- Новата кула на "Нотър Дам" - с 500 тона по-лека от оригиналната. Отливат 447 тона стомана за нови клепала на камбаните
- Влагата ще е основен проблем в следващите 10 години. Отстранили 400 тона разтопено олово от главния орган
След катастрофалния пожар на 15 април 2019 г., унищожил 800-вековната дървена конструкция на покрива, както и кулата на “Нотър Дам”, едва ли не първата работа на реставрационните екипи е била да се вземат мерки това да не се случи никога повече. Под новоизградените структури е монтирана система за изпаряване. Тя би трябвало моментално да спре пламъците, ако избухнат пак.
Инсталирано е спринклерно противопожарно устройство (затворени тръби, пълни с вода под налягане, които, изложени на топлина, се активират и позволяват на водата да изтече, като задействат и алармата).
Монтираните огнеупорни прегради би трябвало да ограничат разпространението на огъня.
Всичко това заменя старата система за предпазване от пожар, която е разчитала на бърза реакция на екипите.
Противопожарната безопасност е засилена, но катедралата е изправена пред друг много сериозен проблем - влагата. Водата, използвана при гасенето на огъня, е влязла в реакция с варовика и това е довело до появата на минерални соли, които отслабват зидарията.
За подсилване под сводовете ѝ са поставени смеси от каолин и глина.
Те са съхнали в продължение на няколко седмици и са извличали солите от камъните, след което са паднали. Накрая дошъл ред на почистването на фугите с длето, за да се елиминират окончателно вредните химически елементи. Но някои експерти смятат, че поне 10 години катедралата няма да изсъхне. Влагата може да пробие боята и варосаните стени.
Друго голямо предизвикателство е изграждането отново на шпила (кула с камбанария), като в същото време се запази стилът на оригиналния. Той е по проект на основателя на архитектурната реставрация Йожен Виоле льо Дюк (XIX век) и е унищожен при пожара. Новият е изработен със съвременни материали и техники. В същото време е в синхрон с традицията.
Включва елементите на своя предшественик - заострената форма и материалите - дъб и мед, но е много по-лек и по-устойчив. Вместо 750 тона, както е бил преди, шпилът тежи само 250.
Височината му също е един от проблемите пред реставраторите. Извисява се на 96 метра, което го прави една най-високите кули в Париж. За да го построят, са работили на секции, а после са ги повдигнали чрез кранове. Инженерите са го обезопасили срещу силни ветрове и неблагоприятни климатични условия.
За да се доближат максимално до автентичния шпил, специалистите са
анализирали 2000 парчета дърво,
някои от които частично обгорели. Самите дъбове са били хиляди на брой, отсечени преди 800 години.
Приложен е специален модел, чрез който да се установи чувствителността на материала, геометрията и връзките между отделните греди, за да се проектира новата конструкция. От тези тестове е определена реалната твърдост на дървото. После е направен ретроанализ за възпроизвеждане на действителните измествания и така да се прецени как да се изработи новата конструкция.
Освен дървения материал специалисти са проучили всички останали, от които е направена катедралата. Един от проблемите е бил
как да се намери подходящ варовик за сводовете и стените,
при положение че кариерите, от които е добиван оригиналният, вече не съществуват. В крайна сметка са прибегнали до 9 каменоломни в близост до първоначалните.
Материалите, които са използвани за сводестите тавани, кораба и трансепта (допълнителния кораб в центъра), са естествена хидравлична вар (NHL) и хоросан от еко поцолан (фина вулканична пепел), подсилен със стъклени влакна. Това решение е специално разработено за исторически обекти, съобщава една от 500-те фирми, участнички в реставрацията - “Мапеи”.
Първо са направили тестове в продължение на цяла година, както и множество експерименти в лаборатория и на място, преди да бъде прието конкретното решение. Така се предпазва катедралата от бъдещи движения и счупвания.
В повредените фуги между камъните е инжектиран хидравличен хоросан на основата на вар и пясък, за да се осигури перфектно уплътняване, като се обръща особено внимание на откритите участъци.
Отвътре повърхността е покрита със светла охра, както е било и в Средновековието, така че да придаде на църквата светлина, макар и видът да е по-различен в сравнение с това преди пожара.
