Скелет на новородено в керамично гърне откри археологическият екип на доц. д-р Деян Рабовянов от великотърновския филиал на Националния археологически институт с музей при БАН при разкопки на хълма Трапезица във Велико Търново. Гърнето било вкопано в пода на едно от средновековните жилища, на метри от новооткрит некропол. Фактът, че новороденото не е било погребано по християнски в некропола, дава основание за различни предположения от страната на проучвателя. Възможно е то да е било плод на греховна или забранена любов, или пък на криминално събитие. Според доц. Рабовянов скелетът е от последното десетилетие на XIV и началото на XV век. Изпратен е за допълнителни изследвания в лабораторията на НАИМ.
Откритото тази година загадъчно погребение всъщност е вторият случай на открито бебе в гърне на хълма Трапезица. "Предходният беше много отдавна. Но гърнето беше заровено в некропола на църквата, а не както е сега – в жилище. Много странна ситуация, трудна за обяснение", коментира доц. Рабовянов.
Археолозите са попаднали още на сребърна обеца с перли от XIV век. Тя е открита в некропола на църква номер 22, който се проучва пети сезон. В древното гробище има цяла секция само за погребване на деца. Обясняват го с факта, че детската смъртност от онова време е много висока.
При разкопките е открито и голямо количество парчета от керамика, които ще дадат възможност за цялостното възстановяване на поне десет съда. Намерени са и над 500 монети, повечето от които медни, но има и няколко сребърни. Специално внимание заслужава монета от времето на управлението на цар Теодор Светослав, която е добре запазена и показва красотата на сечените от този български владетел български монети.
Сред тазгодишните находки е и част от антична варовикова колона без надпис. Според доц. Рабовянов колоната най-вероятно е била част от по-стара християнска църква и е използвана като строителен материал по-късно при строежа на сграда от османския период.
Разкопките на хълма Трапезица се извършват от 2008 г. за 15-и сезон. От 70-те дка обща площ на хълма обаче досега са проучени едва около 12 дка. През тази година проектът на доц. д-р Деян Рабовянов спечели финансиране от Министерството на културата в размер на 68 хил. лв. Според археолога тези средства може и да са достатъчни за провеждането на малки разкопки и за съпътстващата ги полева консервация, но са нужни още пари за извършване на цялостна реставрация и подобряване визията на втората столична крепост срещу Царевец. Община Велико Търново се опитва да направи един цялостен проект в тази посока, за да се установи в какъв размер ще са необходимите средства, припомни археологът.
