- Някогашните редки и екзотични видове сега са превзети от саморасляци, алеите са опасни
- В общинския бюджет са заделени 100 000 лв. за идеен проект за обновлението
Саморасли дървета и храсти са превърнали някогашната ботаническа градина в Пловдив в пущинак. Дали поне част от редките ценни видове са оцелели, или дивата растителност е успяла да ги задуши, могат да кажат само специалистите, ако се направи детайлно изследване.
Алеите са запуснати, занемарена и вероятно опасна
е и административната сграда, ползвана преди години от хората, поддържали градината.
Да се сложи край на тази разруха и мястото да се превърне в красив градски парк със сцена за културни събития, е кауза от години на областния управител на Пловдив проф. Христина Янчева, която до началото на т. г. беше ректор на Аграрния университет в продължение на два мандата. Ботаническата градина е зачислена за стопанисване именно на висшето училище.
Идеята Пловдив да има своя ботаническа градина - трета в страната след София и Балчик, е от 1946 г., когато тогавашната общинска управа предоставя на Аграрния факултет към държавния университет в града терен от 250 дка.
“Реалната дейност по изграждането започва
през 1957 г., когато се засаждат редки и защитени у нас видове
Шест години по-късно е създадена и семенна банка и университетът се включва в системата за международен обмен на растителен генетичен материал”, разказва проф. Янчева.
През 70-те години на миналия век градината е все още извън чертите на града и пловдивчани от по-старото поколение още помнят еднодневните ученически екскурзии дотам и цветята, дърветата и храстите, които нямаше как да бъдат видени по другите паркове.
След това започва изграждането на жилищния комплекс “Тракия” и площта на градината се свива до сегашните 113 дка. В началото на 90-те с промените в обществения живот и последвалата хиперинфлация университетът вече не може да стопанисва ботаническата градина и постепенно тя запустява. По голямата централна алея, ползвана години наред от хората като пряка връзка на районите “Тракия” и “Източен”, започват кражби и вече никой не минава оттам. Така някогашният цветен оазис се превръща в опасно място.
“Тази градина е била богатство не само за университета, а и за целия град и би могла отново да бъде. Затова от години се опитвам с помощта на местната власт да направим първи стъпки към съживяването ѝ. Благодарна съм, че през 2018 г. общинският съвет ни дари 230 000 лв. и сложихме ограда на градината”, допълва областният управител. Проф. Янчева подчертава, че в предишния мандат на местната власт, когато сегашният кмет на Пловдив Костадин Димитров ръководеше район “Тракия”, е бил
подготвен подробен устройствен план на терена
– друга важна крачка към благоустрояването на пространството.
Съвместната работа продължава и в този мандат - в бюджета на община Пловдив за 2024 г. са заложени 100 000 лв. за изработването на идеен проект, който да стане основа за същинската техническа разработка.
Зад каузата застава и новият ректор на Аграрния университет доц. Боряна Иванова. “През последните 8 години не сме спирали да търсим финансова подкрепа от държавата в лицето на Министерството на образованието, но до този момент не сме успели въпреки активните си действия.
Като собственик на тази прекрасна градина сме готови да партнираме с общината и държавата, за да се стигне до финансиране на проекта”, категорична е тя.
От общината са готови да съдействат на вуза, но
първо трябва да се намери решение на проблема със собствеността
– градската управа не е сред притежателите на градината и не би могла да финансира обновлението ѝ.
Ако чрез дарение или под някаква друга форма общината стане съсобственик на имота, ще може да търси средства и реконструкцията най-накрая да започне.
Колко пари ще са нужни за това, проектът ще покаже, но по предварителни разчети ще е необходим
поне милион само за разчистване
на вредната растителност и засаждането на нова.
Необходимо е не само да се прочистят саморасляците, а и да се ремонтират алеите и административната сграда и да се постави осветление в цялата градина.
Оградата ще остане и паркът ще бъде с някакъв, макар и минимален като сума, билет за вход.
“Представям си там да има открита сцена за концерти, спектакли и други културни прояви, това ще генерира и някакви приходи, защото след обновлението ще има нужда от средства и за поддръжка”, прави планове проф. Христина Янчева.
От община Пловдив също обмислят как да изпълнят градината с живот и я виждат и като място за други събития –- например изнесени ритуали като венчавки и кръщенета.
