Стефан съди България за пропуснати ползи в размер на 14 млн. лева, но с Иваница са едни от най-големите дарители на Русе
Иваница и Стефан Симеонови са най-богатите банкери и предприемачи в България в края на ХIХ и началото на ХХ в.
Родени са в Търново около 1850 г. По-големият Иваница напуска родния си град, заселва се в Русе и започва търговия със зърнени храни, които изкупува от Северна България. Това му начинание се оказва доста печелившо, докато открива и новаторската за времето си, а днес доста често използвана формула за увеличаване на семейния капитал. Тя е
бизнес с политически протекции
Веднага след Освобождението през 1878 г. Иваница става член на “старите”, както още при зародиша си се нарича Консервативната партия. През 1881 г. по време на Режима на пълномощията, наложен от княз Батенберг, се кандидатира за кмет на Русе и печели.
За това време издателят на русенския вестник “Славянин” Тодор Хаджистанчев пише: “Борбата не беше за начало, не беше за порядък: тя беше просто за власт. Аз да съм, ти да не си!”.
Първата работа на Иваница като кмет е да въведе строг порядък за събиране на данъци и такси, а след това да приеме и градоустройствения план. Опозицията на либералите обаче го упрекват в беззаконие - кметът твърде дълго умувал дали да премахне бараките за продажба на дунавска риба в центъра на града, и го направил, след като прибрал пари под масата.
Константин Иречек го характеризира като човек затворен и потаен, голям богаташ.
През октомври 1881 г. в Русе гостува сръбския крал Милан и дарява солидна сума за бедните русенци. Според опонентите на кмета обаче тези пари “потъват неизвестно къде”.
Иваница Симеонов взема всички необходими мерки да бъде избран на новите парламентарни избори - издава заповед на отговорниците по реда в кварталите, т.нар. квартални старейшини, да следят никой да не протестира срещу правителството относно данъците и да не се позволява агитация за опонентите му. Мобилизирана е и полицията, която строго наказва тези, които не изпълняват заповедта на кмета. Тук
на помощ на Иваница идва княз Батенберг
Той посещава Русе, за да види как върви строителството на неговия дворец и остава доволен. С такава протекция Иваница става не само народен представител, но и подпредседател на Третото обикновено народно събрание.
Кметът е подсигурил бъдещето си и доста добре икономически. По време на своя мандат е купил две тухларни в града, развил е още повече бизнеса със зърнени храни, намесил се е и в търговията с тютюн, а покрай нея през 1895 г. прави собствена цигарена фабрика.
Погрижил се е и за брат си Стефан, който е завършил Търговската гимназия в Свищов. Там се запознава, а по-късно се жени за Лукса, братовчедка на Алеко Константинов и проф. Иван Шишманов. С финансовата помощ на Иваница и зестрата на жена си започва собствен бизнес.
Като подпредседател на Народното събрание консерваторът Иваница е завързал доста полезни връзки, при това и в средите на либералите, чийто лидер е Стефан Стамболов. С него се познават от хъшовското му минало, когато Иваница му помага да се прехвърля безопасно в Румъния.
Иваница използва ценната информация за национални проекти в младата българска държава. През 1887 г. Стамболов, едва станал министър-председател, и един от най-верните му съратници Димитър Петков съдействат и Иваница и Стефан Симеонови
основават своята банка “Братя Симеонови”
Проектант на новата ѝ сграда, завършена през 1895 г. и днес един от символите на Русе, е все още недипломираният архитект Нигохос Бедросян. Банката поема част от плащанията по външните заеми на България, най-вече по строителството на жп линии, строени с кредити от европейски банки. С благоволението на министър-председателя Стефан Стамболов пък първата доходна сделка на банката са плащанията по бюджета, които по закон трябва да минават през БНБ. Симеонови обаче излизат с мотива, че с тази си дейност те ще облекчат държавната банка. След това идва и разрешението да обслужват външните заеми. Не безкористно, а срещу добри комисионни.
Банка “Симеонови” се явява и на търг за строителството на железопътната линия София - Роман, който печели в съдружие с Иван Хаджиенов. Това става през 1893 г., когато министър-председател все още е Стефан Стамболов.
По трасето на 109-километровата отсечка работят 2500 души. Вестниците от онова време свидетелстват, че те не си получавали редовно заплатите, ръководителите на отделните участъци биели работниците,
карали ги да работят пряко сили
и им продавали хранителни стоки на солени цени.
Ето още един допълнителен щрих: “Предприемачите не са забравили да се възползват и от простотията на българския работник. На чуждестранните работници, от които имат нужда, те заплащат по 2-3 лева на ден, защото при по-малка заплата те няма да работят, а на българския работник се заплаща от 5 до 8 гроша, сиреч 50 до 80 стотинки”.
След падането от власт на Стамболов Иваница минава на заден план, но с новия министър-председател Константин Стоилов близък става Стефан Симеонов. С негово благоволение пък е създадена Българската търговска банка, която е обвързана с новите държавни проекти в транспорта и промишлеността. В нея се влагат всички капитали на “Банка Симеонови”. В управителния съвет са избрани Георги Губиделников, Теодор Теодоров и неговият родственик Георги Теодоров, Лазар Паяков, който пък ще е министър на финансите след няколко години. Интересен факт е, че там е и приятелят и най-доверен човек на Левски - Христо Иванов-Големия, наричан още и Книговезеца.
Братята Иван и Атанас Бурови ще се намесят в управата на банката доста по-късно. За председател е избран Стефан Симеонов. Той решава да направи голям финансов удар и през 1895 г. чрез фамилната банка, която е основен акционер в Българската търговска банка, печели два нови търга за строителство на жп линиите Русе - Трявна и Септември - Нова Загора. Загубилите търга твърдят, че това станало, след като банката дала 1000 свои акции на министър-председателя Константин Стоилов и военния министър Рачо Петров.
