Равноотдалечен премиер е единствената конструкция, пък дори и да е малко по-близо до ГЕРБ. Важното е да се говори отсега с такъв човек с управленски опит.
- Г-н Костов, какво имате да кажете на днешните политици, които са в разгара на 7-ата поредна предизборна кампания?
- Че много се надявам да се поучат от миналото. Да не се осланят само на своите грешки, за да извличат поука за това, което е добро за България. А и от това, което е правено - от положителните неща, но и от грешките особено.
- Виждате ли изход от тази ситуация - така дълго проточилата се политическа криза?
- Виждам много изходи. В момента има много възможности да се състави правителство. Ако се съди по социологическите сондажи, има възможност дори за двупартийна коалиция. И много възможности за трипартийна. Учудвам се на тези анализатори, които смятат, че непременно трябва да се отиде на следващи избори, че не може да се направи правителство, че трябвало 4 партии или политически формации. Не разбирам откъде го мислят, как се аргументират.
- Смятате ли, че политическите сили могат да открият равноотдалечен премиер?
- Това е малко изкуствена формула. Става въпрос за непартиен човек, доколкото разбирам, който няма ангажимент да следва само политиката и идеологията на една от формациите, които биха влезли в парламентарно мнозинство, за да излезе страната от кризата. Такива хора има много. Сега въпросът е да се говори с тях, защото виждате, че много хора взеха да отказват, не всички искат да влязат в управлението на страната, защото то никак не е лесно в момента.
Но такива хора има, дали ще са малко по-близо до ГЕРБ, дали ще са независими. Голям риск е примерно да се избере човек, който не знае какво е въобще изпълнителната власт. Ако погледнете края на книгата ми, никак не е просто устройството на изпълнителната власт и начинът тя да се управлява не е по силите на всеки, особено на хора без политически опит.
- Равноотдалеченият премиер не е ли нестабилна конструкция?
- Не е политически много стабилна конструкция, това е вярно. Но според позициите на партиите, които ще влязат в парламента, е единствената възможна според мен.
- Как се учи на компромиси, за да могат да работят заедно политиците - това, което години наред не могат да направят?
- Когато се изостави личният интерес, а партийният остане на заден план и се направи усилие, което е в името на всички ни, в интерес на цялото общество, на България.
Умението да се постави този интерес над другите никак не е дежурно налично, тъй като има жизненоважни интереси на партиите, които се боят, че ако направят компромис, могат да изчезнат от политическата сцена. Тоест има конфликт с тясното представителство. Не е проста задачата и решението е трудно.
- Защо дарихте своя архив, отправяте ли и с това някакъв призив към другите политици?
- Моят призив е всички да си систематизират и да си предадат архивите. Ние сме били на служба на обществения интерес, не сме били там заради самите себе си. Ако се продължи този обществен интерес и тази служба, то естественият завършек е резултатът от това, което е правено, да отиде в държавата, а не да остане по тавани и частни, недостъпни библиотеки, тъй като все пак има стойност за всички.
Аз винаги съм знаел, че съм бил временно на служба на този общ интерес на хората в България, така че това за мен е съвършено логична стъпка.
(Използвани са въпроси и на други медии)
50 диска и 6 метра хартиен архив дари на държавата експремиерът
Над 50 диска и хартиени документи с обща дължина към 6 линейни метра дари Иван Костов на Държавна агенция “Архиви”. Процесът по обработката ще отнеме поне 2 години, каза председателят ѝ доц. Михаил Груев. Двамата започнали разговорите за даряването на архива на бившия премиер и лидер на СДС преди 4 г. Но Костов искал първо да довърши втората си книга. Има и загубена част, разказа той при предаването - през 1999 г. при нахлуване с взлом в дома му е откраднат харддискът на компютъра му, затова трудно възстановил документи от декадата 1989-1999 г. После пък наводнение уврежда част от фонда на библиотеката му. Но Костов е категоричен, че съществените документи са предадени на агенцията.
Преди това само трима други политици от прехода са предоставили своите: покойният вече президент Желю Желев, бившият премиер Симеон Сакскобургготски и политикът от БСП Красимир Премянов, който от години оглавява Съюза на тракийските дружества в България. Именно заради липсата на документи от периода приносът на Костов е изключително ценен и дава основата за написване на историята му, подчерта доц. Груев.