Особено внимание са обърнали на свода в централната част, който има и символно значение. Реставрацията му обхваща няколко етапа. Слабо засегнатата зидария е консолидирана, а по-сериозно изгорялата -
издълбана или изкопана, докато се достигне до здрав камък,
като в празнината са поставени по мярка нови парчета.
Решението е взето след внимателни проучвания. Друга група е изследвала металните елементи и разтопеното олово, което се е свлякло надолу от покрива и кулата. То е важна част от конструкцията. Токсичните отпадъци от 400-те тона от отровния метал са покрили големия орган - един от източниците на уникалния звук на “Нотър Дам”.
Иначе той не е пострадал нито от пожара, нито при гасенето му. Но е трябвало полека-лека да се отстранят отровните слоеве от повърхността на частите му. 19-те дървени конструкции, в които са поставени 8000-те тръби на органа, са пренесени в различни работилници за реставрация. Самите тръби пък са били почистени другаде. Обработката на 4-те големи органни меха също е била на отделно място.
Преди инструментът да огласи катедралата отново, специална група музиколози е слушала запис от 2013 г., за да възстанови оригиналния звук. Работейки по синхронизацията на отделните части, те са се опитали да ограничат въздействието на реставрационните работи върху акустиката.
Оказва се, че главният орган не е единственият отговорен за звука. За вътрешната част отношение към него имат и по-малките, а навън звън идва и от камбаните. Най-голямата от тях има собствено име – “Еманюел”, тежи 13 тона и се е нуждаела от ново клепало. След реставрацията тя зазвъня в началото на олимпийските игри и на 7 декември при официалната церемония за катедралата ще бие отново.
Заедно с още 9 по-малки камбани "Еманюел" придава специфичния звън
на “Нотър Дам”, описан от Виктор Юго.
Във възстановяването на звука са участвали 11 майстори от Бавария. Те са изковали 447 килограма стомана в огън с температура от 1000 градуса, за да изработят нови звънци. След прецизната работа на звънарите първенецът на “Нотър Дам” може отново да издава тон фа диез.
Цялостното усещане за храма не може да мине без емблематичните витражи, чието възстановяване е друго голямо предизвикателство. Те са съставени от 300 отделни стъкла. Техният майстор е художникът Жак льо Шевалие (1896-1987). Сега тече конкурс, който ще им вдъхне втори живот, като срокът е до 2026 г.
Също както през Средновековието, когато в подножието на катедралата е била ситуирана ложата на скулпторите, сега артистите възстановяват фигури, капители и орнаменти в специална зала. Извайват елементи, които да заменят силно повредените. Скулптурите са били изведени от “Нотър Дам” веднага след пожара и са били съхранявани в склад в северната част на Париж. Оригиналите вече са върнати в ложата, за да служат като модели.
Вярващите приемат като Божие чудо факта, че въпреки множеството щети статуята в готически стил на Дева Мария е била запазена, докато кулата в съседство е напълно разрушена. Но огънят, който се изви над емблематичната катедрала на 15 април 2019 г., е оставил последици за дълго време.
Веднага след това инженерите първо са обезопасили запазените части на парижкия символ. Премахнали са всички прозорци, монтирали са стълбове, за да се намали натискът върху подпорите на стените.
Един от най-сложните реставрационни проекти е демонтирането на скелето
на една от кулите, което се е огънало от огъня и е трябвало да бъде свалено много внимателно. Това е отнело цяла година, за да не се срутят други части.
Специалистите наблюдавали процесите чрез монитори. Когато датчиците регистрирали изместване, активирали аларма, за да може всички работници да напуснат катедралата. Чак след 8 юни 2020 г. реставрационният екип изгражда вторична метална конструкция около скелето, за да го поддържа, и е монтирано ново. А премахването на оригиналното е ставало на ръка.
С възстановяването се занимава Etablissement Public - агенция, която отговаря за всички търгове и етапи на реставрацията. Над 500 фирми са взели участие.
След като бъде отворена отново, катедралата се очаква да посрещне до 15 милиона посетители. През първите шест месеца - до Петдесетница през 2025 г., достъпът ще бъде ограничен за индивидуални посетители и вярващи.
Днес тя все още не може да бъде заснета от туристите в пълния си блясък. 89-метров кран закрива гледката, но тълпи от почитатели вече седят на скованите пейки, разположени фронтално срещу нея.
