- През 1990-а са едва 12, единици са оцелелите без промени
- Бум на партийно строителство при влизането на България в ЕС, тогава се създава и ГЕРБ
- Под 1/10 се представляват от жени
Средно по 3-4 политически партии годишно са били учредявани у нас от 1990 г. насам. Така за близо три десетилетия и половина демокрация България днес има общо 127 официално регистрирани партии.
Числото всъщност дори е по-голямо,
тъй като през годините е имало случаи на нови партии, бързащи да се явят на избори, но без да са все още вписани в регистъра от Софийския градски съд. Последно това стана с “Граждански блок” на бившия главен прокурор Иван Гешев, който не успя с регистрацията на партията си в срок и взе тази на партия “Радикали” на Цветан Манчев. Така днес според регистъра на политическите партии на СГС “Граждански блок” на Гешев съществува от 2002 г. - когато е била учредена “Радикали”. Подобно ребрандиране направи и бившият депутат от БСП Красимир Янков, който създаде “Българска прогресивна линия” на мястото на “Българска партия “Либерали”.
Формацията на Арман Бабикян и Николай Хаджигенов “Ние идваме” от “отровното трио” също стана партия по този начин - наследи “Единната народна партия” на Мария Капон, която обаче остана председател и след това.
Рождената година на най-новия партиен модел в България е 1990-а, тогава са регистрирани първите 12. Две от тях са в парламента и до днес - Българска социалистическа партия (БСП) и Движение за права и свободи (ДПС). Те са получили регистрациите си съответно на 10 април и 26 април. Седем от общо 12-те партии са били регистрирани точно през април. Иначе първата партия у нас е Зелена партия, получила регистрацията си от СГС на 15 февруари. Следват Демократическа партия и Радикалдемократическата партия в България през март.
От първата дузина на изборите на 27 октомври ще участват седем:
“Български национален съюз Нова демокрация”, Радикалдемократическа партия в България и “Български демократически форум” като част от коалицията “Синя България” на Вили Лилков и Петър Москов; БСП и “Политически клуб “Екогласност” като част от коалицията “БСП - Обединена левица”; Българска комунистическа партия, която е в коалиция “Русофили за България”; ДПС като част от формацията на Делян Пеевски “ДПС - Ново начало”. Регистрация поиска и БСДП като част от коалиция “Има смисъл” - новата партия на Виктория Василева, която се отцепи от “Величие”, но ЦИК ги отряза.
Следващият бум на партийното строителство е бил през годината на приемането на България в Европейския съюз - 2007 г. Тогава СГС е регистрирал 11 формации. Най-известната от тях е и днешната първа политическа сила - ГЕРБ на Бойко Борисов, която датира от 5 март 2007 г. На 11 юли същата година съдът е вписал “Средна европейска класа” на Константин Бачийски, която стана мандатоносител на “Продължаваме промяната” за първите ѝ избори през ноември 2021 г. Два дни по-късно е бил регистриран и друг коалиционен партньор на “Промяната” - “Обединени земеделци”.
Само в две години от прехода не са били учредявани партии - 1991 и 1995 г.
Тази година пък, през която два пъти ще ходим на избори, регистрация е получила само “Морал, единство, чест” (МЕЧ) на бившия министър на спорта и депутат първо от “Има такъв народ”, а после и от ПП Радостин Василев. Повече нови формации избуяха през 2023 г. , в която пак гласувахме двуразово. Тогава в регистрите си СГС е вписал “Български глас” на Георги Попов, която сега е част от коалицията на Пеевски. Както и “Спаси София” на общинския съветник в столицата Борис Бонев, “Величие” на Ивелин Михайлов, “Бъдете смели” (на 66-годишен отцепник от бившата партия на Васил Божков), “Развитие за Септември и региона”, “Движение за просперитет на Перник” и “Единение” на бившите депутати от ПП Иван Христанов и Иван Манев.
От 127 партии само 21 се представляват от жени. В две от тях обаче има по двама шефове - един мъж и една жена, както е в “Зелено движение” с Тома Белев и Даниела Божинова. А пернишкото “Движение за просперитет” е единственото с две дами начело - Анжела Йосифова и Сирма Томова. От списъка обаче би следвало да се извади покойната вече Петя Ставрева - лидер на “Обединени земеделци”, която почина в началото на май, но още ги представлява според регистъра.
Само 22 от партиите са регистрирани извън столицата, най-много са с адрес в Пловдив
- шест. Това са “Новите лидери”, която е част от коалицията на Пеевски “Ново начало”, “Съюз за Пловдив”, “Кауза България”, “Съюз Региони”, “Будна България” и “Демократи за отговорност, свобода и толерантност” (ДОСТ). Две формации са регистрирани в Бургас - СЕК и “Море”, а по една има във Варна, Долни чифлик, Ботевград, Кричим, Хасково, Карлово, Ловеч, Русе, Стара Загора, Перник и Септември.
Има и две “селски” партии - “Русофили за възраждане на отечеството”, регистрирана в софийското село Мрамор, и “Величие” с адрес във варненското Ветрино.
Няколко месеца и 2500 членове нужни за нова формация
Създаването на политическа партия в България не е особено трудно и може да стане в рамките на няколко месеца.
Първо трябва да се организира инициативен комитет от 50 души с избирателни права, които да приемат учредителна декларация с основните принципи на партията. Тя трябва да се публикува в поне един национален ежедневник и така да се открие подписка за набиране на членове учредители. В срок до 3 месеца от приемането на декларацията трябва да се проведе учредително събрание с поне 500 граждани с избирателни права, на което се приема устав на партията и се избират ръководни и контролни органи. В устава трябва да се съдържат името и символите на партията, седалището, целите и начинът на постигането им, как се избират ръководните органи и структури и как се разпуска партията.
В срок до 3 месеца от учредяването ѝ политическата партия трябва да достигне поне 2500 индивидуални членове и да се впише в Регистъра на политическите партии при Софийския градски съд.
