Да се разкриват професионални паралелки още когато се планират инвестиции в района, иска бизнесът
1/3 от работодателите в промишления сектор не могат да намерят квалифицирани кадри. А на национално ниво проблем с наемането на образована работна ръка изпитват 22% от фирмите. Това сочи последното проучване на Световната банка за България. То бе представено в доклад на Съвета за икономически анализи за връзката между търговската интеграция и избора на образование у нас.
Повечето заети в секторите, свързани с износа на стоки (каквато например е преработващата промишленост), са със средно образование, но за сметка на това дeлът на хората с професионално образование в тях е значително по-висок от средния за страната, посочват в анализа си проф. Теодора Цанкова и проф. Йото Йотов. Двамата изследват как броят ученици в средното образование реагира на промени в търсенето на местния трудов пазар, породен от тенденциите в износа.
“Въпреки че е естествено да се предположи, че по-добрите възможности на местния пазар на труда, породени от нарастващия износ, биха направили професионалното обучение по-привлекателно за учениците, в нашия анализ не намираме такава взаимовръзка”, обясни проф. Цанкова.
“Установяваме, че за разлика от избора на вида средно образование изборът на направление в професионалното обучение реагира на промените в местната експортна дейност. Така увеличението на износа в отраслите, свързани с конкретно професионално направление, води до увеличение на броя ученици в това направление”, допълни тя.
“Трябва да осигурим по-голяма гъвкавост и адаптивност на образователната система към нуждите на бизнеса и за развитието на индустрията”, каза пък служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова. Според нея, за да стане професионалното обучение по-привлекателно, трябва да се промени съдържанието му, но и начинът, по който учениците и родителите го възприемат.
“Това, на което сме свидетели, е един малък Параграф 22. Ако в определени региони имаме предприятия, които са развити (както е в Пловдив, Стара Загора), там се развива и професионалното обучение. Другаде обаче нямаме възможност да разкрием определено производство, защото нямаме наличните кадри. А за да отидат да учат, трябва да има производство”, описа проблема Росица Стелиянова от АИКБ.
Едно от решенията е да се разкриват паралелки за обучение в направления, за които се планират инвестиции в региона.
“Бизнесът търси около 250 хил. работни места”, напомни пък Анна Делибашева от Агенцията по заетостта. И препоръча да се видят условията за живот, за да се привлекат кадри. “Държавата има неизползван ресурсен потенциал поради липса на инфраструктура, на условия на живот и работа”, посочи тя.
“В момента се променят и манталитетът и очакването на работника. Идва поколение Z. Те живеят не за да работят, а работят, за да живеят. Очакват работното място, което ще заемат, да даде добавена стойност към качеството на техния живот и реализацията на личните им планове”, отбеляза още тя.