Под натиск на френска и европейска банка, които обезпечават кредита обаче, България трябва да преустанови строителството на тези жп линии. Банка “Братя Симеонови” е вложила 2,5 милиона златни лева при 4 милиона уставен капитал, разчитайки, че ще ѝ бъдат изплатени от чуждите банки, което не става.
Тогава
Стефан Симеонов завежда дело срещу българската държава,
като доказва, че вложените пари от банката на двамата братя не са 2,5, а 7 милиона лева, които с лихвите са нараснали двойно. Делата се точат години, но накрая Стефан Симеонов губи.
Това означава фалит.
Историята обаче има любопитно продължение. Известно е, че Стефан Стамболов като министър-председател и Димитър Петков като столичен кмет изкупуват парцели, които продават на доста по-висока цена. Отделно Стамболов като адвокат през 1879 г. купува имоти в Търново и чифлик край Бургас от изселващи се турци. Всички пари от тези сделки са вложени в банката на братя Симеонови по препоръка на Иваница.
След падането от власт на Стамболов и убийството му година по-късно вдовицата му Поликсени и Димитър Петков основно разчитат на парите, вложени в банката. Показателни за това са 15 писма на Димитър Петков, писани от 1895 до 1904 г. Те са съхранени във фонд 536 на отдел “Български исторически архив” на Народната библиотека благодарение на дъщерята на Стефан Симеонов - Олга. В нейния архив любопитните писма са между баща ѝ и бъдещия министър-председател Димитър Петков, който ги започва с неизменното “Бае Стефане”.
На 23 декември 1900 г. Димитър Петков моли Стефан Симеонов:
“Ако ще ходиш при княза, да му кажеш да разтури камарата
и да възложи на Д. Греков да направи правителство с К. Стоилов. Всяка друга комбинация ще бъде неустойчива”. Преди това обаче дълго и злостно е обвинявал Константин Стоилов като покровител на убийството на Стефан Стамболов, защото знаел за готвения заговор, но не предприел нищо.
Особено настоятелни стават молбите на Д. Петков за пари през 1901 г., когато предстоят нови избори.
Ето и част от писмото: “Бъдещето е наше! Само да вкараме в събранието една група депутати. Сторим ли това, аз се надявам да бъда на високото при каква и да е комбинация”. После продължава, явно имайки предвид, че могат да го упрекнат като най-близък съратник на Стамболов: “От Стамболова не ме е страх. Той излезе цяло магаре в всичко. Другите приятели са с мене всички. А Салабашев не е в състояние да раздели никого освен приятеля си Папазов.
Моля те още веднъж да ми намериш 1500 лева. Абе ти, като си във Виена, не е ли възможно да искаш от Лендер банк да ни отворят един кредит за борба? Ще дойде време да им се отплатиш. Толкова печалби взеха от България в наше време. Нека и те направят сега една услуга.”
Въпреки че са жертва на финансово-политически игри, братята Иваница и Стефан Симеонови са оставили имената си като най-големите дарители на Русе.
50 000 лв. за Паметника на свободата в Русе
В началото на ХХ в. търновецът Филип Симидов, преселил се в Русе и председател на Поборническо-опълченското дружество в града, решава да се направи паметник на борците за свобода. Той е участник в четата на Филип Тотю в Сърбия през 1876 г., но след Освобождението е станал собственик на фабрика в Русе.
Открива се подписка за събиране на средства, самият Симидов дарява значителна сума, но парите не стигат. Тогава се обръща към братя Симеонови, които даряват 50 000 лева от общо нужните 65 000 лева.
Проектът е на Арналдо Дзоки (Цоки). Паметникът е завършен през 1908 г., но е тържествено открит на 11 август 1909 г. Висок е 18 метра, а статуята на пиедестала – близо 4 метра.
Братята купуват и подаряват книги на русенските училища, поради симпатиите си към Австрия финансират изложби на художници, изяви в Русе на театрални и циркови трупи и музиканти от Виена. На своите служители в “Банка Симеонови” плащат 13-а заплата, организират им езикови курсове. Още при учредяване на финансовата институция записват в правилника ѝ да се грижи за озеленяването на града и оформянето на кея на река Дунав.
Дъщерята Олга във висшето общество, жени се за Сирак Скитник
Дъщерята на Стефан Симеонов Олга завършва френски колеж в Букурещ и се отдава на литература – пише стихове и критически статии. Тя се омъжва през 1922 г. за първия ръководител на Българското радио след създаването му като държавно на 25 януари 1935 г. - художника Сирак Скитник с рожденото име Панайот Христов. За нея това е втори брак, но не издържала на чара на художника и писател и напуснала семейството си.
Олга оставя родната си къща, всъщност първия дом на Стефан Симеонов, в Русе на сестра си Евгения. Тя също е женена за офицер - Атанас Семизов, станал известен с участието си в епопеята при Дойран през Първата световна война, но и член на политическия кръг "Звено". В къщата се настанява женското дружество "Добродетел", преименувано след 9 септември 1944 г. на "Славянка". Понеже в него идват много жени от околните села, те започват да наричат къщата Семизова и тя остава известна и до днес с това име.
Олга и Сирак Скитник в София пък заживяват в собствен дом на ул. "Борова гора", близо до днешния площад "Журналист", през 1926 г. Там чести гости са Елисавета Багряна, Дора Габе, Елин Пелин, юристът Петко Стайнов и съпругата му, писателката Анна Каменова.
След смъртта на втория си съпруг през 1943 г. Олга Симеонова се жени за журналиста Георги Белчев. По това време вече е в средата на 60-те си години. Третият съпруг е председател на дружеството на столичните журналисти.
