
„Общо взето, сред повечето по-ефектни находки са печати от византийската администрация. Миналата година най-голямата ни находка и постижение беше откриването на печат на цар Иван Асен Втори, намерен в късно жилище, пак пред източната фасада на жилищния дворец. В края на столичния период в района се разполага и занаятчийски квартал, пак в тази част на вътрешния град. Открита е огромна производствена пещ, която е функционирала. Тя е била изградена в постройка, в близост до която са открити и жилища от 13-и век, съответно с дървени конструкции, огнищата, които са характерни за тези жилища", отбеляза Благоева.
По думите ѝ в момента се проследяват стъпки (мястото, където е изградена съответната колоната – б.а.). „Идеята на проучванията тази година е да се проследи дали има ритъм, дали се преповтарят тези стъпки и се образува колонада около самата сграда. Такава колонада е разкрита пред западната фасада на жилищния дворец и след като миналата година открихме такава стъпка, сега идеята е да се проучи цялата източна фасада на източното лице на сградата, за да видим дали по същия начин е изградена колонада през определен интервал. Би трябвало, надявам се, да има стъпки и така да се образува колонадата, носещи арките", уточни археологът.
Самата сграда е централна зала, с мраморни плочи, с по три помещения в страни, с входно съоръжение в югозападната ѝ част. „По същия начин от юг има колонада, с порти. Именно това е и целта на сегашните разкопки, освен да проучим този производствен и занаятчийски квартал, който е от късното Средновековие, но и да проследим в дълбочина и да достигнем до столичния период, за да видим дали по всички страни сградата е била съоръжена с колонада", допълни д-р Радостина Благоева.
Тя припомня, че в жилищния дворец на владетелската фамилия в старата българска столица са живели цар Симеон, роднините и наследниците му.
