- За 10 г. у нас 5 жени попадат в сливенския затвор за смъртта на рожбите си
- Наказанията им са от 6 г. и 6 месеца до 12 г.
- Криминален психолог: При проблем с партньора детето се превръща в пречка
Пет жени, осъдени за убийството на децата си за последните 10 години, лежат в женския затвор в Сливен, показа проверка на “24 часа”. Размерът на наказанията им варира от 6 г. и 6 месеца до 12 г. лишаване от свобода. Бащите зад решетките са повече наброй, но престъпленията, извършени от нежния пол, са по-жестоки и мъчителни.
Сред жените с окончателни присъди за умъртвяването на рожбите си все още не е 34-годишната Кристина Дунчева, която на 19 ноември 2020 г. уби по особено жесток начин двете си деца. Първо отне живота на 3-годишната си дъщеря, след което и на 5-годишния си син в дома им в Сандански. Направените след двойното убийство съдебномедицински експертизи показаха, че на братчето и сестричето са нанесени по над 30 прободно-порезни наранявания.
От заключението на вещите лица стана ясно, че по време на нападението Кристина не е била в състояние на физиологичен афект. При нея не е установено психично заболяване освен личностно разстройство.
Процесът срещу майката започна в Окръжен съд - Благоевград, през февруари 2022 г. На 3 юни тази година магистратите постановиха най-тежката присъда - доживотен затвор без замяна при първоначален специален режим. Младата жена беше осъдена да изплати обезщетение от 700 хил. лева плюс лихвите на бащата на децата Георги Трайков. Обезщетенията са за причинени в резултат на престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сина и дъщеря му. Наказанието ѝ обаче е наложено от първа инстанция и не е окончателно. И до днес майката не дава логично обяснение за постъпката си.
Подсъдима за убийството на осиновената си дъщеря е и Анка Михайлова от Пловдив. Тя получи 8 г. затвор на първа инстанция, а според обвинението момиченцето, което е на възраст 1 г. и 9 месеца, е било малтретирано умишлено от нея. Експерти установиха поредица от удари в различни части на тялото на детето и дори изгаряния и следи от колан.
Две години след смъртта на Севда, която прекара дълго време в кома, съдът прецени, че деянието е извършено по непредпазливост, и оправда Анка по обвинението за умишлено убийство. Магистратите решиха тя да лежи в затвор при първоначален общ режим. Прокуратурата все пак внесе протест пред апелативен съд срещу 8-годишната ѝ присъда, както и срещу квалификацията, по която е призната за виновна. Според адвокатите на задържаната още от досъдебното производство имало предубеждения към клиентката им.
Според криминалния психолог Светлана Димитрова в много от случаите на убийства на деца става въпрос за незряла личностова структура и дисфункционални взаимоотношения.
Когато имаме психо-емоционална зрялост, афектите, тоест емоциите, са много силни - обяснява тя пред “24 часа”. - Когато детето се появи, то се преживява като заплаха и пречка пред майката, за да може, на първо място, тя да удовлетвори своите потребности, а не неговите. Поради нейната дисфункционалност се стига дотам тя да се превърне в палач на собственото си бебе, допълва специалистката.
Тя казва, че състоянието, което кара една майка да убие новороденото си, е свързано с “предиктори”, водещи до т.нар. клинични проявления като психотични състояния и афективни разстройства. Психоложката твърди, че основен предиктор е психо-емоционалният статус, нивото на зрялост, средата и партньорските взаимоотношения, в които жената функционира.
На ниво инстинкти се задейства автоматично агресивният, така както е при някои животни, и се налага малките да бъдат отделенени от нея, за да не ги изяде, обяснява Димитрова.
Поради гореизброените неща младите майки посягат повече на рожбите си, отколкото улегналите жени.
Те често пъти не са развили в достатъчна степен личността си на нивото на способността да “отдам безусловно” от всички ресурси в себе си в името на беззащитното същество - описва криминалната психоложка поведението им. -
Детето “изчерпва и “консумира” майката в първите две години от живота си. Поради това тази връзка се нарича симбиотична. Майката храни не само на физическо ниво бебето, но и на всички други нива. Прави го чрез приемане и безусловно отдаване и любов, грижа, постоянство. Когато личността ѝ е незряла, тя няма необходимите ресурси, които да отдаде. При проблеми в партньорството се чувства застрашена и изплашена. В този момент детето се превръща в пречка, която трябва да премахне по пътя си към себеосъществяването”, казва Димитрова, като уточнява, че не говори за физическата възраст, а за психичната, която се определя от опитността ѝ на ниво жизнен опит и функциониране.
Психоложката е категорична, че майката има нужда от съхранение и подкрепа във фамилната среда. В случаите, когато отношенията са проблематични и личността е неподкрепена, се случва деструкция (нарушения и дисфункционални прояви в родителските роли - бел. ред.).
На въпрос защо родилките са по-уязвими и лесно манипулируеми според проучвания, Димитрова изяснява, че това се дължи на промяната в организма и психиката на жената още от периода на зачеване.
Майчинството е свързано по правило с множество психо-емоционални, социални и поведенчески изпитания. Още от времето на бабите ни и назад в историята се оказва една изконна подкрепа - тази от жена към жена в рода. Друга много силна и жизненоутвърждаваща роля е тази на партньора, тоест бащата на бебето. Мъжът до жената е този, който пази и захранва нейната майчина сила, за да може да се утвърди и подкрепи новодошлият живот. В този смисъл ролята на майка, особено в началото по пътя, прави жената силно уязвима и чувствителна. Поради това е нужно да се активират всички ресурси на средата и потенциала на партньорството, в което тя живее. Всичко е в контекста на здравото и хармонично съществуване, а когато то липсва - настъпва разруха, допълва криминалната психоложка.
